ЕТА. 11. Големи загуби

След като са минали две години от V Асамблея, ЕТА може да направи някои изводи. На първо място, в качеството на тактико-стратегическа линия триумфира „терсемондистката“ тенденция, която съчетава марксистки тези с културния национализъм, призовавайки за развитие на въоръжена борба срещу колониалното фашистко правителство. На второ място, въпреки усилията на режима, организацията се засилва с всеки изминал ден, ставайки обществен „враг номер едно“ на франкисткото правителство. На трето място, благодарение на практическата дейност ЕТА значително избутва от политическото поле „традиционната“ Националистическа баска партия, спечелвайки доверието на населението, особено на градската младеж и работниците.

Масовото навлизане в организацията на нови членове, което започва след убийството на Мансанаса, води към още по-силно завиване наляво. Стотици неофити, които се присъединяват към ЕТА, произхождат не от дребнобружоазните слоеве, както първото поколение „етарас“, а идват от работническата среда, която е обилно напоена с идеите на социализма. Например, ЕТА е основната сила, която подкрепя многочислените стачки, които се провеждат в Биская и Гипускоа в началото на 1969 г. Помощта, която оказва ЕТА на работническото движение с пропаганда, агитация и бойни действия (поставяне на повече от 10 бомби в различни обекти на режима) води до това, че към организацията се присъединяват все нови и нови членове, основно работници, което компенсира загубите, понесени от ЕТА по време на безспирните репресии.

Въпреки това, лека-полека полицията се добира до централното ядро на организацията. В края на март властите идентифицират две конспиративни жилища, в които обикновено се събират членовете на ръководството. Едно от тях се намира в историческия център на Билбао, на улица Артекале. На 9 април 1969 г. в момент, когато четирима „етарас“ влизат в дома, по тях е открит огън от полицейска засада. Марио Онаиндия, Виктор Арана и Хосу Абрискета са задържани, като последния е тежко ранен. Четвъртият активист, Микел Ечебария, съумява да избяга. Полицията го издирва в продължение на 10 дни като в този период по неизвестни причини е убит един таксиметров шофьор. Операцията по залавянето му е последвана от арести на повече от сто човека и обиски на десетки къщи и апартаменти, включително училища, църкви и семинарии, но Ечебария е безследно изчезнал. В хода на друга операция, проведена на 11 април, в ръцете на властта попадат трима членове на Изпълнителния комитет.

Резултатът от априлските полицейски кампании е фактът, че ЕТА не е разгромена, а обезглавена. Всички членове на Изпълнителния комитет са или арестувани, или се намират в емиграция, където също са преследвани: например, в края на 1969 г. Ескуби и Мариасун Арути са депортирани от Франция в Белгия. Редовите активисти, за да избегнат арест, трябва да преминат в нелегалност, прекъсвайки всякакви връзки с организацията. Изглежда, че ще минат месеци, за да се възстанови структурата. Дейността на легалните фронтове също е нарушена заради масираното присъствие на полицията.

Независимо от това борбата не стихва. Първомайското шествие в Билбао се превръща в отчаяна схватка на работниците с полицията, в хода на която трудещите се, действащи в подкрепа на „етарас“ и други радикали, използват камъни и бутилки със запалителна смес. На 15 май полицията по време на окупацията на малкото село Урабайн убива със шест изстрела звънаря на местната църква, подозирайки го, че с камбаните дава сигнал на терористите да се крият. В края на май по обвинение в принадлежност към въоръжената организация е арестуван свещеник Хосе Анхел Убиета, вторият най-важен човек в епархията на Биская. На 31 май в епископия Билбао са арестувани по сходно обвинение петима свещеници, които веднага обявяват гладна стачка в знак на протест срещу арестите, мъченията и потисничеството на баското духовенство. Те са задържани, защото са подозирани от режима за привърженици на националистическото движение. Три дни по-късно и петимата са осъдени от военен трибунал на затвор от 10 до 12 години.

Увеличението на затворническия контингент на „етарас“, а също и значителното влошаване на условията на живот на затворниците, води до спонтанен растеж на затворническия фронт, дейността на който се изразява в актове на солидарност и непосредствена икономическа помощ на арестуваните. В края на 1969 г. Телесфоро Монсон и свещеник Сокора Пиарес Ларцабал учредяват „Баска асоциация за помощ“ (Euskaldunei Lagun Bíltzarra), която оказва значителна помощ на деятелите на националистическото революционно движение, които са принудени да избягат във френската част на Страната на баските.

Най-големият успех на „затворническият“ проект на ЕТА в този период става организирането на бягство на десет бойци от наскоро открития затвор в Басаури, който е считан като учреждение с „най-високо ниво на сигурност“. Тримесечните усилия върху работата по тунела се увенчават с бягството на 10 „етарас“ и 5 други затворници, което предизвиква откритото одобрение на обществото и сериозен скандал в правителствените кръгове.

Според изчисления на ръководството на Националистическа баска партия за 1969 г. повече от 2 хиляди баски са арестувани и преследвани по политически причини. Много от арестуваните са измъчвани. Трима от арестуваните умират в резултат на побой в полицейския участък, а други двама са убити в опит да бъдат задържани. Повече от триста баски са вкарани в испански затвори, а още толкова бягат в чужбина.

ЕТА влиза в седмото десетилетие в значително слабо състояние. Още в началото на 1970 г. новото ръководство на организацията е принудено да вземе курс за създаването на Национален фронт. За тази цел се работи усилено с младежкото крило на НБП, – Euzko Gaztedi Indarra, – заедно с което на 26 април в Герника ЕТА има намерението да проведе „Ден на единството“ (Batasun Eguna). Отговорът на Националистическата баска партия на това предложение е хладен: въпреки че по отношение на „етарас“ използва отстъпчива риторика, самото партийно ръководство дава положителен отговор за съюз с ЕТА на EGI и регионалното ръководство в Навара. В крайна сметка НБП неохотно се присъединява към „Деня на единството“ и изразява одобрение на идеята за създаване на Национален фронт.

Заради засилените репресии и преследвания баските не успяват да проведат нито „Ден на единството“, нито първомайско шествие. В тези ограничителни условия лека-полека се открива политическа борба. Отново засиленият военен апарат се концентрира през първите месеци на 1970 г. върху „реквизициите“ с цел обезпечаване на организацията с финанси и материали. Елисондо, Сарауц, Мундака, Дерио, Бера и Деусту стават арени на банкови обири; в Сестао са осъществени нападения срещу административни офиси на военноморската корабостроителница, откъдето са взети повече от три милиона песети; в Билбао „етарас“ атакуват офис на печатната компания „Gestetner“, от който са експроприирани десетки копирни машини.

Обекти на преките действия стават и редакциите на правителствените вестници „La Voz de España“ в Сан Себастиан и „El Pensamiento Navarro“ в Памплона, а също и представителството на Министерството на жилищното строителство в Билбао.

Ръководството на ЕТА дава по един милион песети на семействата на тримата работници в Гранада, които са убити от полицаи по време на манифестация в този испански град, който се намира много далече от Страната на баските. Това е доста добър ход от гледна точка на пропагандата.

През юни 1970 г. ЕТА съвместно с младежкото крило на НБП провежда кампания в памет на убития преди една година „Чаби“ Ечебариета. В този момент EGI преживява вътрешни конфликти във връзка с разпределението на вътрешните структури. Най-активно се отстоява необходимостта от обединение с ЕТА (т.н. EGI-Batasuna). Ситуацията вдъхва закономерен оптимизъм и изглежда, че не е далеч момента, когато ще бъде създаден ембрион на Националния фронт, но този път отново големият план не се осъществява, защото през лятото на 1970 г. организацията претърпява втори разкол.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s