ЕТА. 2. Започване на дългия път

През януари 1959 г. излиза комюнике, в което за първи път фигурира новия символ на борба на баския народ – абревиатурата ЕТА. Въпреки това, през следващите месеци тази нова формация не предприема никакви конкретни действия – възниква дори впечатление, че ЕТА са просто едни привърженици. Едва в края на юли същата година организацията пише открито писмо до Хосе Антонио Агире, председател на баското правителство в изгнание, което го уведомява за създаването на новата група и показва уважение към обективната позиция на Агире по време на конфликта в рамките на EGI. Именно това писмо, а също и опитите на някои експерти да свържат раждането на ЕТА с празника в чест на Св. Игнасий, дълго време е причина за погрешното мнение, че ЕТА се появява през юли 1959 г.

Новата организация наследява част от структурата на EGI заедно с нейните членове и материални ресурси. Приемът на нови активисти също не е прекратен. Сега организацията се отказва от по-ранните изисквания към неофитите по частта за културно-политическо образование, оставяйки само кратковременните предварителни курсове за изучаване на безопасността и живота в нелегалност. В това време ефективната нелегална дейност стои в центъра на внимание на организацията: отървавайки се от опеката на НБП, ЕТА разглежда въоръжената борба като напълно жизнеспособен метод за вземане на властта, създавайки за тези цели дори „Група за действие“ (Ekintza Adarra). Тази единица на въоръжения апарат организацията подразделя на пет специализирани отдела: секретариат, култура, пропаганда, легално действие и групи.

През първите години на своето съществуване ЕТА използва като основен учебник така наречената „Бяла книга“; брошура от 150 страници, публикувана в началото на 60-те години, която съдържа текстове на Ekin, а също и допълнителни документи, разработени непосредствено от теоретиците на ЕТА. Изучавайки книжката, можем да констатираме, че идеологията на ранната организация се основава на три основни принципа:

прекомерен патриотизъм и възхищаване на борбата на народите за своето освобождение (на първо място, борбата на ирландците срещу британското робство) в комбинация с части от расизма на „класическия“ баски национализъм;

изгаряща решимост за борба за освобождение, прилагайки най-радикалните средства и принасяне на най-грандиозните жертви;

по-прогресивната, в сравнение с тази на НБП, социална програма, която обаче се дистанцира от всякакви комунистически тенденции, открито ги критикува.

Трябва да се посочи, че в първия етап от своята борба, ЕТА не се стреми да подчертае своето авторство при изпълняването на едни или други пропагандни акции, най-известни от които в тези години са рисуването по стените на цветовете на „икуриня“ (баското знаме), предпочитайки да действа анонимно, от името на баската съпротива. Така полицията без да знае дори за създаването на новата организация, смята, че пропагандните кампании се осъществяват от младежкото крило на НБП. За това съдействат и самите „етарас“, които, попадайки в ръцете на властта, в съответствие с вътрешните инструкции отричат самия факт за съществуването на ЕТА.

Започвайки да изобразява знамена и други рисунки на доста „сложни“ и щателно охраняеми обекти (като например мостове и електропроводи), ЕТА скоро преминава към по-сложен тип акции. През декември 1959 г. организацията за първи път прилага взривове: три самоделни бомби са поставени в близост до гражданското правителство в Гастейс, в редакцията на фалангисткия вестник „Alerta en Santander“ и полицейското управление в Билбао. Тези операции, съпроводени с усилена пропагандна дейност, предизвикват полицията на ново настъпление срещу младежкото крило на НБП, което е смятано за автор на случилите се до момента дейности. През март 1960 г. зад решетките се оказват много активисти на EGI, сред които се виждат и отделни бойци на ЕТА.

Въпреки отричанията на задържаните, фактът за наличието на нелегална организация от нов тип не успява да се запази дълго в тайна. През май 1960 г. благодарение на оперативни мероприятия на режима става известно съществуването на тайна радикална група от баски националисти.

Масовите репресии, липсата на материални и технически ресурси и необходимостта от укрепване на структурата са фактори, които карат ЕТА след, така да се каже, своя боен дебют, да се откаже временно от осъществяването на въоръжени акции, концентрирайки се върху пропагандните дейности с цел привличане на нови кадри. Като се има предвид, че на полицията става известно наличието на нова структура в Страната на баските, допълнителната конспирация е просто глупава: затова от лятото на 1960 г. ЕТА започва да се „абонира“ под своите агитационно-пропагандни акции. По улиците на градовете за първи път се появяват графити с абревиатурата ЕТА.

Периодът на пълен отказ от въоръжени действия в името на укрепване на структурата не трае много дълго. През юли 1961 г., в навечерието на грандиозни празненства в чест на 25-годишния метеж срещу Републиката (официално с името „25-годишен свят“), ЕТА решава да изпълни ефектна символична акция.

Планът е да се подкопаят жп линиите, по които в областния град на Биская трябва да дойде влак с ветерани-фалангисти на 18 юли за тържествата в Сан Себастиан. Но поради липсата на взривни вещества, „етарас“, без много шум, просто решават да оттеглят част от траверсите на железопътния път в близост до града. Акцията не включва кръвопролития, защото премахнатите траверси са в участък, където влакът намалява скоростта си. В резултат, влакът с ветераните не дерайлира, въпреки че силно се накланя, карайки по протежение на деформираните релси. В същото време в Сан Себастиан бойци на ЕТА опожаряват три огромни испански знамена, сложени в чест на празника.

Резултатът от всички тези безобидни акции е нова вълна от франкистки терор, който обхваща Страната на баските през следващите три месеца. Почти 200 човека са арестувани по време на нощните рейдове. По голямата част от тях са измъчвани, а след това са карани в Мадрид с товарни вагони. Истината е, че от това число само 29 човека са официално арестувани. Само 6 се явяват пред съда, ставайки първите жертви на специализирания военен трибунал, който ги осъжда на 28 октомври 1961 г. на срок от 5 до 20 години затвор.

Репресивната кампания през 1961 г. нанася сериозен удар по структурата. Първите бойци на ЕТА получават реални присъди, докато много други активисти са идентифицирани. И сега тези хора са длъжни да се присъединят към политическата емиграция, измъквайки се тайно от страната. Историята помни и името на първия боец на ЕТА, който нелегално преминава границата с Франция – това е активистът от Билбао Хон Осаета, който отъпква пътеката, която ще бъде използвана още десетки години.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s