ЕТА. 3. I и II Асамблея

След акцията на 18 юли 1961 г. и началото на полицейските репресии, активността на ЕТА спада драстично. Освен факта, че организацията трябва да се възстановява от нанесените удари, тя хвърля всички сили в организирането на общ конгрес, на който да се определи идеологическата линия и стратегическата позиция на групата. В крайна сметка подготвителната работа се увенчава с успех и през май 1962 г. в манастира на братя-бенедиктинци в Лапурди се провежда I Асамблея.

Събралите се тук 14 делегати се фокусират върху обсъждането на два основни момента:

– организационният, в контекста на който за висш орган на управление е призната Генералната Асамблея (Biltzar Nagusia), която делегира своите правомощия на избрания Изпълнителен Комитет (Aginte Batzordea или Komite Exekutiboa), който осъществява управлението в периода между асамблеите. Освен това, за основни периодични издания на ЕТА са одобрени масовото списание „Zutik“ (Възставай) и вътрешният бюлетин „Kemen“ (Мъжество).

zutik logo– теоретичният, при който се отразява в качеството на програмен документ на организацията текста „Принципи“, който отразява идеологическите принципи на ЕТА от момента на неговото създаване.

Документът се състои от четири части:

– Въведение: ЕТА се характеризира като баско революционно движение, борещо се за национално освобождение, под което се разбира спечелване на независимост за седемте баски провинции (както на територията на Испания, така и на територията на Франция).

– Политически искания: ЕТА се бори за установяване в страната на децентрализирана демократична система гарантираща зачитане правата на човека, защитаваща политическата свобода от диктаторските тенденции, без значение дали идват от фашисткия или комунистическия лагер. ЕТА приема концепцията за европейски федерализъм, построен отдолу, и отхвърля концепцията за клерикализъм, расизъм и милитаризъм;

– Социални искания: ЕТА отхвърля принципите на либералната икономика, признава приоритета на обществения характер на собствеността. ЕТА се застъпва за национализация на производствените сектори и планова национална икономика. ЕТА изтъква редица социални мерки в контекста на върховенство на труда над капитала, такива като увеличаване ролята на профсъюзите в производството, разширяване на социалната сигурност и въвеждане на прогресивна данъчна политика;

– Културни искания: ETA вижда културата като крайъгълен камък на социалната структура. Ето защо предлага обемен план за подобряване на народното образование. Признаване на баския език и необходимостта от неговото опазване.

Завършеният документ е отпечатан на четири езика и е разпространен в количество от над 30 хил. копия из цялата страна, като се заявява готовността за сътрудничество с всяка сила, бореща се за свободата на народите от Иберийския полуостров, при условие, че това сътрудничество не предполага отхвърляне на основните цели на ЕТА.

Отделното от различните политико-идеологически издания, като списание „Zutik“ и издаваните по-късно „Бележки на ЕТА“, задължителни за изучаване от редовия състав, огромно влияние върху формирането на изложената идеология на организацията в този ранен период оказват две книги.

Първата от тях, „Нещастниците на земята“, принадлежи на алжирския философ и борец за национално освобождение Франц Фанон. Издадена в Париж през 1961 г., книгата има пролог с автор Жан-Пол Сартр, и е преведена на испански език през 1963 г. Като се има предвид неотдавнашния успех на алжирския Фронт за национално освобождение, вървящ по въоръжен път, за да получи независимост от Франция, трудът на Фанон привлича вниманието на ЕТА. Написана от неортодоксална марксистка гледна точка, книгата поставя особен акцент върху използването на насилие в борбата за национално освобождение, критикува елита на колонизираните народи в качеството на проводник на интересите на колонизаторите (което съвпада с отношението на ЕТА към Националистическата баска партия), и защитава високото ниво на организацията и управлението на борбата, която не може да бъде реализирана без да се следва ленинисткия модел на организация. Всички тези идеи оказват огромно влияние върху кадровия състав на ЕТА и тези, които говорят за колониалния статут на Страната на баските, подкрепят тези позиции. Впоследствие тези хора се оформят във „терсермондистка“ фракция, свързвайки борбата на баските с борбата на народите от Третия свят за национално и социално освобождение.

Втората книга се казва „Васкония“ на Федерико Крутвиг, издадена през 1963 г., ставайки настоящата „библия на ЕТА“. Този й статут, даден от испанските журналисти, а по-късно потвърден и от самите „етаристас“, е потвърден от факта, че книгата се използва по време курсовете по идеологическа подготовка, а организацията още дълго време съдейства за нейното разпространение в обществото. Що се отнася до личността на автора, то трябва да отбележим, че Крутвиг е доста разностранно развита личност: гений на лингвистиката, който владее повече от дузина езици, човек с енциклопедични познания, като до 1975 г. е част от самата ЕТА.

Федерико Крутвиг

Федерико Крутвиг

Организацията открива във „Васкония“ редица оригинални идеи, тъй като целта на автора е да обнови баския национализъм като въведе в него антиклерикалност и лява политика. Не е изненадващо, че ЕТА намира в труда на Крутвиг диалектическо обосноваване на собствените си идеи, формулирани много по-отчетливо и ясно.

Заслужава да се отбележи, че дебютното издаване на „Васкония“ се случва почти незабелязано. Истинският успех на книгата е дело на франкисткия вестник „El Español“, който обвинява (по това време още безпочвено) автора във връзки с ЕТА и дори привежда някои най-подстрекателски откъси. Испанската телевизия веднага повдига тази тема, говорейки за „фантазьорски идеи за сепаратизъм“. Не е изненадващо, че всичката тази истерия кара масите да се поинтересуват за книгата и организацията. В резултат на това списание „Zutik“ е принудено да признае, че франкистките медии правят „безплатна реклама на нашите идеи“.

Друг резултат от I Асамблея е избирането на Изпълнителен Комитет, който включва Чилардеги, Пачи Итуриос, Бенито дел Вале, Лопес Доронсоро, Иригарай и Агине, а също и Хулен Мадариага, като ръководител на военната дейност, и Сабин Урибе, на когото е възложено да снабдява организацията с оръжие.

В същото време, репресивните органи продължават своето черно дело. Бомбата, заложена от „етаристас“ през август 1962 г. в близост до лятната резиденция на Франко в Паласио де Айете, предизвиква отново полицейското насилие. Отново десетки са задържани и са измъчвани с цел признаване. Отново сред младежите на Националистическа баска партия се разпространява призив за въоръжен отговор срещу жестокостта на полицията. Сред членовете на EGI нарастват симпатиите към ЕТА, въпреки че тази организация до този момент отлага въоръженото действие както по технически, така и по идеологически причини. Независимо от факта, че организацията в своята войнствена реторика често се позовава на примери от въоръжената борба на страните от Третия свят, тя все още няма солидна теория по отношение на въоръжените действия в самата Страна на баските. В течение на още минимум две години въоръжените акции на ЕТА носят случаен и чисто спорадичен характер. Докато накрая от перото на „етаристас“ не излиза документът „Въстание в Страната на баските“.

I Асамблея не повлиява на активността на организацията, запазвайки бавните си темпове на развитие. Интересно е, че след края на конгреса веднага започва подготовката за втория конгрес: II Асамблея на ЕТА се провежда през март 1963 г. в Капбретон.

Този път присъстват 16 човека, сред които има и две жени. Конгресът се посещава и от делегация от Ипаралде, френска част от Страната на баските, която не трябва да остава извън работата на организацията.

Ако I Асамблея е посветена основно на идеологическите въпроси, то на втората са повдигнати конкретни въпроси от ежедневната дейност. Така решението на събранието одобрява принципите на експанзионистична кампания на ЕТА. В допълнение, асамблеята ратифицира дисциплинирането на правила на поведение сред редиците на бойците, който, например, включват точка, която гласи, че „етаристас“ трябва да разговарят помежду си на баски език.

По отношение на въоръжената борба е решено през годината да не се извършват повече от две или три акции, а да се обърне изключително внимание на агитационно-пропагандния път. Що се отнася до военния апарат, той също претърпява реорганизация: страната е разделена на шест зони (herrialdes), на чело на тях стоят регионални командващи (herrialde-buru), координиращи своите действия с военните ръководители (buru-zagi), избирани за срок от шест месеца.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s