ЕТА. 8. V Асамблея

Друга Асамблея се провежда в условията на утежнена вътрешна полемика. Дългите противоречия между привържениците на различните тенденции, свързани с неясната идеологическа платформа на ЕТА, водят до изгонването малко преди Асамблеята на лидера на едно от вътрешните течения, „обрериста“ Пачи Итуриос.

В нощта на 7 декември 1966 г. в една селска къща в Гастелу се събират представители на различните сектори и апарати на организацията. Въпреки че привържениците на Итуриос заявяват, че ръководството съзнателно се стреми да унищожи „обреристката“ линия, истината е, че на събранието не присъстват делегати от френската част на Страната на баските, а също и представители на Външната федерация, най-големите врагове на „обреристите“.

Събранието почти веднага започва със скандал: привържениците на Итуриос заявяват, че Асамблеята не може да започне без неговото присъствие, на което представителите на Изпълнителния комитет категорично отбелязват, че Итуриос е изгонен от редиците на организацията и неговото присъствие не е желано. Ожесточените спорове по този въпрос продължават през цялата нощ и едва на сутринта болшинството от гласувалите, – 42 човека, – взима решение за започване на събранието. 12 привърженици на Итуриос обявяват бойкот на Асамблеята, демонстративно влизайки в съседната стая.

Асамблеята е председателствана от „Чаби“ Ечебариета и неговия брат Хосе Антонио, – лидери на тенденцията на „революционния национализъм“, – които контролират случващите се дискусии. Отсъствието на представителите на „обреристката“ линия не пречи на събранието да разгледа програмата, сформирана от Политическия отдел с името „За революционна баска левица“, същността на която се състои в създаването на единно революционно социалистическо движение с пролетарска хегемония, което чрез профсъюзни действия ще провежда линия на „революционни реформи“, оставяйки въоръжената борба на заден план.

В отговор на това пред събранието излиза със свои доклад Хосе Антонио Ечебариета, който критикува позицията на Политическия отдел, имайки я за утопична, пацифистка и еклектична; наивно надявайки се да свали фашизма чрез реформи. Прочитането на доклада отнема 95 минути, след което започват разгорещени спорове, които продължават през целия ден и завършват с официалното изключване на Политическия отдел от редиците на организацията по обвинение в „легалистки и испанолистки ревизионизъм“ и „противопоставяне на революционната линия на ЕТА“.

Освен изявата на Ечебариета, на събранието се изслушват още четири доклада с точно същото съдържание: критика на „обреристите“ и развитие на теорията, която комбинира революционния марксизъм и баския национализъм.

През останалото време се дискутират идеологическите резултати от Асамблеята, които са отразени в документа „Идеологически позиции на V Асамблея“, под редакцията на „Чаби“ Ечебариета. През следващата седмица в списание „Zutik“ се публикуват четири кратки статии, които отразяват тези позиции. В тях за първи път е въведен изразът „трудещ се баски народ“, който, според ЕТА, е двигател на социалното преустройство и на процеса за национално освобождение, и който се състои от всички работещи в Страната на баските.

Междувременно претърпелите поражение привърженици на Итуриос, без да мислят много, създават друга организация. Въпреки раздялата с историческите позиции на ETA, те смятат да запазят този символ, наричайки новата формация ЕТА-Berri (Нова ЕТА), а „традиционната“ ЕТА съответно е наречена ЕТА-Zaharra (Стара ЕТА).

Групата показва завидна динамика на развитие в първите моменти след образуването си. Тъй като по-рано в техни ръце се е намирало списание „Zutik“, те продължават да публикуват под това име: така през следващите години едновременно се издават две списания с едно и също название. По-рано развитата дейност в профсъюзите също допринася за бързото разрастване на организацията чрез привличане на работници, въпреки че тя така и не успява да се превърне в истинско масово движение.

След избирането на ново ръководство, което включва Итуриос, Еухенио дел Рио, Ерека и други, е издаден доста критичен документ, в който старата ЕТА е наречена дребнобуржоазно и радикално националистическо движение. През 1967 г. към ЕТА-Berri се присъединява „Синдикалният съюз на трудещите се“ (Alianza Sindical de Trabajadores), появяващ се от Социалните школи, създадени от йезуитите, който след това под влиянието на марксистките речи на „новите етарас“ се преобразува в „Революционна организация на трудещите се“ (Organización Revolucionaria de Trabajadores), една от най-активните групи през 70-те години.

В първите броеве на списание „Zutik“ ЕТА-Berri се опитва да приспособи своите позиции към историческата линия на ЕТА, цитирайки, например, ранните публикации в „Zutik“, въпреки че основните теми на статиите остават работническото движение и ситуацията в Испания. Тъй като „старата ЕТА“ завива наляво, потокът от желаещи да се присъединят към ЕТА-Berri намалява. След две години деятелите на ЕТА-Berri признават, че разликите между тях и „старите етарас“ са почти изчезнали, така че вече няма причина да използват това име, като се опитват да привлекат в орбитата на влияние привържениците на „националистическата левица“. В тази връзка, решено е да се откажат както от името на организацията, така и от името на списанието, последният брой на който под името „Zutik“ излиза през август 1969 г.

От този момент организацията публично се изявява като „Комунистическо баско движение“ (Euskadiko Mugimendu Komunista), или просто „Комунисти“ (Kommunistak). През 1972 г. движението се обединява с други комунистически групи от страната, давайки живот на „Комунистическо движение в Испания“, намиращо се под силното влияние на маоистките идеи.

Що се отнася да „старата“ ЕТА, след провеждането на V Асамблея тя трябва да се събере на още едно специално съвещание, на което трябва де се утвърди програма с конкретни действия. И така малкото събрание се провежда между 21 и 26 март 1967 г. в дома за духовно обучение в Гетария, принадлежащ към йезуитския орден, където присъстват 40 делегати, 18 от които са взели участие в Асамблеята. Въпреки „почистването на редиците“ от „обреристите“, това събрание е отправна точка за противопоставяне между две други тенденции – привърженици на „историческия“ национализъм на ЕТА („васкисти“ или „етнокултуралисти“) и привърженици на революционния национализъм на новата школа, който съчетава в себе си марксистки и националистически влияния („терсермондисти“ или „антиколониалисти“).

„Етнокултуралистите“ излагат публично два документа, с които критикуват революционно-националистическата фракция. Тук особени нападки има срещу концепцията за въоръжена борба: заявява се, че условията в Страната на баските се различават много от тези в страните от Третия свят, така че не трябва да се концентрират усилия върху развитието на въоръжени действия, както предлагат „терсермондистите“, а да се обърне повече внимание върху политическата работа с масите, използвайки в този случай и правни вратички. В същото време въоръжената борба трябва да бъде напълно премахната като неподходяща идея за взимане на властта.

За да предотвратят по-нататъшните разколи, „етнокултуралистите“ предлагат ЕТА да се преустрои в политическа федерация, т.е. в Национален фронт, обединен от политическа програма, която устройва всички влизащи в него сили. Въпреки че в разработването на тези текстове взимат участие авторитетните исторически лидери на ЕТА, те не намират подкрепа сред по-младите членове на събранието.

В крайна сметка, това събиране квалифицира ЕТА като социалистическо баско движение за национално освобождение и определя неговата идеология като революционен национализъм. Структурата на организацията е разделена на четири фронта: Културен, Политически, Военен и Социаликономически (също известен като Работнически фронт). ЕТА се застъпва за формиране на Национален фронт, като не изключва в него да влязат и дребнобуржоазни сили, въпреки че водеща роля в този фронт трябва да играе пролетариата. В качеството си на програмен документ е потвърден „Теоретични основи на революционната война“ с неговата концепция „действие-репресии-действие“, и е избран нов Изпълнителен комитет.

След V Асамблея групата „етнокултуралисти“ начело с „Чилардеги“, претърпявайки поражение, напуска организацията, обвинявайки я, че се е превърнала в „марксистко-ленинистка група от екстремисти“, отдалечавайки се от идеологията на баския национализъм, с които истинските патриоти на Страната на баските не могат да имат нищо общо.

ЕТА действително използва марксисткия материализъм като метод за анализ и съответните негови термини, въпреки че никога не се обявява нито за марксистко-ленинистка, нито за комунистическа организация, а само като социалистическа. Това позволява на организацията да развива по-динамични действия без да се ограничава само в марксисткия догматизъм. Развитието на ситуацията в света води до това, че част от ЕТА наистина защитава марксизма, въпреки че организацията като цяло използва ултрареволюционна социалистическа фразеология, заради която е обвинена от комунистите като „дребнобуржоазна“.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s