ЕТА. 10. Начало на революционния вихър

„Денят на нацията“ през 1968 г. е организиран в Доностия по инициатива на Националистическата баска партия, към който решават да се присъединят и „етарас“. На 14 април, в деня на провеждане на празника, е поставен доста тъжен „рекорд“: Сан Себастиан е буквално запълнен от полицаи, които, по изчисления на активистите, са повече от 15 хиляди. В тяхна помощ са осигурени четири хеликоптера и 500 полицаи с коне. Всички улици са разделени с контролни пунктове и навсякъде се вижда спираловидна бодлива тел. С една дума, държавата прави всичко възможно да предотврати демонстрацията. Хиляди хора, които идват на празника, са принудени да се спасяват от полицейската акция. Стотици са арестуваните.

Две седмици по-късно, на първомайското шествие, ситуацията се повтаря. Нивото на напрежение се поддържа, защото ЕТА в този период между двата празника извършва серия от бойни акции – взривява електропроводи, офиси на франкистки организации, а също извършва и няколко нападения срещу полицейски „помощници“ – най-вече местни неофашисти и реакционери. В средата на май „етарас“ се опитват да осъществяват доста рискована акция, оставяйки в центъра на Билбао по-рано откраднат автомобил пълен с експлозиви и детонатор, който е свързан със запалителна свещ. Полицията разбира замисъла на бойците и експлозията не се случва.

На 7 юни се провежда събитие, което разделя историята на ЕТА на „преди“ и „след“: колата, карана от „Чаби“ Ечебариета, който пътува с Иняки Сараскета, е спряна от два патрулни мотоциклета на Гражданската гвардия. „Етарас“ са се запътили на среща с члена в нелегалност Хоакин Горостиди, който ги е помолил да му докарат експлозиви. Те спират и чакат спокойно приближаването на охраната. Когато Хосе Пардинес Аркай разбира, че номерът написан в документите не съответства на номера на колата, „Чаби“ вади пистолета и с няколко изстрела убива служителя на реда. Така се открива сметката на многочислените преднамерени убийства, извършени от бойци на ЕТА в хода на своята дългогодишна война срещу държавата.

Безуспешният опит за бягство завършва с трагедия: няколко часа по-късно колата е принудително спряна на контролен пункт. В проведената интензивна престрелка Ечебариета е убит, а Сараскета успява да избяга в гората, но е арестуван на следващия ден. Още в средата на юни специален военен трибунал осъжда на смърт арестувания, но поради обществения натиск присъдата е заменена от 58 години затвор.

Когато „Чаби“ Ечебариета е убит, той е само на 23 години. Още от ранна възраст влиза в националистическото движение. Само половин година по-рано, в навечерието на IV Асамблея, изгрява неговата звезда, след което става един от основните харизматични ръководители на ЕТА, чието име е известно на цялата организация. Последващата негова организационна и идеологическа дейност до голяма степен допринася за засилването на „терсермондистката“ тенденция (революционен национализъм). Това, че „Чаби“ е първият загинал активист на ЕТА и първият убит в битка, го прави „вечен мъченик“ на организацията и до настоящия момент.

Погребението на убития другар се провежда в църквата Сан Антон в Билбао, което се превръща в истински марш с участието на хиляди съчувстващи, който приключва със сблъсъци с Гражданската гвардия директно пред изхода на храма. В цялата страна десетки организации и политически групи реагират на смъртта на „Чаби“ с акции на солидарност и траурни мероприятия.

В рамките на ЕТА, в допълнение към общата скръб по „първия мъченик на организацията“, е широко разпространена идеята за отговор на държавата. Конкретно се предлага да се извършат серия от нападения срещу патрули на Гражданската гвардия, което наред с другите неща, напълно отговаря на развиваната „революционна спирала“, одобрена на V Асамблея.

Трябва да отбележим, че малко преди тези събития в списание „Zutik“ е публикувана статията „Механизми на потисничество, механизми на народно освобождение. ЕТА и насилие“, в която се казва, че политическото насилие може да изпълнява педагогическа роля, обучавайки доста опозиционно настроеното спрямо франкизма баско общество с интегрална борба за освобождение, която всъщност не се ограничава само до обикновените въоръжени действия. Насилието, по мнението на „етарас“, е способно да премахне от масите насадения страх от режима, което несъмнено ще помогне за развитието на други форми на борба.

Ръководството на организацията също е съгласно с това, че обществото на Страната на баските е напълно узряло, за да възприеме акциите на пряко действие срещу режима.

На 2 август 1968 г., малко повече от месец след смъртта на „Чаби“, комисарят на Обществено-политическата полиция в провинция Гипускоа и един от най-известните садисти в Страната на баските, Мелитон Мансанаса, става първата жертва на въоръжените акции, проведени от ЕТА. В непосредствена близост до вратата на своята частна вила в Ирун е застрелян от бойци на организацията. След това „етарас“ излизат с комюнике, в което характеризират убития като символ на франкистката диктатура. Колегата на Мансанаса от Биская, Хосе Мария Хункера Рубио, успява да избегне аналогично убийство, само защото в тези дни не се намира в Страната на баските.

Една от първите изяви на ЕТА пред обществеността по време на нелегална пресконференция след убийството на Мансанаса

Една от първите изяви на ЕТА пред обществеността по време на нелегална пресконференция след убийството на Мансанаса

Последствията от тази акция са ужасни. С убийството на всемогъщия Мансанаса ЕТА реално открива нова ера, получила името „загуба на страх от фашизма“. От друга страна, режимът  трябва да нанесе удар и той го прави. Провинция Гипускоа е във военно положение, което взима и последната останала свобода на гражданите. Паралелно с това е приет безумен закон, който дава право на армията по бързата процедура да съди заподозрени в принадлежност към въоръжената организация. Под истеричния вой на пресата за „комунистическите терористи“, франкизмът започва в Страната на баските страшна вълна на терор. През следващите месеци стотици баски, – основно членове на националистическото движение, – са арестувани, а много от тях и измъчвани. Стотици и стотици са обиските извършени от Гражданската гвардия в пограничните и планински села, които наистина разкриват същността на окупационната армия. Всичкият този ужас ЕТА квалифицира като „ярост на нацистките престъпници“, не само благодарение на сходните методи на репресии, но и поради еднаквата истерия на франкистките медии, атакувайки организацията и баското национално движение, стигайки и до расизъм.

Въпреки силната репресивна кампания на правителството, структура на ЕТА удържа на удара, което дава повод в края на 1968 г. да се обяви първото политическо убийство по примера на развиваната спирала „действие-репресии-действие“.

След убийството на Мансанаса през следващите няколко месеца стотици млади баски се присъединяват към ЕТА, включвайки се в активната пропагандна дейност. В края на 1968 г. организацията се укрепва значително, достигайки върха на своето развитие: според някои оценки в този момент ЕТА разполага с повече от 600 човека, като повече от сто от тях са така наречените „професионални революционери“, които посвещават цялото си време на благото на организацията. По време на репресиите не е арестуван нито един от висшите или средни членове от йерархията на „етарас“, което вдъхва оптимизъм.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s