От биографията на Андреу Нин

andreu-ninАндреу (испанският вариант на името – Андрес) Нин принадлежи към броя малко известни в Украйна и Русия герои и мъченици на революционното движение от 20 век. Той се ражда в малкия каталунски град Вендрел, в семейство на обущар. Успява да получи педагогическо образование и работи няколко години като учител, след което работи като журналист и преводач. През 1909 г. се премества в столицата на Каталуния Барселона.

Политическата дейност на Нин започва в редиците на каталунското национално движение, но поради това че то пренебрегва социалните въпроси скоро Нин става привърженик на социализма, запазвайки каталунските си национални симпатии. Най-напред се присъединява към Испанската социалистическа работническа партия, но тя го отблъсква със своя реформизъм и догматизъм и той се присъединява в редиците на доста силната в Каталуния анархистка организация – Национална конфедерация на труда. Нин придобива известност като талантлив журналист, оратор и организатор, и така през 1920-1921 г. е генерален секретар на НКТ.

През 1921 г. НКТ го изпраща с няколко другари в Москва в качеството на делегат на III Конгрес на Комунистическия интернационал и на I Конгрес на Червения интернационал на профсъюзите (Профинтерна). Нин става съратник на болшевизма, но не успява да убеди в тази своя позиция болшинството членове на НКТ. За анархистите той става архипредател и болшевик.

В Испания срещу него е започнато наказателно дело и не може да се върне в страната. Той остава в Съветска Русия. През първите години е един от ръководителите на Профинтерна и дори е избран за член на Градския съвет на Москва. В средата на 1920-те години Нин решително и до края подкрепя лявата опозиция в РКП(б), говорейки срещу бюрократичната деградация в Съветския съюз, за запазване на демокрацията сред членовете на болшевишката партия и за курс към световна революция. Ето защо, Нин е отстранен от всички длъжности и през последните четири години, в който живее в Съветския съюз, работи като преводач, като упорито търси разрешение да емигрира от Съветския съюз.

В Съветския съюз се жени за рускиня, Олга Тареева, и добре научава руския език. Превежда на каталунски „Престъпление и наказание“ и „Ана Каренина“, както и произведения на Пилняк и Зошченко.

През 1930 г. Нин успява да получи разрешение да напусне Съветския съюз заедно с жена си и двете им деца. Връщайки се в Испания в края на 1930 г., той възобновява активната си политическа дейност и създава организация за привърженици на троцкистките идеи под името „Леви комунисти в Испания“.

През април 1931 г. в Испания е свалена монархията и е провъзгласена републиката. Започва Испанската революция, в която Нин и неговите другари взимат дейно участие. Те встъпват за прерастване на буржоазната революция в социалистическа и за създаването на Единен работнически фронт – съюз на различни пролетарски организации.

През 1935 г. „Леви комунисти в Испания“ се обединяват с Работническо-селски блок – каталунски националкомунисти – в Работническа партия за марксистко обединение – ПОУМ. Това води до скъсване на отношенията на Нин с Троцки, който е привърженик на други тактики в сложните междупартийни отношения на левите организации в Испания. В ПОУМ Работническо-селски блок вкарва четири хиляди активисти, като почти всички от тях са от Каталуния, „Леви комунисти в Испания“ – хиляда, разпръснати из цяла Испания. 60 хил. души са в поумовския профсъюз. Междувременно, анархистката НКТ начислява един милион души. С почти толкова е и Всеобщия съюз на труда. ПОУМ не успява да изиграе ръководеща роля в Испанската революция заради това съотношение на силите.

На 18 юли 1936 г. се провежда военен ултрадесен метеж, отговор на който става работническото въстание, заемайки две трети от територията на страната. Испанската революция навлиза в решителна фаза.

В момента, когато започва ултрадесния метеж, вторият лидер на ПОУМ, безспорният вожд на Работническо-селския блок Хоакин Маурин се оказва на територия, която се контролира от метежниците и, след неуспешен опит да се измъкне, е заловен. Цялото политическо ръководство на ПОУМ пада върху плещите на Андреу Нин. Сталинистите го мразят като троцкист, анархистите не го харесват като болшевик, и дори много в собствената му партия не го възприемат еднозначно – случилите се разногласия между троцкистите и Работническо-селския блок говорят за това. Поумовци се опитват да прокарат революцията вляво, търсейки съюз с анархистите и левите социалисти, но последната дума във възможността за такъв съюз е на анархистите. Последните обаче предпочитат съюз с буржоазните републиканци и сталинистите.

Комунистическата партия на Испания, маргинална до юли 1936 г., започва бързо да нараства благодарение на подкрепата на СССР, като последния оказва помощ на републиканска Испания. Условието за помощ е отказване от социалистическите експерименти, зачитане на буржоазната законност и потискане на „троцкистите“, т.е. поумовците. ПОУМ остро осъжда започващия „голям терор“ в Съветския съюз, считайки го като завършване на триумфа на сталинистката контрареволюция над Октомврийската революция.

Испанската революция започва да върви назад. Буржоазната републиканска държава, почти изчезнала през юли 1936 г., започва да възстановява своите позиции и поема контрол над дейността на обикновените хора. Отговор на това става стихийното полувъстание през май 1936 г. в Барселона – опитите на редовите членове на НКТ и поумовци да ударят шамар на буржоазната реакция и да продължат революцията. Но лидерите на НКТ предпочитат да запазят съюза си с републиканската буржоазия и спират въстанието.

След като контролът на буржоазната република над Барселона е възстановен, ПОУМ е атакуван с репресии. Сталинистките драскачи обвиняват партията, че работи в полза на Франко, Хитлер и Мусолини. Нин е арестуван на 16 юни 1937 г. Агентите на НКВД го измъчват и искат да признае, че работи за Гестапо. Нин отказва да даде признания въпреки мъченията. Убедени, че нищо няма да разберат, сталинистките палачи го убиват на 20 юли 1937 г.

Паметна плоча на Нин на градската библиотека на Ла Рамбла, Барселона

Паметна плоча на Нин на градската библиотека на Ла Рамбла, Барселона

Неговият труд „Социализъм и национализъм“ е написан, когато е бил млад активист. Предстои да го публикуваме. Нин в него е искрен социалист и не по-малко искрен противник на догматичното разбиране на социализма. Социализмът за него не е „въпрос за удовлетворяване на стомаха“, а строй, който води към „съвършената хармония на човека“. Той се опитва да намери път, който ще доведе хората и народите до пълно освобождение и критикува догматичния отказ на испанските социалисти от важността на националния въпрос. Нин правилно отбелязва, че негативната оценка на испанските социалисти спрямо каталунското национално движение на практика ги кара да подкрепят испанския великодържавен шовинизъм, „испанолизъм“.

Нин отива твърде далеч. Няколко месеца по-късно започва империалистическата война и „напълно националните“ социалистически партии в Европа подкрепят в нея своята буржоазия, призовавайки пролетариите в името на националните интереси да се откажат от класовата борба. И едва ли заслужава умиление това, че белгийският реформист Юйсманс се обръща към католиците в името на общата борба с фламандците срещу валонците.

Но истинският проблем остава. Решението на този проблем не е да се игнорира националното потисничество, а въвличане на борбата срещу националния гнет в общата борба на трудещото се човечество за всеобхватно освобождение. Пътят към решението на този проблем Нин ще се опита да намери в своите трудове от 1930-те години – статиите „Размисли върху проблема за националността“, „Въпросът за националността и революционното работническо движение“, „Марксизъм и националното движение“ и в издадената през 1935 г. книга „Движение за национално освобождение“. ПОУМ вдига лозунга за разрушаване на испанската държава и създаване на федерация на социалистическите републики в Иберия.

Каталуния играе същата роля в испанската държава, каквато играе и Украйна по време на Руската империя. Нин, Маурин и техните другари са съвременници на Хвильовий, Шумский и Скрипник. Както и последните изброени, така и те искат пълното освобождение на своя народ. От техните постижения и грешки трябва да се учи новото поколение революционни борци.

Марлен Инсаров

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s