ЕТА. 14. ЕТА V

Първите акции на ЕТА V, осъществени след отвличането на консула на ФРГ, са насочени срещу „доброволните помощници“ на полицията. След масовите протести по време на съдебния процес в Бургос, ултрадесните сектори на режима на Франко с цял глас започват да вият жално, че полицията и силите за сигурност са твърде толерантни към антиправителствените прояви. Естествен резултат от такива настроения е започването на наказателни операции срещу леви лидери и активисти на баското националистическо движение. Така наречените „Войни на крал Христос“ (Guerrilleros del Cristo Rey), свързани с местни фашистки групировки, са в пряк контакт с полицията в разгръщането на своите плашещи акции – предимно нападения и погроми. В Страната на баските няколко фигури стават жертви на подобни атаки, една от които е адвокатът от процеса в Бургос, Хосе Антонио Ечебариета: той, едва придвижващ се с патерици, е нападнат от неизвестни с палки на улицата. На неговия колега, също адвокат на „етарас“, Хуан Мария Бандрес е подпалена колата отново от неизвестни.

Хосе Антонио Ечебариета

Хосе Антонио Ечебариета

През ноември 1971 г. „етарас“ отговарят като опожаряват магазини в Сан Себастиан и Ондароа, принадлежащи на двама от нападателите на Ечебариета, а освен това е подпалена и вилата на полицейски информатор в Урниета. Подпалването на „Морския клуб“ в Алгорта, традиционно място за събиране на олигархията от Гечо, през декември 1971 г. е последната бойна акция на ЕТА V за 1971 г.

В допълнение към пряката въоръжена борба, „етарас“, постепенно връщайки се към революционните социалистически позиции, се опитват да развиват и по-активна дейност на работническия фронт, който буквално изнемогва под ударите на репресиите. В последните години на всички искания на трудещите се собствениците на предприятията обикновено отговарят с жалби до полицията за „комунистическа агитация“. Полицията съответно потиска протестите с по-голяма или по-малка бруталност: само за последните две години в хода на такива операции органите на реда убиват осем работници в цяла Испания.

Един от най-тежките трудови конфликти от края на 1971 г. се случва през ноември, когато започва протест на работниците от компания „Precícontrol“, които встъпват против уволняването на 150 работници и прехвърлянето на производството в друга провинция. Но нищо не помага: през януари 1972 г. е издадена заповед за уволняване и ситуацията не се оправя. На 19 януари команда на ЕТА похищава Лоренсо Сабала, главен акционер на компанията, а след няколко часа в администрацията пристига комюнике, в което „етарас“ учтиво уведомяват, че ако след пет дни всички искания на трудещите се не бъдат удовлетворени, заложникът ще умре героично. На 21 януари администрацията на компанията изпълнява практически всички искания на работниците, а след няколко часа Сабала е освободен. Въпреки всички усилия, полицията не успява да намери нито изпълнителите, нито съучастниците, нито дори мястото, където е държан похитеният бизнесмен.

Както и да се погледне, тази акция се увенчава с пълен успех за ЕТА V. От една страна, в очите на обществеността, ЕТА V действа като продължител на справедливото дело на „историческата“ ЕТА. От друга страна, в отговор на обвиненията на ЕТА Sexta в „буржоазност“ и „авантюризъм“, ЕТА V демонстрира как насилието може да се използва в работническата борба, не като заместител на традиционните средства за натиск, а като необходимо допълнение към тях, гарантиращо успех. Операцията на „етарас“ повдига духа на трудещите се, които виждат, че за тях има кой да се застъпи. На свой ред баските работодатели също разбират, че националният произход, – а Сабала е бил баск, – не е гарант за свободен живот. По този повод ЕTA V пуска в списание „Zutik“ специално съобщение, което е в изявен ляв стил:

„Всички шефове са еднакви за нас, те са наши експлоататори. Няма значение дали носи баска фамилия или не, защото ние сме угнетени по-равно, както баски, така и испанци, французи и янки.“

Преките автори на тази успешна операция са двама младежи, които в бъдеще ще играят важни роли в ЕТА. Това са Доминго „Чомин“ Итурбе, който е член на групата, която инициира разкола на ЕТА V/ЕТА Sexta, и също взима участие в похищението на Байля, и Хосе Мигел Беняран „Аргала“, ръководител на отвличането, както и дезертьор от ЕТА Sexta.

Доминго Итурбе

Доминго Итурбе

Хосе Мигел Беняран

Хосе Мигел Беняран

Доста дръзкото нападение на „етарас“ не остава без отговор. Този път режимът не започва обичайните си безразборни репресии. Планът за отговор е по-коварен. От една страна, Министерството на вътрешните работи и армията пристъпват към разработването на „План Удабери“, който влиза в действие през април 1972 г. и се състои в образуването на мрежа от главорези и неофашистки наемници за водене на „мръсна война“ срещу националистическото и ляво движение. От друга страна, полицията също подчертава намерението си да „стреля по участниците на ЕТА“. Още през януари прозвучават първите изстрели: два автомобила с команди на „етарас“ едва пробиват контролно-пропускателните пунктове на пътищата в Гастейс и Сарауц и буквално избягват градушка от куршуми, дело на полицията. Очевидно е, че тази политика рано или късно ще доведе до смърт. Първият загинал в „мръсната война“ е Хон Гойкоечеа, 22-годишен ръководител на структурата на ЕТА в Навара. На 16 март заедно с двама другари пътува с кола към Франция, но е засечен от патрул. Изхвърляйки от колата, „етарас“ се опитват да се скрият в планината. Двама успяват да го направят, но Гойкоечеа е хванат и след кратък разпит е прострелян в главата.

Хон Гойкоечеа

Хон Гойкоечеа

Ясно е, че насилието може да породи ответно насилие, и то го поражда. На 29 август в Галдакоа патрул на Гражданската гвардия решава да провери джобовете на трима подозрителни младежи, които всъщност са местни „етарас“. Когато гвардейците се приближават, „етарас“ без колебание откриват огън, убивайки агента Елоя Гарсия. По време на вечерта гневната полиция извършва повече от сто ареста. В резултат на разпитите детективите разбират за присъствието на двама активисти на ЕТА в мазе на жилище в Лекейтио. На 1 септември Гражданската гвардия извършва нападение срещу жилището, в резултат на което са застреляни 22-годишния Бенито Мухика и 27-годишния Микел Мартинес де Мурхия. На 20 септември в опит да пресече границата с Франция е застрелян невъоръжения активист на организацията, отговорен за Културния фронт в Гипускоа, Хонан Арангурен.

Хонан Арангурен

Хонан Арангурен

Бенито Мухика

Бенито Мухика

Микел Мартинес де Мурхия

Микел Мартинес де Мурхия

Тези четири смъртни случая водят до началото на период, който е белязан с тотална война на ЕТА срещу франкисткия режим и аналогични действия на франкисткия режим срещу ЕТА. Омразата на испанските власти към организацията и баското движение се изразява даже в детайлите, като например погребението на Мухика и Микел в общ гроб или многобройните заплахи срещу църквите, където са държани церемониални събития, организирани от роднини и другари на убитите. Издевателствата се допълват с масовите лъжи на франкистката преса, която изкривява случилите се събития, а понякога дори се изказва и подигравателно. В отговор на това „етарас“ осъществяват няколко акции по подриване на офиси на правителствените ежедневници „La Voz de España“ и „El Diario Vasco“ в Сан Себастиан и атакуват телевизионен ретранслатор, след което бойната група влиза в престрелка с Гражданската гвардия, в резултат на която двама гвардейци са ранени.

Освен тези нападения ЕТА извършва много атаки срещу символи на режима и паметници на фашистките герои, а също продължава да неутрализира и полицейски информатори. Струва си да се каже за започналата през есента на 1972 г. широка кампания на самоснабдяване, включваща 27 операции по „реквизиции“ на взривни вещества в добивните предприятия и мините, както и дузина обири на банкови клонове и финансови агенции.  С добитите пари организацията закупува голяма партида от 500 пистолети „Firebird“, които попълват доста остарелия арсенал на „етарас“.

Общо за цялата 1972 г. ЕТА осъществява 71 въоръжени акции. Повечето от тези нападения са извършени в градовете. Курсът на развитие на партизанската война в духа на страните от Третия свят, взет на IV Асамблея, се трансформира окончателно през 1972 г. в идея за развитие на градска партизанска война, въпреки че не се формализира на теория.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s