ЕТА. 7. Първите разцепления

Откакто в началото на 1965 г. редакцията на списание „Zutik“ преминава под контрола на Пачи Итуриос, един от членовете на Изпълнителния комитет на ЕТА, със склонност към марксизма, в изданията лека-полека започва да се засилва лявата риторика, която предвожда появата в рамките на организацията на тенденцията на „обреристите“ (от исп. obrero – работник), привърженици в полза на преобладаване на класовата борба над националистическата. Въпреки че в списанието статиите на „обреристите“ са в напълно разбирателство с опусите на другия революционен характер, имайки предвид „традиционната“ линия, зададена още от група „Ekin“, през юли 1965 г., в момента, когато се провежда IV Асамблея, редакцията открито признава новата ориентация:

„Някои ни обвиняват в предателство на национализма. По-рано слова като СТРАНА НА БАСКИТЕ, РОДИНА, НАЦИЯ заемаха значителна част в нашите публикации. Сега те не са изчезнали, но са отстъпили мястото на такива слова като СОЦИАЛИЗАЦИЯ, ПЛАНИРАНЕ, КУЛТУРА, ОБЕКТИВНИ УСЛОВИЯ, МАСОВИ ДЕЙСТВИЯ и т.н.“

Намирайки се между работническото движение, което гледа подозрително целия национализъм и националистическите движения, бягащи като дявол от тамян от всякакви „комунистически пристрастия“, ЕТА има намерение да създаде жизнеспособен синтез, нова политическа теория. Както и всичко ново, този опит носи със себе си много трудности, защото лозунгите за социално освобождение известно време са лишени от конкретна „социалистическа“ форма, което допринася за вътрешното единство, но въпреки това с течение на времето вътрешните конфликти започват да се изострят. Първият се поражда с изявлението на редакцията на „Zutik“, която е доста критична към останалите членове на организацията.

Но през лятото на 1965 г. ситуацията все още не внушава опасност. Сезонът за борба започва с обикновените пропагандни кампании и мероприятия, особено обхващащи традиционните баски фестивали и чествания, които година след година стават все по-многобройни и по-многобройни. Доста оригинална „иновация“ в тези кампании става разработеният от „етарас“ метод на поставяне на баските национални знамена, – „икуриняс“, – на високоволтови линии, което прави много трудно за полицията тяхното премахване. За нанасяне на надписи по стените за първи път се използват спрейове, които заменят четките и кутиите с боя.

Друго събитие от есента е първият опит на „етарас“ да пристъпят към „реквизициите“, обсъдени на IV Асамблея.

На 24 септември група активисти краде кола, която веднага е оборудвана с крадени няколко дни по-рано номера, след което колата е на разположение на „ударната група“. Няколко часа по-късно „етарас“ хващат инкасатора на „Банка Сан Себастиан“, взимайки от него чанта с 450 хил. песети. Ще кажете, че всичко минава перфектно, но не е така. Два дни по-късно един от участниците в обира, Хосе Луис Салбиде, попада в тежък инцидент. Така полицията съвсем случайно разбира, че той е един от участниците в нападението срещу инкасатора.

В броеве 33 и 34 на списание „Zutik“ ЕТА поема пълната етична и политическа отговорност за това, което се е случило, докато се опитва да предпази арестувания, твърдейки, че той не е участвал в обира. Всъщност нещата стоят по-различен начин – Салбиде е ръководител на нападението. Нещо повече, той не е просто обикновен член, а влиятелна фигура в организацията. Салбиде е един от редакторите на забележителните трудове „Открито писмо до баските интелектуалци“ и „Теоретични основи на революционната война“, като също играе и важна роля в Изпълнителния комитет и затова неговия арест е тежък удар за ЕТА.

През юни 1966 г. Салбиде е осъден на 20 години затвор. Този тъжен факт, както и продължаващите протести на осъдения заедно с неговата политическа траектория, прави Салбиде своеобразен „духовен лидер“ на ЕТА в епохата на борба срещу франкизма.

Резултатът от „експроприацията“ остава като цяло негативно впечатление: много членове на военния апарат са идентифицирани и са принудени да бягат в чужбина, а Изпълнителният комитет губи един от ключовите си членове. В бъдеще отслабването на организацията открива пътя за „обреристите“ да опитат да поемат контрол върху цялата организация, защото основният лидер на тази тенденция, Пачи Итуриос, остава в страната.

По това време нарастват репресиите. Режимът арестува десетки заподозрени и ги измъчва. През септември двама бойци на ЕТА в една интензивна престрелка с полицията в Америо успяват да избегнат арест. През октомври Хоакин Ечабе е заловен в Канпасаре от членове на Гражданската гвардия и е откаран в планината, където в течение на цяла нощ от него се опитват да получат сведения за брат му Хуан Хосе, който е активист на ЕТА. През декември група „етарас“ е заловена в Арасате, точно когато пише по стените: всички са измъчвани и след това хвърлени в затвора. Също през декември членове на Гражданската гвардия на границата с Франция убиват в преследване контрабандиста Хосе Мария Ескуби, един от ръководителите на ЕТА, който бяга след ареста на Салбиде.

През януари, февруари и март 1966 г. репресивните органи застрелват на границата още четирима души, които са спрягани за бегълци на ЕТА. Заповедта да се стреля дори обхваща и тези, които просто рисуват по стените. От този момент нататък всеки член на ЕТА  разбира, че може да бъде убит във всеки момент, за всяко, дори сравнително „мирно“ действие, като писането на надписи със спрейове. В резултат на това организацията взима малко паническото решение да „атакува посолствата (на Испания) във всяка страна, където Външната федерация (състояща се от имигранти, симпатизиращи на ЕТА) има средства и възможност да го направи“.

През април 1966 г. „етарас“ правят кратък анализ: изчислено е, че през последните четири години 145 човека са осъдени от Трибунала на обществения ред по обвинения за участие в организацията.

В тези трудни условия решението за провеждането на следващия „Ден на нацията“ причинява много разногласия. Активистите от френската част на Страната на баските предлагат да се организира съвместно събрание в пограничния конгломерат Ирун-Андай. Докато се обсъжда този вариант идва новината, че Националистическата баска партия с подкрепата на Националната конфедерация на труда и Испанската социалистическа работническа партия, готви своя манифестация в Гастейс. В крайна сметка като се има предвид голямото различие между ЕТА и НБП е взето решението да се присъединят към мероприятието в Ирун-Андай, което трябва да бъде проведено съвместно с движението на френските баски „Endata“.

Нещо повече, опитвайки се да задълбочи разцеплението в националистическото движение, в брой 40 на списание „Zutik“ се публикува статия, която открито критикува „Деня на нацията“ в Гастейс:

„Ние се противопоставяме на буржоазния „Ден на нацията“ с работнически „Ден на нацията“. Ние се противопоставяме на фолклорната палячовщина, инициирана от националистите на капитала, с революционна организация, която отстоява основните цели на баските трудещи се: интернационален социализъм и единна и свободна Страна на баските.“

Умереното крило на ЕТА в същото списание се изказва също толкова яростно срещу мероприятието в Гастейс по отношение на практическия патриотизъм:

„В конкретния случай, между Гастейс (подкрепа от испанските антифранкисти и тези, които могат да се нарекат южни баски) и Ирун-Андай (където южните и северните баски се обединяват в символична прегръдка), баският народ подкрепя последните. ЕТА също прави този избор.“

Въпреки гръмкото изказване за „народа“, ЕТА е единствената испанска баска организация, която откликва на предложението на френските баски. Полицията в същото време, установявайки строг контрол върху „етарас“, вижда в „Деня на нацията“ прекрасна възможност да нанесе на групата тежък удар.

На сутринта на 10 април френските и испанските власти слагат от двете страни на границата впечатляващи ограждения. Ирун-Андай е заобиколен от стотици полицаи, всички пътища са блокирани от контролно-пропускателни пунктове, превозните средства се инспектират, полицията щателно проверява документите на всички млади хора, заподозряни че може да посетят празника. Има задържания, в това число и стрелба. Околните планини също са пълни с войници; военните самолети на Франко кръжат над цялата територия на границата.

В такива условия само няколкостотин активисти успяват да стигнат до Ирун и сред тях повечето са деятели на ЕТА. Младежите не успяват да събират и малка група, защото веднага са разпръснати от полицията, която не се колебае да използва оръжие. В резултат на това минимум двама активисти са ранени.

Единственият резултат от проведения от ЕТА „Ден на нацията“ е излизането от редиците на организацията на Хабиер Сумалде. Сумалде, един от ръководителите на военния апарат, от самото начало счита за грешка избора за провеждане на открита манифестация в пограничния град Ирун, където полицията лесно може да блокира всеки опит за провеждане на незаконни шествия. Преди „Деня на нацията“ Сумалде отказва да участва в тази авантюра и напуска ЕТА.

Хабиер Сумалде

Хабиер Сумалде

Той отдавна се отличава с много саркастично отношение към „революционната борба“ на организацията, като най-героичната й дейност, според него, са нощните рисувания по стените. Сумалде със своя банда от 25 човека, имайки на разположение редица огнестрелни оръжия, създава „Автономна група ЕТА“, която започва кампания на военно обучение с цел създаване на ембрион на бъдеща партизанска колона. В допълнение към учебните действия групата крие в планините оръжия, боеприпаси и провизии.

Този колектив, който не съставя никаква собствена политическа линия, и получава прозвището „Козлите“ (от бойния псевдоним на Сумалбе – „Козела“), още на 1 май 1966 г. се отличава със силна акция: няколко часа партизаните окупират крайбрежното село Гарай. Нещата обаче не протичат така впечатляващо за групата: започва постоянно преследване на партизаните от страна на полицията, което продължава до 1968 г., когато „Автономна група ЕТА“ прекратява своето съществуване. Голяма част от бойците са арестувани, а тези, които избягват арестуване, се скриват във Франция.

В същото време, нарастващите вътрешни противоречия неизбежно водят до криза в организацията.

Една от първите прояви на преход на тази криза в краен етап са действията на Хосе Луис Алварес Енпаранца („Чилардеги“), който живее като политически изгнаник в Брюксел и в действителност е начело на Външната делегация, която координира групите на ЕТА в чужбина. През октомври и ноември 1965 г. „Чилардеги“, който е привърженик на „традиционната“ политическа линия, отнасяща се до позициите на „Ekin“, пуска две съобщения, в които критикува организацията заради „испанизацията“, изразена в последните броеве на списание „Zutik“ (преход към испански език, с акцент върху профсъюзната борба, анализ, концентриращ се върху ситуацията в Испания и т.н.). През февруари 1966 г. някои други активисти, като Хавиер Бареньо и братята Ечебариета, започват активно да показват своето безпокойство заради „отклоняването“ от политическата линия на ЕТА.

През април 1966 г. „Чилардеги“ създава алтернативното списание „Branka“, чиято основна задача е „борба, преди всичко, срещу социалимпериалистичните тези“. Тоест против тези, които в името на революционното освобождение се опитват да подчинят стратегията на баското освобождение за сметка на освобождението на цяла Испания. Парадоксалното е, че „Чилардеги“ успява да привлече към редакцията Крутвиг, яростен антимарксист, от трудовете на който ЕТА черпи много идеи, които водят до укрепването на социалистическата „обреристка“ линия.

Идеологическите дискусии, ареста на Салбиде и напускането на военната група от Сумалде принуждават организацията да спре с бойните акции, концентрирайки се изцяло върху пропагандата. Някои виждат в това решение инициатива на Политическия отдел, твърдейки че по този начин се създава пречка за активизацията на борбата и изпълняване на решенията от IV Асамблея. Нека да кажем, за да стане ясно, че Политическият отдел, както и редакцията на „Zutik“, се ръководи от Пачи Итуриос.

Пачи Итуриос

Пачи Итуриос

По своята същност линията на Политическия отдел може да се охарактеризира като реформизъм. С възторг посрещайки някои либерализации на франкисткия режим през 1966 г., считайки че по-нататъшната либерализация е неизбежна, деятелите на отдела (а заедно с тях – и всички привърженици на „обреристката“ тенденция) предлагат легална и открита борба за реформи. Включително – и радикални реформи с цел приближаване към социализма. Въоръжената борба в този смисъл носи само спомагателен характер и трябва да бъде ограничена до акции с малко значение. Стратегията за национално освобождение се съдържа в създаването на широко баско движение, чийто двигател ще бъде преди всичко работническата класа и нейната борба.

Вътрешните противоречия между „обреристите“ и болшинството „етарас“ е невъзможно да се решат без създаването на нова Асамблея. В тази връзка, особена активност проявяват историческите лидери на ЕТА „Чилардеги“ и Хулен Мадариага, които възнамеряват да защитят „традиционната“ линия на организацията на фона на левите отклонения. За по-успешна борба с тези теоретици те разчитат на група идеолози също противопоставящи се на Политическия отдел, като в същото време не признават и ръководството на „старците“.

На първо място, това е група от млади „етарас“, които защитават линията на така наречения „революционен национализъм“, отдалечен както от „етнокултурните“ позиции на „Чилардеги“, така и от „обреристките“ позиции на Политическия отдел и списание „Zutik“. За тези относително млади баски, чиито водач става 22-годишният Хавиер Ечебарието Ортис („Чаби“), комбинацията на марксизъм и национализъм не е нещо необичайно.

txabi

Чаби Ечебариета

Те възприемат от страните от Третия свят борбата за национално освобождение и едновременно с това приемат и формата на борба за социално освобождение. За тях Страната на баските е част от Третия свят, поробена от западния колониализъм; периферия на капиталистическия свят, която вдига оръжие срещу метрополията и нейните местни слуги. Именно затова тенденцията, изразена от тези хора, получава прозвището „терсермондистка“, от испански Tercer Mundo – „Трети свят“.

В същото време, брой 43 на списание „Zutik“, издадено през септември 1966 г., въобще не отделя внимание на националните проблеми. Нещо повече, от страниците на списанието се пропагандира участие в профсъюзните избори за учредяване на режим на „Работнически комисии“, които са бойкотирани от цялата антифранкистка опозиция с изключение на Комунистическата партия. Това прелива чашата и в резултат на това под натиска на редовите членове спешно се свиква събрание на Изпълнителния комитет в Мутрику на 20 септември, който единодушно изключва от редиците на организацията лидера на „обреристката“ тенденция и главен редактор на „Zutik“ Пачи Итуриос, както и по-голяма част от Политическия отдел.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s