ЕТА. 1. Началото

По материали от книгата на Икер Казанова „ETA 1958-2008: Половин век история“.

Ръстът на баския национализъм, – сякаш да се потвърди марксистката теория за развитие на обществото, – определено е свързан с развитието на капитализма. До края на ХIХ век изостаналата в икономическо отношение Испания, следвана от други страни в Европа, се насочва по пътя на капиталистическо развитие, отърсвайки се от вековните окови на феодализма. Бързата индустриализация, която обхваща района на историческата Страна на баските, носи със себе си голям приток на испански работници в региона. Именно този фактор, свързан със загубата на някои привилегии, обезпечени от кралския устав на феодалната епоха, съживява съвременния баски национализъм, който се основава върху страха, че градските и селските дребнобуржоазни сектори губят своята национална идентичност в новия свят, където е победил капитализма.

През 1895 г. „бащата на баския национализъм“, който проектира знамето на Страната на баските, както и принципите на баския правопис, Сабино Арана учредява крайната консервативна, дори ако щете реакционна, Националистическа баска партия. Разбирайки Испания и самите испанци (преди всичко – испанските работници) като абсолютното зло, Арана, а след него – и цялата партия, е обсебен от расовата чистота на баската нация, като изисква от всеки кандидат подробен доклад за произхода му. В същото време, Арана унаследява от „стария режим“ най-крайните форми на клерикализъм. В крайна сметка, двата стълба на НБП стават вярността към католическата традиция и родословната чистота. Тези основи ще бъдат отразени в главния партиен лозунг: Jaingoikoa Eta Legezarra!, което в превод означава „Бог и старите закони!“.

Сабино Арана - основоположник на баския национализъм

Сабино Арана – основоположник на баския национализъм

С течение на времето в НБП кристализират две основни тенденции: първата настоява за борба за политическа автономия в рамките на Испания, а втората настоява за пълно отделяне на Страната на баските. Именно около тези два полюса протича вътрешната борба в НБП, в която се случва разкол през 20-те и 30-те години.

Учредената през 1931 г. Република е посрещната с одобрение от баските националисти, които виждат възможността без бой и особена борба да спечелят някои специални права за баската територия. Въпреки това, мадридският Кортес многократно отхвърля всички проекти за широка автономия, които се изнасят от бунтовните баски. В началото на войната през 1936 г. се поставя край на тези разгорещени дискусии.

В лицето на много опасния метежник Франко, републиканското правителство одобрява предложението за предоставяне на три баски провинции статут на автономия с правото да се формира собствено правителство. Възползвайки се от момента, баските стигат още по-далеч: под покровителството на избраната баска власт е организирана армия (която не се предвижда от автономния статут), която също заявява своята подкрепа към Републиката в борбата с фашистките бунтовници. И все пак, баската армия не постига голям успех въпреки високия боен дух на националистите, тъй като материалното и числено преимущество остава на страната на фашистите, които за много кратко време успяват да превземат цялата Страна на баските.

Баски бойци по време на Гражданската война

Баски бойци по време на Гражданската война

Новият режим, окончателно приет през 1939 г., без заобиколки възнамерява да изкорени всякакви прояви на баски национализъм в контекста на идеята за „Единна, Велика и Свободна Испания“. Политиката на франкизма по отношение на баското население може да се характеризира като културен геноцид: категорично забраняване на абсолютно всякаква проява на национална идентичност, като се започне с фолклора и се стигне до езика. Любопитно е, че тази зловеща практика в първите години не среща въобще никаква организирана съпротива: насилствените баски националисти, които до скоро мислеха за своята независимост, след края на Гражданската война са или убивани, или хвърляни зад решетките.

Единствената сила на организирания национализъм остава прикритата в емиграция НБП, чиито деятели след започването на Втората световна война буквално са молили правителствата на САЩ и Великобритания да им помогнат в освобождението на родината от гнета на фашистката тирания. Този период се характеризира с пълното сътрудничество на баските националисти със спецслужбите на съюзниците, в които борците за независимост на Страната на баските виждат гарант за бъдещата победа. И това е напразно. След края на Втората световна война и началото на Студената война Франсиско Франко в очите на съюзниците се превръща от опасен фашистки главорез в честен защитник на западната цивилизация от натиска на червените варвари. В тази връзка, възстановяването на Републиката е просто смешно и нелепо. Същото важи и за независимостта на Страната на баските.

Всичко приключва съвсем закономерно: през 1951 г. френското правителство, което поддържа отношения с новите испански съюзници в борбата срещу комунизма, набързо прогонва от Париж установилото се баско правителство в изгнание. Нещо повече: през 1953 г. за беда на всички добри католици отношения с франкистка Испания установява непогрешимият ватикански папа, и, – което е по-лошо, – факелът на демокрацията, Съединените американски щати. Дори последните подписват редица съглашения за военно и политическо сътрудничество: именно благодарение на договорите от 1953 г. в Испания се установява американска военна база.

За наивните баски националисти тези събития са страшен удар, защото напълно деморализираното ръководство на НБП се отказва от каквито и да било действия в пределите на Страната на баските, като предоставя правото на защита на баските от франкисткия фашизъм на някой друг.

Святото място никога не остава празно и много скоро този „друг“ се появява.

През 1951/52 г. в Билбао група националистически настроени студенти създават напълно безобидната група Ekin (глаголът „предприемам“ на баски), чиято цел е политическо и културно самообразование. По своя характер групата прилича на типичен народен кръжок: всяка седмица нейните членове се събират, за да говорят за философия, литература, история, икономика… Основният мотив за създаването на подобна организация е недоволството на младите националисти от бездействието на изпадналото в пълно изтощение ръководство на НБП.

Ekin има две ключови различия от НБП. Първото е, че нейните членове са против клерикализма и всяко заиграване със свещениците, а второто е, че разбират необходимостта от развитие на масова работа сред населението на страната. В тази връзка, още в ранния стадии на развитие членовете на Ekin разглеждат възможността евентуално групата да се превърне в културна група в политическото движение със собствена идеологически актуализирана платформа.

Привличайки нови симпатизанти, Ekin пропуска през ситото много взискателни хора: ръководството на групата изисква от неофитите не само теоретични познания по въпросите за баския национализъм, но и разбиране на техническите въпроси при дейност в нелегалност. Интеграцията на новите членове отнема значителен период от време средно от шест месеца до една година. И все пак, бавно, но сигурно Ekin се разраства и разпространява, започвайки работа извън своята територия.

Постепенното овладяване на теоретичните материали, което се превръща в главна цел на членовете на кръжока в този етап на развитие, скоро носи резултати: през лятото на 1953 г. е издаден първият брой на бюлетина „Ekin“, в който се разглеждат перспективите за развитие на национализма чрез призмата на новите прогресивни възгледи.

Въпреки първоначалното си критично отношение към НБП, няколко години по-късно Ekin започва постепенно да се сближава с партията на старите националисти. През лятото на 1955 г. в Гипускоа се провежда официална среща между ръководителите и след няколко месеца на горещи дискусии Ekin се слива с младежкото крило на партията Euzko Gaztedi Indarra (Сила на баската младеж) в тази провинция. В Биская, благодарение на противодействието на ръководството на НБП, сливането на двете младежки формирования  се случва едва през 1957 г.

Но конфликтът между двете поколения националисти е очевидно непреодолим. През април 1957 г. ръководството на EGI Гипускоа под влиянието на другари от Ekin изпраща писмо до ръководството на НБП, в което ги обвинява в пасивност и неоказване на подкрепа към дейността на младежкото крило. В отговор върхушката на партията предлага на EGI да публикува имената на авторите на писмото с цел да им се наложи наказание, но младежите отказват да го направят. Както често се случва, започва кампания на взаимни обвинения с привличане в качеството на арбитър националното ръководство. Постепенно конфликтът между младежите и ръководството на НБП се пренася и в Биская, където EGI взима решение да ограничи контактите си с партията до минимум.

Няма нищо странно в това, че през лятото на 1958 г. се случва следващият разкол: фракцията на „прогресивните“ EGI, начело с бивши членове на Ekin, прекъсват отношенията си с младежката фракция, оставайки верни на политическото ръководство на НБП. И двата сектора развиват бурна пропагандна дейност с цел да запазят репутацията си, но в края на тази година секторът EGI-Ekin внезапно прекратява дейността си. Това е, защото в края на 1958 г. на разширено съвещание на радикалите в Деба е взето решение за създаването на нова организация – „Страна на баските и Свобода“ (Euskadi ta Askatasuna). Името е избрано сред множество варианти, предложени от Хосе Луис Алварес Енпаранца (Чилардеги). От „алтернативното“ име „Aberri ta Askatasuna“ (Отечество и Свобода) е решено да се откажат, защото на западен баски диалект абревиатурата ATA означава „патица“.

Намерението да се създаде нова организация е резултат от неспособността на младите националисти да повлияят на старото ръководство, стоически предано на своите вече отживели принципи. Младежта иска да се преодолее „историческия“ национализъм и да го приведе в съответствие с новите изисквания на историческия момент. Така, концепцията за раса, явяваща се основа на „традиционния“ национализъм в умовете на младежите е заменена с по-малко реакционната концепция за езика и културата, които са стожери на нацията. Религията, която е почитана от възрастните в НБП, е отделена от политическата линия. В социален контекст ЕТА, излизайки от десните позиции, веднага завива наляво и по време на своята история засилва това пристрастие. Освен това, за разлика от НБП, ЕТА има намерението да защитава активно своите идеологически позиции, включително и използвайки оръжие.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s