ЕТА. 9. Връщане към активни действия

ЕТА провежда V Асамблея като организация, която е отслабена от репресиите. Тя се намира в състояние на вътрешна криза заради трите разкола и губи „обреристката“ и „етнокултуралистката“ фракция, а също и силната военна група. Положителното е, че ЕТА най-накрая определя своята идеологическа линия и тактика на борба, докато останалите активисти са решени да продължат борбата срещу франкистката държава. Като се има предвид, че през последните години ЕТА се е утвърдила като най-активната опозиционна и националистическа сила, „етарас“ гледат в бъдещето с оптимизъм.

На първо място е необходимо да се компенсират загубите, тъй като в началото на 1967 г. ЕТА има само четири дузини професионални кадри. Необходимо е да се привлекат симпатиите на хора чрез нови пропагандни кампании, които са заложени в новата платформа.

През първите месеци на 1967 г. „етарас“ осъществяват няколко акции със слагане на баски национални знамена на различни места, а също създават и множество самоделни мемориални плочи, посветени на жертвите на фашисткия режим. Саботиран е и телевизионният ретранслатор в Оларису. Разбира се серията традиционни есенни мероприятия на ЕТА също не може да бъде пропусната. И ако на следващия „Ден на нацията“ в Ирунеа се събират около 30 хил. души, преминавайки в спокойна атмосфера, то на 1 май „етарас“ наистина показват публично своята бойна сила като изгарят няколко полицейски джипове в Билбао и замерят с „коктейли Молотов“ полицейското управление в Ейбар.

Отговорът на властта е обичаен. Арестите и задържанията продължават през цялото лято; особен размах приемат през юни, когато в Гастейс е проведена операция срещу баското националистическо движение, в хода на която зад решетките са хвърлени 60 човека – активисти на Националистическа баска партия, нейното младежко крило и ЕТА. Въпреки активността на полицейските сили, през юни и септември „етарас“ осъществяват два грабежа срещу инкасатори, попълвайки своята изпразнена хазна.

В политически план през цялото лято организацията се занимава с кампанията BAI (Batasuna, Askatasuna e Indarra – Единство, Свобода и Сила; bai на баски език означава „да“). Под нея се разбира призив за участие в манифестацията на 1 октомври в Урбия на така наречения „Ден на единството“, създаден от ЕТА, който трябва да демонстрира единството на националистическите сили.

След три седмици на усилена пропаганда, когато активистите пристигат в Урбия в уречения ден, виждат че градът е блокиран изцяло с полиция. Това не пречи на провеждането на „Деня на единството“: провеждат се няколко алтернативни манифестации в околните села, като Толоса, където Гражданската гвардия арестува повече от сто демонстранти. И все пак, стотици други успяват да проведат шествие в това село.

Един от най-важните резултати от тази година е възстановяването на структурата на ЕТА в работническото движение, която е разрушена след напускането на „обреристите“. Няколко месеца по-късно позицията на организацията в лагера на трудещите се започва да се възстановява, в резултата на което така наречения Социаликономически фронт, учреден на V Асамблея и предназначен за развитие на собственото финансиране и унищожаване на финансовите ресурси на врага, се преобразува в Работнически фронт, свързващ ЕТА с пролетарските маси и тяхната борба.

През цялата 1967 г. ЕТА бавно, но сигурно развива своя структура в лагера на трудещите се, осъществявайки ежедневна работа по мобилизация и агитация в рамките на баските фабрики. На това поприще организацията действа открито, поддържайки нормални работни отношения с опозиционните профсъюзи, верни на Комунистическата партия.

На бойния фланг работата също спори. През октомври „етарас“ взривяват паметник на генерал Мола в Билбао, а през декември разрушават офисите на франкистките профсъюзи в Ейбар и Елгойбара. Групата, която осъществява последната акция, по време на оттеглянето е блокирана от патрул на Гражданската гвардия, но съумява да избяга и като спомен в колата им остават 59 куршума, изстреляни от франкистите; в такава интензивна стрелба като по чудо никой не е пострадал. На 7 ноември 1967 г. в засада по време на пресичането на границата при Дерио попада и фактическият лидер на ЕТА „Чаби“ Ечебариета: като го вижда, полицейският патрул открива огън, но той успява да се изплъзне. Служителите на Гражданската гвардия поемат под контрол границата с надеждата да хваната Ечебариета в момента на връщането му. След два дни по погрешка е застрелян от гвардейците местен младеж, който е помислен за укриващия се лидер на ЕТА.

Доста дългото затишие, което е нарушено само от излизането на брой 48 на списание „Zutik“ (за изготвянето на 20-хиляден тираж няколко „етарас“ работят в продължение на три месеца на две печатни машини, които притежават), продължава до март 1968 г. след като грабежа в Аречабалета кара полицията да започне мащабна операция срещу ЕТА. В Гастейс след продължителна престрелка е хванат Сабино Арана, който отговаря за зона Араба. Повече от сто други са арестувани в различни части на страната. Няколко десетки успяват да избягат, в това число и с използването на оръжие: в продължение на няколко дни се случват три големи престрелки между „етарас“ и полицията в Билбао и Ейбар.

Всички задържани са измъчвани: например, на Сабино Арана са извадени няколко нокътя, Хабиер Бареньо губи слуха на едното си ухо заради побой, а на друг от арестуваните са извадени очите му от полицаите. Като резултат организацията губи много от своите кадри и част от материалните си структури.

През март ЕТА залага бомба в офиса на вестник „El Correo Español“ в Билбао, който се отличава с много яростни нападки срещу националистическото движение и принадлежи на клана Ибара, едно от най-силните олигархични семейства в Страната на баските. След експлозията, която носи значителни материални щети, организацията разпространява призив към всеобщ бойкот на изданието. В края на април двама „етарас“ са ранени (и по-късно арестувани), когато се опитват да заложат бомба в офис на същия вестник в Ейбар.

Към бойкота се присъединява и Националистическата баска партия, чието младежко крило, Euzko Gaztedi Indarra, неочаквано осъществява много радикална атака, залагайки фугасни снаряди на трасе от колоездачния пробег „Обиколка на Испания“, чийто спонсор е изданието.

Междувременно, близко е времето до рязка промяна. В началото на 1968 г. началникът на полицията в Билбао заявява: „ние обявяваме война на ЕТА“. В отговор на това през март същата година е издаден манифест под редакцията на „Чаби“ Ечебариета, в който отбелязва иронично по отношение на полицията, че ръста на влияние и активността на ЕТА на всички фронтове през изминалата година са нараснали пет пъти повече. Накрая Ечебариета подчертава, че заявлението на полицията потвърждава, че организацията е избрала правилната революционна линия.

Няколко седмици след публикуването на манифеста борбата в Страната на баските влиза в нова фаза. Това е свързано със смъртта на автора на документа, „Чаби“ Ечебариета, който умира в сблъсък с Гражданската гвардия.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s