ЕТА. 6. IV Асамблея

През юни 1965 г. в Лойола (Гипускоа) се състои IV Асамблея на организацията. За разлика от предишните срещи, в които водеща роля играе групата чуждестранни активисти, стремяща се да преодолее загубите през последните години, сега двигателят на организацията са другарите от Егоалде (испанската част на Страната на баските). Първата среща се провежда на 6 юни, но когато повечето делегати се събират, идват тревожни новини за въоръжени сблъсъци по границата между отряд на Гражданската гвардия и група „етарас“, опитали нелегално да проникнат в страната. Въпреки че активистите успяват да избягат, гвардейците и полицията започват активно търсене, имащо за цел да унищожи бегълците. Всичко завършва със смъртта на един млад човек, който няма нищо общо със събитията.

Присъстващите изказват предположение, че участниците в сблъсъците са участници в чуждестранната делегация на ЕТА, така че е решено общото събрание да се отложи за началото на юли, след като е избрано място за срещата в порутена хижа в планината Урбия. Така в първия ден от втория месец на лятото около 30 представители на организацията се събират отново, за да проведат IV Асамблея.

На първо място участниците в събирането правят организационен баланс, в хода на който става ясно, че в момента в редиците на ЕТА има около 200 души, чиято възраст варира между 17 и 25 години. В материален план ситуацията изглежда по-малко розова: организацията разполага само с един автомобил, два мотоциклета, един мотопед и три копирни машини. Що се отнася до военния аспект, то ситуацията е плачевна: няколкото оръжия, които са притежавани от „етарас“, са остарели и изключително ненадеждни.

В идеологически план нещата също не са по-добри: възниква необходимост от преразглеждане на по-ранната програма на ЕТА, базираща се на документа „Принципи“, утвърден на I Асамблея. Защото, благодарение на активното участие на много „етарас“ в борбата на работническата класа, а също и силното влияние на международното революционно движение, значителна част от кадровия състав плътно се приближава към марксизма, и антикомунистическата критика, афиширана в „Принципи“, не устройва тази част. Затова е взето решение на национално равнище да се заменят някои точки в „Принципи“, които, обаче, продължават да се използват в широката пропагандна дейност още няколко години.

Основната тема на събирането е тактиката. Досегашният документ, който е използван в качеството си на тактическо ръководство, „Въстание в Страната на баските“ е пълен с противоречия, романтично-революционни фантазии и нереалистични сценарии, не давайки никакви конкретни ориентири за бъдещето на движението. ЕТА трябва да създаде по-реалистична линия, която позволява действително ефективна борба за поставените цели. Точно такъв документ става „Теоретични основи на революционната война“, разработен от Хосе Луис Салбиде.

В документа се вижда категоричният отказ от сляпото копиране на опита на другите страни, въпреки че той не отхвърля възможността за задълбочено проучване на примери на въоръжена борба в Третия свят.

Централната идея на документа е своеобразната ос „действие-репресии-действие“, обоснована по следния начин:

„Да си представим ситуация, в която организираното малцинство нанася материални и психологически удари по организма на държавата, карайки го да действа агресивно. Да си представим, че организираното малцинство успява да избегне репресиите, провокирайки падането на чука на наказателния апарат върху масите. Накрая, да си представим, че това малцинство превръща масовата паника, предизвикана от държавния терор, в масово въстание, което безусловно помага на малцинството в противопоставянето на държавата. Подобен цикъл действие-репресии-действие може да се повтори повече от веднъж, и всеки път с по-голяма интензивност.“

По този начин, ЕТА разглежда своята борба като действие на „организираното малцинство“, напълно отхвърлящо всеки вариант за широки въстанически действия в духа на „класическия“ антифранкистки „макис“, акцентирайки върху доста сложния процес на революционна война, като първата фаза е разделена от документа на следните етапи:

1. Създаване на структура, която отразява репресиите с насилствени действия;

2. Подготовка на групи, гарантиращи безупречното изпълнение на акции на всички нива;

3. Убеждаване на масите в това, че ЕТА не се бори срещу тях;

4. Създаване и развитие на мощни средства за пропаганда.

Логичната стъпка за приемане на този план е реорганизацията на структурата за нуждите на новата линия, заради която е направена и Асамблеята. Фигурата на избрания военен ръководител (buruzagi), която има незначителна тежест, изчезва и се заменя от пълното колективно управление на Изпълнителния комитет, в който са назначени отговарящи за териториалния сектор, а също и за информация, военна, политическа работа и функциониране на „Паралелната организация“. Въоръженият апарат се изгражда въз основата на обединения на местни военни и информационни отдели. Политическата дейност минава през активистите на „Паралелната организация“, контролирани и направлявани от професионалните кадри на ЕТА.

Във връзка с неустойчивото икономическо положение, а също и със спешната необходимост от предприемане на първи стъпки за „развиване на революционната спирала“, Асамблеята взима решение за провеждане на кампания за грабежи („реквизиции“) с цел запълване на касата. До този момент финансовият въпрос е ахилесовата пета на ЕТА: малкото достъпни средства организацията ги е давала за поддържане на съществуването на собствените си професионални кадри, които буквално гладуват, не могат да си купят оръжие и използват доста ограничени пропагандни материали.

През август 1965 г., в контекста на приетото решение, ЕТА публикува в списание „Zutik“ комюникето „Към баския народ“, в което официално заявява за началото на кампанията за „реквизиране на средства, необходими за революционната борба“. При това се подчертава, че „реквизициите“ трябва да се осъществяват с „голяма предпазливост“ и във всеки случай не трябва да довеждат до загуба на „материални блага, необходими за достоен живот“.

Със започването на IV Асамблея ЕТА преминава към много амбициозна, но напълно реалистична тактика на въоръжена борба, за нуждите на която е необходима реорганизация. Вече спечелила симпатиите на обществото, организацията осъзнава необходимостта от започване на непосредствена борба срещу франкизма и демонстриране на способността на населението да се възстанови от ударите на репресивните органи. Всичко показва, че IV Асамблея полага началото на растеж на организацията. Въпреки това, през следващите няколко месеца ЕТА ще бъде потопена в дълбока криза, която ще завърши с вътрешен разкол.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s