Социализъм и национализъм: предварителни бележки

нинОтличителни качества на социализма не са и не могат да бъдат чисто икономическите функции. Социализмът е най-съвършената и възхитителна реализация на идеала на социалната педагогика, хармонизиран с целта за възпитание, обозначен от Хърбърт Спенсър като „привеждане на човека към съвършен живот“.

За съжаление – както казва по тази или подобни теми на страниците на нашия вестник другаря Морато – принципът на класовата борба е недостатъчен, за да реши разнообразните многочислени проблеми, които са изправени пред нас като сложен комплекс на социалния живот.

Социалният проблем не може да се сведе просто до въпроса за стомаха. Във всеки случай, чисто икономическият проблем е фундаментален, той представлява душата на социализма, без него социализмът не може да съществува; но той представлява само един аспект – макар и най-важният – социалния въпрос, решаването на който ще даде на човека пълното наслаждане на живота.

В допълнение към икономиката има един проблем, който много силно привлича моето внимание като социалист и човек, като обикновен наблюдател на социалните факти – и който отговаря на моите живи духовни потребности: националният проблем.

Както пише Ровира и Виргили (1), национализмът се стреми към освобождаване на народите. Социализмът се стреми към освобождаване на човека.

Борбата за освобождение на народите и борбата за освобождаване на човека създават най-големите сътресения в съвременния свят.

Няма да има мир на земята, докато не бъдат удовлетворени тези стремежи към свободата, които се чувстват от народите в наше време.

На пръв поглед социализмът и национализмът са противоположни един на друг, но техните цели са общи. Те се допълват взаимно. Между тях съществува дълбока и неоспорима връзка. И едното, и другото застрашават самите основи на съвременното общество. Няма по-революционни доктрини от тях.

Национализмът атакува организацията и структурата на държавата – всепоглъщаща, унитарна, централистка, тиранична и деспотична (2). Социализмът се бори срещу буржоазния строй, частната собственост и съвременната форма на робство – против наемното робство.

Ако социализмът със своите усилия може да постигне пълното унищожаване на буржоазната власт, унищожавайки я заедно с икономическото неравенство, което Фурие презрително нарича „цивилизовано общество“, то национализмът може, благодарение на своите действия, всеки път по-живи и интензивни, да смаже всички следи от буржоазната държава, извоювайки от буржоазията основния източник на нейните сили и основният й инструмент за угнетяване: държавата.

Поради това националният въпрос е достоен за нашето внимание. Това се разбира от най-известните и уважавани деятели на международния социализъм, много от които активно участват активно в дейността на националните движения (случаят на нашия фламандски другар Юйсманс (3) е достатъчно показателен).

В някои страни социалистическите партии си сътрудничат тясно с националните движения; в други – имат изразен националистически характер.

Никой не може да отрече, че националният въпрос, благодарение на своята голяма значимост, е достоен да бъде предмет на нашето внимание и нашето изследване.

По наше мнение недостатъкът на испанския социализъм е, че не обръща на този въпрос вниманието, което заслужава.

Ние се опитваме да запълним този недостатък, призовавайки най-авторитетните социалистически писатели да ни помогнат, ако не сме в състояние да изпълним тази задача, която превъзхожда със своята важност и сложност недостатъците на нашите сили.

Желанието ми като журналист се състои в това всички да се изкажат по този въпрос, да го обсъдят и да дебатират по него, да придадат на националния въпрос важността, която той безспорно заслужава.

Ако това се случи, за мен ще бъде напълно достатъчно.

Превод на Марлен Инсаров

Бележки на преводача:

1. Антони Ровира и Виргили (1882-1949) – деятел на каталунското национално движение.

2. Нин тук пренебрегва факта, че в повечето случай националистическите движения искат да разрушат една държава и на нейно място да създадат друга.

3. Камий Юйсманс (1871-1968) – виден деятел на белгийското социалистическо движение, реформист.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s