Какви видове анархизъм има?

анархияЕдно нещо, което скоро става ясно на всеки, който се интересува от анархизъм е, че няма една единствена форма на анархизма. Има различни школи на анархистката мисъл, различни видове анархизъм, които имат много разногласия по между си по различни въпроси. Тези видове обикновено се отличават с тактиките и/или целите, като последните (виждането на свободното общество) представляват основното разделение между видовете анархизъм. Това означава, че анархистите, докато всички споделят няколко ключови идеи, могат да бъдат групирани в категории, в зависимост от икономическите мерки, които считат за най-подходящи за човешката свобода. Въпреки това, всички анархисти споделят основен подход. Да цитираме Рудолф Рокер:

„Също като основателите на социализма, анархистите търсят премахването на всички икономически монополи и искат обща собственост на земята и всички други средства за производство, които могат да се използват от всички без ограничение; личната и социалната свобода е възможна само при равни икономически облаги. В рамките на самото социалистическо движение анархистите представляват гледната точка, че борбата срещу капитализма трябва да бъде в същото време и борба срещу всички институции на политическата власт. В историята икономическата експлоатация винаги върви ръка за ръка с политическия и социален гнет. Експлоатацията на човека от човека и господството на човека над човека са неразделни и едното е условие за другото.“[Anarcho-Syndicalism, стp. 62–3]

В рамките на този контекст анархистите не се съгласяват по между си. Главните различия са между „индивидуалистките“ и „социалните“ анархисти, въпреки че икономическите мерки на двете течения не са взаимно изключващи се. От двата вида анархизъм, социалните анархисти (анархокомунисти, анархосиндикалисти и т.н.) винаги са били мнозинство, докато индивидуалисткия анархизъм се ограничава най-вече в Съединените щати. В този раздел посочваме разликите между основните тенденции в рамките на анархисткото движение. Веднага ще стане ясно, че докато социалните и индивидуалистките анархисти се противопоставят на държавата и капитализма, те не са съгласни по въпроса за естеството на свободното общество (и как да го постигнат). С две думи, социалните анархисти предпочитат комунални решения на социалните проблеми и комунална визия за доброто общество (т.е. общество, което защитава и насърчава индивидуалната свобода). Индивидуалистките анархисти, както подсказва името им, предпочитат индивидуални решения и имат по-индивидуалистично виждане за доброто общество. Въпреки това, не трябва да позволяваме тези различия да хвърлят сянка върху общите черти на двете школи, а именно желанието да се увеличи индивидуалната свобода и да се сложи край на държавата, капиталистическото господство и експлоатацията.

Наред с голямото несъгласие, анархистите също имат разногласия по въпроси за синдикализма, пацифизма, „лайфстайлизма“, правата на животните и цяла плеяда от други идеи, но тези, макар и важни, са само различни аспекти на анархизма. Отвъд няколкото ключови идеи, анархисткото движение (също като живота) е в постоянно състояние на промяна, дискусии и размисли – както може да се очаква от едно движение, което ценни толкова много свободата.

Най-очевидното нещо, което може да се отбележи за различните видове анархизъм е, че „нито един от тях не е кръстен на някой велик мислител; вместо това, те са наименувани на някаква практика или най-често на организационен принцип… Анархистите обичат да се разграничават по това, което правят, и по своята организираност.“ [David Graeber, Fragments of An Anarchist Anthropology, стp. 5] Това не означава, че анархистите не разполагат с лица, които са допринесли значително за анархистката теория. Далеч от това схващане, има много хора, които са допринесли за нея. Анархистите признават, че да приравняваш твоята теория към един човек е идолопоклонничество. Анархистите знаят, че и най-великите мислители са човешки същества, следователно, могат да правят грешки, да не успяват да изпълнят своите идеали или имат частично разбиране по някои въпроси. Ние виждаме, че светът се променя и очевидно това, което е било подходяща програма и практика, да речем в индустриализирана Франция през 1840-те години, сега може да има ограничения в съвременна Франция!

Вследствие на това е очаквано, че една социална теория като анархизма има много школи на мисълта и практики, свързани с нея. Анархизмът се корени в борбата на хората от работническата класа срещу потисничеството. Анархистките идеи са разработени в различни социални ситуации и отразяват тези обстоятелства. Индивидуалисткият анархизъм първоначално е разработен в пред индустриална Америка и има различни перспективи по много социални въпроси в сравнение със социалния анархизъм. Както се променя Америка, като започнем от предкапиталистическото селско общество и стигнем до индустриализираното капиталистическо общество, така се променя и анархизмът:

„Първоначално американското движение, чието създаване възниква с Джосая Уорън през 1829 г., е чисто индивидуалистично; студентът по икономика лесно ще разбере материалните и историческите причини за това развитие. Но през последните двадесет години комунистическата идея постигна голям напредък, защото концентрацията на капиталистическото производство накара американските работници да разберат идеята за солидарност. Това се дължи и на прогонването на активните комунистически пропагандатори от Европа.“ [Voltairine de Cleyre, The Voltairine de Cleyre Reader, стp. 110]

Многобройните видове анархизъм са израз на някакъв вид непоследователност“ в анархизма. Това просто показва движение, което има своите корени в реалния живот, а не в книгите на отдавна починалите мислители. Също е налице признаването, че хората са различни, че мечтата на един човек може да бъде кошмар за друг и че различните тактики и организации могат да се изискват в различни социални периоди и борби. Така че, докато анархистите имат своите предпочитания за това как да бъде създадено едно свободно общество и как да изглежда, те съзнават, че останалите форми на анархизма и либертарните тактики могат да бъдат по-подходящи за други хора и социални обстоятелства. Това че някои наричат себе си анархисти и своята теория анархизъм, не ги прави непременно такива. Всеки истински вид анархизъм трябва да споделя основните перспективи на движението, с други думи, да бъде антидържавен и антикапиталистически.

Твърденията за анархистката „непоследователност“ от критиците на анархизма са обикновено пресилени. В крайна сметка, да бъдеш последовател на Маркс и/или Ленин не спира марксистите да се разделят на множество партии, групи и секти. Нито пък това спира сектантския конфликт между тях, базиран на това чии тълкования на светите писания са „правилни“ и кои са използвали „правилното“ позоваване, за да опитат да приложат техните идеи и практика в един свят, който значително се различава от Европа през 1850-те години и Русия през 1900-те години. Поне анархистите са честни относно своите различия!

На последно място, авторите на тези „Често задавани въпроси“ твърдо подкрепят „социалната“ нишка на анархизма. Това не означава, че игнорираме многото важни идеи, свързани с индивидуалисткия анархизъм, но смятаме, че социалният анархизъм е по-подходящ за съвременното общество, създавайки по-силна основа за индивидуалната свобода и отразявайки по-точно онези общества, в които искаме да живеем.

An Anarchist FAQ

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s