ЕТА. 12. ETA Sexta

Възможността за провеждане на нова асамблея е постоянна тема във вътрешните дебати от самия момент след катастрофалните загуби през 1969 г., когато организацията избира ново ръководство. Въпросът е в това, че новите хора в ръководството замислят голямо човешко и политическо обновяване, докато историческите лидери, останали още на свобода, се отнасят с подозрение към новодошлите. Въпреки инициативите в първите месеци на 1970 г., – възобновяване на въоръжените акции и пропагандните кампании, насочени към формиране на Национален фронт, – някои създават големи противоречия.

В този момент в ЕТА съществуват три основни течения. Първото от тях, оглавявано от Пачо Унсуета, един от членовете на ИК, което се подкрепя от болшинството членове на организацията, е течението, встъпващо за формиране на политическа революционна партия.

Второто течение, водено от такива исторически фигури на организацията като Ечабе, Крутвиг, Мадариага, Едур Ареги и Лопес Адан (т.н. „група на петимата“), не толкова се бори за нещо, колкото е против. Според тях последователите на първото течение вървят по този път, който е следван от по-рано унищожената „обреристка“ тенденция: тоест по пътя на „испанизация“ на борбата на баския народ. Това течение заема особено силни позиции във Военния фронт, който всъщност се оглавява от Хуан Хосе Ечабе.

Членовете на третото течение се оформят в така наречените „Червени клетки“: мрежа на политическите емигранти, членове на организацията (основно в Белгия и Франция), които са най-наляво настроени. Те поставят под въпрос необходимостта от въоръжена борба и критикуват самото понятие „революционен национализъм“, твърдейки че е доста дребнобуржоазно. Те отхвърлят стратегията за Национален фронт и считат, че трябва преждевременно да се формира партия, както предлага ръководството. Основни лица на това течение са Микел Асурменди и Хосе Мария Ескуби.

Във връзка с увеличаването на вътрешните дебати, ръководството, което ще се опитва да играе ролята на посредник между всички течения, започва подготовката на нова асамблея. В този момент в организацията циркулират десетки текстове, постановления и опуси, съставени от деятели на една или друга тенденция, които съдържат понякога взаимоизключващи се идеи. От идеологическа гледна точка този момент е един от най-сложните в историята на ЕТА. На масата за обсъждане са хвърлени десетки варианти за „творческо развитие“ на марксизма, десетки варианти за развитие на националистическата линия, редица сценарии за организационно развитие, тактически и стратегически тези… Следствието от всичко това е една страшна бъркотия.

Ръководството назначава провеждането на нова асамблея за 31 август 1970 г. в селището Ицасу. Предварително представителите на всички течения трябва да направят свои сбирки, за да сформират тезите си и да изберат делегати.

Асамблеята се провежда в срок и на нея присъстват 28 човека, като само трима от тях са участвали в V Асамблея, проведена преди три години и половина. Това говори за степента на репресиите, тъй като всички други участници се намират или в затвора, или в емиграция, или са загинали („Чаби“ Ечебариета).

Най-напред на Асамблеята трябва да се разгледа ситуацията във Военния фронт, като от него са избрани пет човека, но на събранието се явява само Хулен Мадариага, който заявява, че ще говори от името на целия фронт. Когато го питат да изложи в детайли позицията на бойния апарат, Мадариага отказва, заявявайки, че асамблеята е незаконна и призовава събралите се да се откажат от нея. Според Мадариага събранието съответства на формата на т.н. „Biltzar Ttipia“ (малка асамблея, оперативно заседание, нямащо решаваща сила) и никакви негови решения не могат да зачеркнат одобрените на легалните Асамблеи статути, съгласно които трябва да участват и Изпълнителния комитет, и другите фронтове. След неговата ярка реч, участниците в събранието, подстрекавани от членовете на „Червени клетки“ (които на срещата имат мнозинство – 11 човека), взимат единодушното решение да изгонят Мадариага и групата му по обвинение в „заговор и фракционна дейност“.

С премахването на този конфликт веднага се завързва друг – този път между ръководството на ЕТА и „Червените клетки“. Въпреки че идеологическите разногласия между двете тенденции не са толкова силни, този „недостатък“ се компенсира повече с разногласия по повод организационното развитие и лични кавги. В резултат на това, в края на събранието десет от единадесетте делегати на „Червени клетки“ заявяват, че доброволно напускат организацията. Останалите 17 делегати доста бързо обсъждат техническите въпроси, като всички са на мнение, че в близко бъдеще е необходимо да се проведе втора сесия на асамблеята, за да се формулира нов политико-идеологически курс.

В началото на септември 1970 г. т.н. „група на петимата“ пуска комюнике, в което се иска изгонването на Хосе Ескуби и цялото ръководство на ЕТА, и което съдържа призив за връщане към „историческите“ параметри, определени на V Асамблея. Така се оформя фракция, която получава в историографията името ETA V, или, съгласно основния лозунг на организацията, ЕТА-Askatasuna ala hil (ЕТА-Свобода или смърт).

Ръководството на ЕТА забранява разпространението на този документ сред активистите, като е забранен и отговорът на последователите на „Червени клетки“, които обвиняват ръководството в лична неприязън. Тогава, осъзнавайки, че разколът е неизбежен, ЕТА V започват да търсят помощ извън пределите на организацията. Те съумяват да спечелят симпатизанти от френската част на Страната на баските, а също и част от напусналите още след V Асамблея членове на „етнокултуралистката“ тенденция, която е начело с „Чилардеги“. С последните ЕТА V има редица общи възгледи в това, че поставят борбата за независимост на Страната на баските и националната идентичност на първо място, отхвърляйки акцента върху предварителното освобождение на Испания.

След новото разцепление в организацията се провежда шеста асамблея, отбелязваща, че зад гърба на болшинството, което възприема първоначално всичко случващо се като изход от организацията на Военния фронт, на практика се е случил опит за преврат на „десните“, чиито позиции съвпадат с изгонената преди няколко години група на „Чилардеги“. Повечето от активния състав на ЕТА осъждат тази разколническа дейност, потвърждавайки лоялността си към ръководството на организацията. След провеждането на VI Асамблея повечето „етарас“ приемат страната на ЕТА, която, за да се избегне объркване, от този момент се нарича ETA Sexta (ЕТА Шеста), или също така, по аналогия, ЕТА-Iraultza ala hil (ЕТА-Революция или смърт).

След VI Асамблея организацията окончателно е напусната и от фракцията „Червени клетки“, която е недоволна от изгонването на Ескуби от ръководството, който е бил важна фигура в тази група. Фракцията не се бори с името на ЕТА, а предпочита да продължи със своето „историческо“ име. Продължаването на тази фракция е доста кратко – само след няколко години групата изчезва, част от нейните членове влизат в други формации, а друга част излиза от политиката.

Ако в началото изглежда, че ЕТА Sexta, оставайки с голяма част от хората и материалните ресурси, върви към светлото бъдеще, то след известно време се случва обратното: ръководителите на организацията лека-полека се разграничават от историческите позиции на „Баско отечество и свобода“, което води до това, че по-голямата част от активния състав отива в неприятелската фракция ЕТА V.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s