ЕТА. 15. Нови разногласия

„Етарас“ продължават своята активна дейност и в първите месеци на 1973 г. Годината започва със серия от акции по „самоснабдяване“, най-голямата от които е кражбата на четири тона динамит от Ернани. Въпреки това, най-гръмката операция е похищението през януари на индустриалеца от Навара Фелипе Уарте Беамонт, което е абсолютно аналогично по своите цели с отвличането преди една година на Лоренсо Сабала. По същия начин, едно от предприятията, принадлежащи на Беамонт, – „Torfinasa“, – затъва в неразрешим трудов конфликт, резултатът от който е решението на ръководството да уволни всички работници и да ги замени от щрайхбрекери. Няколко седмици по-късно, на 16 януари, команда на ЕТА разбива вилата на Беамонт в Памплона и откарва индустриалеца в неизвестна посока. След десет дни Беамонт е освободен след като семейството му се примирява с условията: удовлетворяване на всички искания на работниците на предприятие „Torfinasa“ и изплащане на организацията откуп от 50 милиона песети.

Заради отвлеченото лице акцията на ЕТА има още по-големи последствия, отколкото при отвличането на Сабала. Беамонт, който е сред най-богатите хора в Испания и акционер на много силни предприятия, паралелно явяващ се един от най-преданите на режима бизнесмени, активно противодейства в своите предприятия на „комунистическата агитация“, тоест профсъюзната борба. Неговото влияние е толкова голямо, че дори и църквата в Навара се разделя по отношение на случилото се: ако висшето духовенство еднозначно говори за терористична операция, то представителите на ниската църковна йерархия, по-близки до народните маси, задават въпроса, а къде са висшите духовници, когато хора като Фелипе Уарте ежедневно потискат и най-безсрамно експлоатират огромни маси от обикновени хора.

Уарте на гости у "етарас"

Уарте на гости у „етарас“

В материален план, получените за освобождението пари стават за ЕТА най-колосалното финансово вливане за цялата история на организацията, позволявайки й да си осигури комфортното съществуване през следващите няколко месеца. За разлика от миналото отвличане този път на полицията не отнема много време, за да разкрие престъплението. Първите задържани стават няколко работници от „Torfinasa“. Малко по-късно е арестуван посредникът при получаването на откупа Хуан Мария Бандрес, в автомобила на който е открита бомба. Един месец след освобождаването на Уарте повече от 60 човека са арестувани в Гипускоа и Биская, включително и преките извършители на акцията.

През април структурата на ЕТА претърпява тежък удар във връзка със смъртта на ръководителя на Военния фронт Еустакио „Чикия“ Мендисабал. На 19 април полицията му устройва засада на железопътната гара в Алгорта; в хода на престрелката „Чикия“ е ранен в крака, а след това приближаващата се към него полиция го застрелва в главата. За своите 28 години „Чикия“ не само успешно ръководи най-активния сектор на организацията, но се превръща в своеобразен локомотив, който води зад себе си всички други фронтове; благодарение на своето мъжество и нееднократните си сблъсъци с полицията, от които винаги излиза невредим, Еустакио Мендисабал се превръща в нещо като жива легенда на организацията.

Еустакио Мендисабал

Еустакио Мендисабал

В резултат на прекомерната активност, която причинява вихрушка от репресии и значителен отлив на важни бойци в чужбина, в средата на 1973 г. апаратът на ЕТА е обективно изтощен. Политическият сектор, най-уязвимият за репресивните органи, се намира буквално в парализирано състояние. „Етарас“ полагат всичките си усилия и средства във военната дейност, но тя е принудена да спре след смъртта на „Чикия“. Възниква спешна нужда от обсъждане на важни проблеми, като за целта започва подготовката на нова асамблея, която е предшествана от събранието на Изпълнителния комитет през май 1973 г.

За първите път възникват разногласия между представителите на Военния фронт и Работническия фронт, които дават началото на нова вътрешна криза в ЕТА. Този път въпросът за необходимостта от развитие на въоръжената борба дори не стои на преден план. Основният проблем е да се възстанови числеността на организацията и нейната структура за социална подкрепа.

Работническият фронт (Frente Obrero) представлява източник на човешки и материални ресурси, един вид масов фронт на организацията, който не прилага никакви въоръжени акции, но представлява жизненоважен апарат за масова подкрепа на военните действия. Въпреки своите „миролюбиви“ дейности, активистите на Работническия фронт са подложени на същите опасности като бойците на Военния фронт: те също са преследвани от полицията, хвърляни в затворите, където са измъчвани като най-активните бойци. Това провокира, от една страна, дезертьорство на потенциални активисти на Работническия фронт, а от друга страна, нестабилност на структурата, страдаща от масови арести, които не допринасят за успешното развитие на политическата борба. Както вече бе споменато, през изминалата половин година дейността на Работническия фронт е избутана на заден план в полза на борбата, развивана от военното крило, което в крайно сметка води до това, че ръководството на Работническия фронт въобще не разбира по какъв курс върви организацията. А именно – с какво са свързани доста активните действия на Военния фронт, развит през последните години.

На този вълнуващ ръководителите на Работнически фронт въпрос е отговорено с информация за новия грандиозен проект на ЕТА, който е свързан с отвличането на една от най-влиятелните политически фигури на режима, която трябва да бъде разменена за политически затворници. От съображения за сигурност само един представител на Работническия фронт е уведомен за личността, която трябва да бъде похитена, а това е вицепрезидентът на правителството, адмирал Луис Кареро Бланко. Това тайнствено послание, съчетано с взимане на определени суми от всеки фронт за развитие на дейността, е единственият резултат от срещата.

Но когато до самата асамблея остават три седмици, ръководството на Работнически фронт съобщава на Военния фронт посредством писмо, че няма да присъства на събранието. След поредица от срещи с ръководителите на зоните, лидерите на FO решават, че не съществуват още подобаващи условия за водене на коректни дебати, позволяващи постигането на необходимия компромис. За целта трябва да се направят предварителни обсъждания и на асамблеята да се гласуват някои предложения. След като получават писмото ръководителите на Военния фронт убеждават своите колеги в това, че насрочената асамблея не може да бъде отменена. Така в последния момент лидерите на Работническия фронт се съгласяват да присъстват на нея.

VI Асамблея (асамблеята, на която се случва разцеплението между ЕТА Sexta и ЕТА V не се възприема от последните като легална) се провежда през август 1973 г. в работническо предградие на Аспаран (във френската чест на Страната на баските). Предвид нерешаването на някои въпроси се изисква допълнително обсъждане по тях. Много разбират необходимостта от провеждане на втора част на асамблеята, следователно, текущото събрание получава името „първа част на VI Асамблея“.

Разногласията между представителите на двата фронта засягат много въпроси. Предложението за общуване в организацията само на баски език е отхвърлено от представителите на FO, защото някои от ръководителите на фронта не говорят на баски или говорят малко езика. Изборът на нови отговорни лица също среща недоволството на Работническия фронт, който няма адекватно представителство в новия Изпълнителен комитет и Комитета по международни отношения. FO се чувства лишен по време на разпределението на икономическите ресурси. Спор възниква и по въпроса за сътрудничеството: ако Военният фронт настоява, че съюз може да се създаде само с баски организации, то представителите на FO защитават позицията за сътрудничество с всякакви близки по дух групи, особено от работническата среда.

По другите въпроси двата фронта имат общи възгледи. В отговор на смъртта на бойците на ЕТА е взето единодушното решение да се извършат нападения срещу представители на политическия апарат на репресивния режим с максимално възможна публичност. В теоретичен план марксизмът е наречен референтна идеология, която не противоречи на „патриотизма/национализма“, т.е. „историческата“ линия на ЕТА, което среща недоволството на групата белгийски политически емигранти, концентрирани около списание „Gatazka“ и силно повлияни от анархизма. Впоследствие тази група либертарианци начело с Емилио Лопес („Белца“) , бесен на марксисткия уклон на организацията, напуска ЕТА.

Основните идеологически линии, утвърдени на асамблеята, са формирани в документа „Защо сме за социалистическа баска държава“, в който се виждат вече станалите традиционни тези за социализъм и независимост.

Въпреки укрепването на единството, така и не е решен главният въпрос за намиране на механизъм на сътрудничество с масите без да бъде унищожена идеологическата традиция на ЕТА. Това поражда нов кръг от вътрешни конфликти през следващите години и ново разделение.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s