Индивидуалисти или колективисти са анархистите?

анархияКраткият отговор е: нито едно от двете. Това се вижда от факта, че либералните учени осъждат анархисти като Бакунин, че са „колективисти“, докато марксистите нападат Бакунин и анархистите, че са „индивидуалисти“.

Това едва ли е изненадващо, тъй като анархистите отхвърлят и двете идеологии като безсмислени. Независимо дали им харесва или не, неанархистките индивидуалисти и колективисти са двете страни на една и съща капиталистическа монета. Това може да бъде най-добре показано чрез разглеждане на модерния капитализъм, в който индивидуалистките“ и „колективистки“ тенденции постоянно си взаимодействат, често с политическата и социалната структура се преместват от един полюс в друг. Капиталистическият колективизъм и индивидуализъм са два едностранни аспекта на човешкото съществуване, и подобно на всички прояви на дисбаланс, те са дълбоко погрешни.

За анархистите идеята, че отделните хора трябва да се жертват за „групата“ или „по-голямото добро“ е безсмислена. Групите са направени от отделни лица и ако хората мислят какво е най-добро за групата, то тя ще бъде безжизнена черупка. Това е само динамиката на човешкото взаимодействие в рамките на групите, която им дава живот. „Групите“ не могат да мислят, само отделните лица могат. Този факт, по ирония на съдбата, води авторитарните „колективисти“ към най-особения вид „индивидуализъм“, а именно „култ към личността“ и преклонение пред лидера. Това може да се очаква, тъй като такъв колективизъм събира хората в абстрактни групи, отрича тяхната индивидуалност и завършва с нуждата някой с достатъчно индивидуалност да взима решенията – въпросът е „решен“ от лидерския принцип. Сталинизмът и нацизмът са отлични примери за това явление.

Ето защо, анархистите признават, че отделните хора са основният елемент на обществото и само отделните хора имат интереси и чувства. Това означава, че се противопоставят на „колективизма“ и възхваляването на дадена група. В анархистката теория групата съществува, само за да подкрепя и развива отделните участници в нея. Затова наблягаме много на групи, които са структурирани по либертарен начин – само либертарната организация позволява на отделните лица в групата да изразяват напълно себе си, да управляват пряко собствените си интереси и да създават социални взаимоотношения, които насърчават индивидуалността и индивидуалната свобода. Докато обществото и групите, в които се присъединяват, оформят личността, личността е истинската основа на обществото. Малатеста казва:

„Много е казано за съответните роли на индивидуалната инициатива и социална дейност в живота и прогреса на човешките общества… Всичко се поддържа и продължава в човешкия свят благодарение на индивидуалната инициатива… Истинският човек е човекът, който има индивидуалност. Обществото и колектива – и държавата и правителството, които твърдят, че ги представляват – ако не са куха абстракция, трябва да се състоят от отделни лица. И това е в организма на всеки човек, че всички мисли и човешки действия неминуемо имат своя произход, и от индивидуални те стават колективни мисли и действия, когато са или стават приети от много хора. Социалното действие не е нито отрицание, нито допълнение на индивидуалните инициативи, а произтича от инициативите, мислите и действията на всички хора, които съставляват обществото… Въпросът не е да променим отношението между обществото и отделния човек. Въпросът е да предотвратим едни хора да потискат други; да предоставим на всички хора същите права и същите средства на действие; и да заменим инициативата на малцинството (която Малатеста определя като ключов аспект на правителството/йерархията), която неминуемо води до потисничеството на всички останали… [Anarchy, стp. 38–38]

Тези обсъждания не означават, че „индивидуализмът“ намира почва сред анархистите. Както посочва Ема Голдман, „‘неравният индивидуализъм’ е само маскиран опит да потисне и порази личността и нейната индивидуалност. Така наречения индивидуализъм е социален и икономически лесе-фер: експлоатация на масите от управляващата класа посредством правна измама, духовно унижение и систематично втълпяване на робски дух… Този корумпиран и извратен „индивидуализъм“ ограничава развитието на личността… това неизбежно води до най-голямото съвременно робство, глупавото класово разделение води милиони хора към бедността. ‘Неравният индивидуализъм’ означава, че целият индивидуализъм принадлежи на господарите, докато хората са организирани в робска каста, за да обслужват шепа себични ‘свръхчовеци’.“ [Red Emma Speaks, стp. 112]

Докато групите не могат да мислят, отделните хора не могат да живеят и да дискутират сами. Групите и сдруженията са основен аспект на индивидуалния живот. Всъщност, докато групите генерират социални взаимоотношения по самото си естество, те помагат да се оформят отделните личности. Групи, структурирани по авторитарен начин ще окажат отрицателно влияние върху свободата и индивидуалността на тези вътре в тях. Поради абстрактната природа на техния „индивидуализъм“, капиталистическите индивидуалисти не успяват да видят разликата между групите, структурирани по либертарен начин, и групите, структурирани по авторитарен – и двете са „групи“. Поради тяхната едностранчива гледна точка по този въпрос, „индивидуалистите“ по ирония на съдбата подкрепят някои от „най-колективистките“ институции, които съществуват – капиталистическите компании – и, нещо повече, още намират нужда от държавата въпреки своите многократни осъждания на държавата. Тези противоречия произтичат от зависимостта на капиталистическия индивидуализъм по отношение на индивидуалните споразумения в едно неравно общество, т.е. абстрактен индивидуализъм.

За разлика от това, анархистите подчертават социалния „индивидуализъм“ (друг може би по-добър термин за тази концепция е „комуналният индивидуализъм“). Анархизмът „заявява твърдо, че центърът на тежестта в обществото е отделният човек – този, който мисли за себе си, действа свободно и живее пълноценно… Ако той се развива свободно и пълноценно, той трябва да бъде освободен от вмешателството и потисничеството на другите… Това няма нищо общо с ‘неравния индивидуализъм.’ ‘Неравният индивидуализъм’ е един от многото претексти на управляващата класа да прикрие необузданото работническо и политическо изнудване.“ [Emma Goldman, Пак там, стp. 442–3]

Анархизмът отхвърля абстрактния индивидуализъм на капитализма, с неговите идеи за „абсолютна“ свобода на личността, която се ограничава от другите. Тази теория игнорира социалния контекст, в който съществува и израства свободата. „Свободата, която искаме“, казва Малатеста, „за себе си и за другите, не е абсолютна метафизична, абстрактна свобода, която на практика води до угнетяване на слабите; това е истинска свобода, възможна свобода, която е съзнателна общност от интереси, доброволна солидарност.“ [Anarchy, стp. 43]

Едно общество, основано върху абстрактна свобода, води до неравенство на властта между договарящите се лица и така има нужда от властови законов орган над тях, който организира принудително прилагането на споразуменията между тях. Този резултат е виден при капитализма и най-вече при теорията на „обществения договор“ за това как държавата се проявява. В тази теория се предполага, че хората са свободни“, когато са изолирани един от друг, както когато са били първоначално в „природата“. След като те се присъединят към обществото се предполага, че създават „договор“, който се управлява от държавата. Въпреки че това е фантазия без никакво основание на практика (човешките същества винаги са били социални), тази „теория“ всъщност е оправдание, че държавата има толкова обширна власт над обществото; а това от своя страна е оправдание на капиталистическата система, която налага силна държава. Тя също така имитира резултатите на капиталистическите икономически взаимоотношения, върху които е изградена тази теория. При капитализма отделните лица се договарят „свободно“, но на практика собствениците управляват работниците, докато договорът е в сила.

Така анархистите отхвърлят капиталистическия „индивидуализъм“ като, да цитираме Кропоткин, „ограничен и егоистичен индивидуализъм“, който е „глупав егоизъм, който омаловажава личността“ и „въобще не е индивидуализъм. Това няма да доведе до установената цел, а именно напълно постижимото развитие на личността.“ Йерархията на капитализма води до „изчерпване на индивидуалността“ вместо до нейното развитие. За анархистите „личността достига възможно най-голямото си индивидуално развитие посредством възвишената комунистическа общителност в това, което се отнася както до нейните първични нужди, така и до нейните взаимоотношения с другите. [Selected Writings on Anarchism and Revolution, стp. 295, стp. 296 и стр. 297] За анархистите нашата свобода е обогатена от тези около нас, когато работим с тях като с равни, а не като господар и слуга.

На практика, както индивидуализма, така и колективизма водят до отричане на индивидуалната свобода и груповата независимост и динамика. Едното води до другото, колективизмът води до особена форма на индивидуализъм, а индивидуализмът води до особена форма на колективизъм. Колективизмът, с неговото скрито потискане на личността, в крайна сметка изчерпва общността, тъй като на групите им се дава живот от отделните хора, които ги съставят. Индивидуализмът, с неговото категорично потискане на общността (т.е. хората, с които живееш), в крайна сметка изтощава отделния човек, а отделните хора не съществуват отделно от обществото – те могат единствено да съществуват в него. Индивидуализмът на „избраното малцинство“ отрича прозренията и способностите на останалите, които изграждат останалата част от обществото, и така е източник на себеотрицание. Това е фаталният недостатък на индивидуализма (и противоречието), а именно „невъзможността на индивида да постигне наистина пълно развитие в условията на потисничество на масите от ‘красивите аристократи’. Развитието на човек остава едностранно.“ [Peter Kropotkin, Anarchism, стp. 293]

Истинската свобода и общност съществуват другаде.

An Anarchist FAQ

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s