ЕТА. 4. III Асамблея

В следващите месеци след II Асамблея ЕТА продължава своите спокойни и премерени действия, насочени към привличане на нови съратници и разпространяване на своите идеи сред масите. В допълнение към традиционната работа сред националистите през есента на 1963 г. ЕТА за първи път оказва масова подкрепа на работническата борба: по време на стачките на 7 октомври, които се провеждат в много предприятия в Страната на баските, „етарас“ разпространяват повече от 11 хил. листовки, заради които на следващия ден са задържани тридесет активисти, които са съдени не от военен трибунал, а от не по-малко жестокият граждански орган – трибунал на обществения ред.

В същото време, въпреки тези загуби, които сериозно подкопават дейността в Биская, организацията все повече укрепва своята военна структура, която периодично напомня за себе си с атаки срещу франкистки обекти. В края на 1963 г. и началото на 1964 г. бойното крило на ЕТА извършва пет акции с използването на динамит против различни центрове на режима в Страната на баските. Тези атаки са допълнени с други незначителни подривни дейности, основно насочени срещу монументи и паметници на фашистките герои и деятели. Трябва да отбележим, че за извършването на тези операции ЕТА използва крадени експлозиви от кариери и мини.

Реакцията на правителството по отношение на взривната кампания не се забавя: полицията продължава работата, започната още през октомври, в резултат на което структурата на организацията, – особено в Гипускоа, – се оказва на границата на унищожението. Но от друга страна, благодарение на активните и, най-важното, широко рекламирани от пресата действия, ЕТА бързо се отърсва от загубите, привличайки нови кадри, въодушевени от новия формат на националистическата борба.

Въпреки всички проблеми, през януари 1964 г. ЕТА издава доста оптимистичен манифест, в който, в допълнение към обобщаването на изминалата година, настоящата година тържествено се провъзгласява като „първата година на борба за освобождение на нашата родина“.

В този манифест ЕТА за първи път публично излага силни критики към традиционния национализъм, защото е свързан с компромис с угнетяващия режим, като най-добър пример за това е Националистическата баска партия в автономното правителство, която си сътрудничи с Испания, докато в същото време част от НБП създава напълно реформисткия легален „Съюз на демократичните сили“.

Разпространението на новогодишния манифест съвпада със серия специални репортажи, публикувани от правителственият седмичник „El Español“, в резултата на което организацията отбеляза нова вълна от безпрецедентна слава.

Всичко това обективно съдейства за това, че лека-полека ЕТА започва да си извоюва традиционното поле на изява от Националистическата баска партия. Лидерите на НБП виждат, че се случва укрепване и формиране на баската националистическа левица (izquierda abertzale), на чело на която са „етарас“. Обезпокоително е, че НБП започва директни словесни атаки срещу ЕТА от страниците на своето партийно списание „Azkatasuna“ през март 1964 г., в което, наред с другите неща, организацията се посочва като „пряк агент на световния комунизъм“. Отговорът на „етарас“ става пускането на документа „С добра воля в името на всички баски“, в който опровергавайки всички обвинения, организацията посочва, че НБП не притежава монопол върху баския национализъм. След това ЕТА предлага да се създаде единен „Комитет на баската съпротива“, като тази идея се отхвърля категорично от НБП, позовавайки се на „тежкия климат, установен между партията и ЕТА“.

Опитвайки се да разшири социалната база на съпротивата чрез привличане на традиционните националисти, „етарас“ се опитват да достигнат до пътя на най-успешно развитие на своя проект за въоръжена борба. Окончателното акцентиране върху необходимостта от бойни действия води до публикуването в началото на 1964 г. в „Бележки на ЕТА“ доста еклектичният, но в същото време забележителен документ, „Въстание в Страната на баските“, разработен от Хулен Мадариага, отговорен за военния апарат на организацията. Идеята на този документ е ясно изразена във въведението: „Когато се изчерпат всички политически методи, започва война“. Именно с появяването на този текст, изпълнен с революционно-романтични призиви, слабо свързани с действителността, започва инжектирането в редиците на организацията на партизански мистицизъм, който привлича неофити през цялото десетилетие.

При тези нови условия в края на март ЕТА провежда III Асамблея. Първоначално се планира да се осъществи в долината Еронкари, провинция Навара, но заради масовото присъствие на полицията „етарас“ се преместват в Байон.

Пред лицето на засилените репресии, Асамблеята ратифицира предложението на ИК за реорганизация на професионалния кадрови състав в „hirurkos“, клетки от по трима души. На срещата е решено да се образува „Паралелна организация“ (Organización Paralela – OPA), обединяваща и направляваща хора, които са в полулегално положение.

В тактически план документът „Въстание в Страната на баските“, въпреки своята слабост, утвърден като програмен, изхождащ от реалната ситуация, е решен да засили пропагандната дейност, която трябва да предхожда прехода към по-сложни форми на борба.

В политически план Асамблеята дава много отрицателна оценка на Националистическата баска партия, като организация, чиито интереси „противоречат на интересите за национално освобождение“. Тази оценка е повлияна и от Фанон, обвинявайки буржоазните елити на колониите в съдействие с колонизаторите, както и „Васкония“, настроена рязко срещу традиционния национализъм. И накрая, обръщането на ЕТА към работническата борба с едновременния процес на „завиване вляво“, създава чисти антибуржоазни настроения, преминаващи в неприемане на буржоазния национализъм.

В отговор на всичко това НБП провежда на 29 март в Герника „Ден на нацията“ (Aberri Eguna), за първи път след военен период. На призива на националистите, въпреки строгия полицейски контрол, се отзовават около 60 хил. души. Вдъхновени от такъв силен резултат, лидерите на партията пускат комюнике, в което, доста странно, в допълнение към класическото проклинане на франкисткия режим, присъстват и критики по адрес на бизнесмените („капиталистически аморални егоисти“) и църквата („опортюнисти и роби; по-голямата част богати и страхливи“). Смешното е, че в списание „Zutik“ „Денят на нацията“, в който редиците на „етарас“ също взимат активно участие, е наречен „най-големият успех на ЕТА“.

След мартенската мобилизация ЕТА активно участва и в първомайските шествия по улиците на Билбао, и в баските тържества на 17 май в Деба. Всички тези мероприятия, служещи буквално за разпространение на новите идеи сред масите, вдъхват закономерен оптимизъм в ръководството на организацията. Трябва да се добави, че именно в този момент ЕТА изгражда връзки с баската емиграция в Мексико, Венецуела и Аржентина, която в течение на много години не само подкрепя борбата на родината с публикации и набиране на средства, но и непрекъснато организира пропагандни акции, такива като хеликоптерната „бомбардировка“ с баски знамена на посолството на Испания в Буенос Айрес.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s