Пиаца Фонтана: италианската конспирация

piazza fontana 1Пиаца Фонтана: италианската конспирация (итал. Romanzo di una strage) – драма, разказваща историята на Италия през 1960-70-те години. След падането на фашисткия режим властта се поема от християндемократите, които до този момент участват активно в съпротивителното движение. През 1949 г. Италия е една от страните, които създават Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), която има за цел да защитава буржоазната демокрация от възможна агресия от страна на СССР. Един от проектите по защита на европейските режими става така наречената операция „Гладио“ (от лат. gladius, „меч“) – тайна операция (вече официално се знаят участниците), която трябва да създаде в следвоенна Италия мрежа от организации, които трябва да се противопоставят на „червената заплаха“ в случай на нападение. За тези цели се отпускат щедро средства, а вчерашните врагове организират десни въоръжени групи под контрола на службите за сигурност. Вчерашните другари от съпротивата стават главни мишени. Нищо необичайно, само политика. Демократите всеки път са готови да прибегнат до помощта на крайнодесните, когато нещата им не вървят гладко. Филмът разглежда в детайли един от моментите в тези години – експлозията в „Националната земеделска банка“ в Милано на Пиаца Фонтана на 12 декември 1969 г., където са убити 12 души.

Банката след взрива

Банката след взрива

Умишлено или случайно, следствието счита за виновни в този терористичен акт местни анархисти. Филмът разказва на зрителите за събитията, предшестващи експлозията и случващото се след нея. Главни герои са: лидерът на анархистите Джузепе Пинели, който умира при мистериозни обстоятелства по време на разпит, и Луиджи Калабрези, който неизбежно се превръща в изкупителна жертва за десни, леви и дори държавата.
Във филма също така присъстват бъдещият премиер Алдо Моро, чиято съдба също е трагична, и лидерът на неофашисткия Национален авангард Стефано деле Кияе (който участва в т. нар. заговор Боргезе и управлява терористични нападения срещу влакове и обществени места). Заговор, насилие, терор, стачки, протести – това е Италия в края на 60-те години. Филмът може да се каже, че е художествено-документален.
piazza fontana 3

Погребението на загиналите при експлозията. 15 декември 1969 г.

I
По време на годишнина от трагедията на Пиаца Фонтана през 2009 г. многочислена тълпа освирква италианските държавници, които изнасят реч. Това дело за италианското правосъдие е закрито. Дори въпреки факта, че 40 години по-късно извършителите не са идентифицирани и осъдени. Възможно е следите да водят и към хора, които олицетворяват самата държава.
II
На сутринта на 16 март 1978 г. Алдо Моро е похитен от Червените бригади. Колата му е притисната на улица Фани и е отведен в неизвестна посока. Алдо Моро се търси от 35 000 карабинери и войници, които са навсякъде. Организацията представя политически искания и ако бъдат одобрени, Алдо Моро ще бъде освободен. Папа Павел VI предлага себе си като заложник вместо Моро. На 9 май 1978 г. в Рим в багажник на червено Рено, паркирано на улица Каетани между щабовете на двете най-големи политически партии, е намерен трупа на Алдо Моро.
III
На 17 май 1972 г. комисар Луиджи Калабрези е убит от бойци на лявата организация Lotta Continua (Борбата продължава).
Мястото на убийството на Калабрези

Мястото на убийството на Калабрези

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s