Как ще изглежда икономическата структура на анархията?

анархияТук ще разгледаме възможните рамки на либертарната социалистическа икономия. Подчертаваме рамки, а не рамка, защото е много вероятно анархисткото общество да има разнообразен брой от икономически системи, които са съвместими на различни места, в зависимост от това какво искат хората в тези места. „Във всяко местоположение“, както заявява Диего Абад де Сантилян, „степента на комунизъм, колективизъм и мутуализъм ще зависи от преобладаващите условия. Защо да диктуваме правилата? Ние, които поставяме свободата като наша отличителна черта, няма да я отречем и в икономиката. Затова трябва да има свободно експериментиране, свободно показване на инициатива и предложения, както и свобода на организиране.“ Като такъв, анархизмът „може да се реализира в многообразност от икономически споразумения, индивидуални и колективни. Прудон се застъпва за мутуализма, Бакунин за колективизма, Кропоткин за комунизма. Малатеста се застъпва за смесените споразумения, особено в началото.“ [After the Revolution, стp. 97 и стp. 96]

Ще подчертаем и обсъдим четирите основни школи на анархистката икономическа мисъл: индивидуалистичен анархизъм, мутуализъм, колективизъм и комунизъм. Читателят ще прецени коя школа най-много разгръща свободата и добрия живот (както мъдро казва индивидуалният анархист Джоузеф Лабади, „Анархизмът няма да им диктува някакви изрични правила, които трябва да извършат, а ще им отвори възможностите да приложат на практика своите собствени идеи за повишаване на тяхното собствено щастие.“ [The Individualist Anarchists, стp. 260–1]). „Нищо не е по-противно на духа на анархията от еднообразието и неподатливостта,“ казва Кропоткин. „Свободата на развитие означава разлика в развитието, а оттук разлика на идеи и действия.“ Опитът е „най-добрият учител, а добрият опит може да бъде придобит чрез цялостна свобода на действие.“ [цитиран от Рут Кина, “Fields of Vision: Kropotkin and Revolutionary Change”, стp. 67–86, SubStance, Vol. 36, No. 2, стp. 81] Може да има и други икономически практики, но те няма да са либертарни. По думите на Малатеста:

„Признавайки основният принцип на анархизма – който е, че никой не трябва да иска или да има възможност да свежда останалите до състояние на подчинение и да ги задължава да работят за него – е ясно, че само този начин на живот, който зачита свободата и признава, че всяка личност има еднакво право върху средствата за производство и продукта от своя труд, има общо с анархизма.” [Errico Malatesta: His Life and Ideas, стp. 33]

Следва да се има предвид, че на практика е невъзможно да се раздели икономическата сфера от политическата и социалната сфера, тъй като между тях има многобройни взаимни връзки: анархистки мислители като Бакунин твърдят, че „политическите“ институции на свободното общество трябва да се основават върху сдруженията по работно място, докато Кропоткин поставя комуната в основата на своето виждане за анархокомунистическа икономика и общество. Разделението между социалните и икономическите форми не е ясно очертано в анархистката теория – обществото не трябва да бъде разглеждано отделно от икономиката, както и подчинено на икономиката. Анархисткото общество ще се опита да интегрира социалната и икономическата сфера, вграждайки последната в първата, за да се спрат всякакви вредни външни фактори, като икономическата активност е дадена на обществото. Както твърди Карл Полани, капитализмът „управлява обществото, което е като добавка към пазара. Вместо икономиката да бъде вградена в социалните отношения, социалните отношения са вградени в икономическата система.“ [The Great Transformation, стp. 57] Като се имат предвид негативните ефекти от такъв ред, нищо чудно, че анархизмът се стреми да го премахне.

Обсъждайки икономиката най-напред, ние не загатваме, че икономическото господство и експлоатацията са по-важни от другите аспекти на цялостната система на господство, например, социални йерархии, патриархални ценности, расизъм и т.н. Ние следваме този ред на излагане, поради необходимостта да се представят подред нещата, но щеше да е също толкова лесно да се започне със социалната и политическа структура на анархията. Рудолф Рокер правилно твърди, че икономическата трансформация в икономиката е важен аспект на социалната революция:

„Социалното развитие в тази посока (т.е. бездържавно общество) не е възможно без фундаментална революция в съществуващите икономически механизми, тъй като тиранията и експлоатацията растат на едно и също дърво и са неразривно свързани помежду си. Свободата на личността е защитена, само когато тя се основава на икономическото и социално благосъстояние на всички. Личността на индивида се корени в обществото, от което възникват най-богатите източници на нейната морална сила. Само при свободата възниква у човека съзнанието на отговорност за действията му и зачитане на правата на другите; само при свободата може да се разгърне силата на най-ценния социален инстинкт: човешкото чувство на солидарност с радостите и скръбта на неговите ближни и произтичащият порив към взаимопомощта, в която се коренят всички социални етики, всички идеи на социална справедливост.“ [Nationalism and Culture, стp. 147–8]

Целта на анархисткото общество е да увеличи максимално свободата и по този начин творческата дейност:

„Ако е вярно, според мен, че основният елемент на човешката природа е потребността за творческа дейност и творческо изследване, за свободно създаване без своеволните ограничаващи ефекти на принудителните институции, тогава ще следва, че едно благоприлично общество трябва да увеличи максимално възможностите за осъществяване на тази фундаментална човешка характерна черта. Федеративната, децентрализирана система на свободни сдружения, включваща както икономически, така и социални институции, трябва да бъде като това, което наричам анархосиндикализъм. И ми се струва, че това е най-подходящата форма на социална организация за напредналото технологично общество, в която хората не трябва да бъдат в позицията на инструменти или зъбци в една машина.“ [Noam Chomsky, Manufacturing Consent: Noam Chomsky and the Media, стp. 31]

Както може да се очаква, тъй като същността на анархизма се противопоставя на йерархичната власт, анархистите са напълно против начина, по който е организирана днешната икономика. Това е така, защото властта в икономическата сфера е въплътена в централизирани, йерархични работни места, които дават на елитната класа (капиталистите) диктаторски контрол върху частната собственост, средствата за производство, превръщайки мнозинството от населението в хора, които нямат думата върху произведеното от тях (т.е. наемни работници). За разлика от това, либертарната социалистическа икономика ще се основава върху децентрализираните, егалитарни работни места, в които работниците демократично и самостоятелно ще управляват своята продуктивна дейност, като в същото време средствата за производство ще бъдат в техни ръце.

Основните принципи на либертарния социализъм са децентрализация, самоуправление, социализация, доброволно сдружаване и свободна федерация. Тези принципи определят формата и функцията както на икономическата, така и на политическата система. В този раздел ще разгледаме само икономическата система. Бакунин дава отлична представа за такава икономика, когато пише, че в едно свободно общество „земята принадлежи само на тези, които я обработват със своите собствени ръце; на селскостопанските комуни. Капиталът и всички инструменти за производство принадлежат на работниците; на работническите сдружения.“ Тези сдружения често се наричат „кооперативи“ и „синдикати“. Съществената икономическа идея за либертарните социалисти е „работническото самоуправление“.

Това се отнася до тези, които управляват труда, където земята и работните места са „притежавани и управлявани от самите работници: от техните свободно организирани федерации на промишлените и селскостопански работници.“ За повечето анархисти „социализацията“ е необходимата основа за свободно общество, тъй като само това ще гарантира всеобщото самоуправление, позволявайки свободен достъп до средствата за производство. Анархистката икономика се основава върху земята, инструментите за производство и целият друг капитал“, които са колективна собственост на цялото общество и се използват от работниците, т.е. от тези селскостопански и промишлени сдружения.“ [Bakunin on Anarchy, стp. 247, стp. 400 и стр. 427] Както Беркман обобщава:

Революцията премахва частната собственост върху средствата за производство, разпределението, а с това си отива и капиталистическият бизнес. Личното притежание е само върху нещата, които се използват. Следователно, вашият часовник е ваша собственост, но заводът за часовници принадлежи на хората. Земята, машините и всички други обществени услуги ще бъдат колективна собственост. Те няма нито да се продават, нито да се купуват. Настоящето използване при комунистическия анархизъм не се счита за владение, а за притежание. Организацията на въглищните миньори, например, ще отговаря за въглищните мини не като собственици, а като оперативно представителство. По същия начин железопътните сдружения ще отговарят за железниците и т.н. Колективното притежание и кооперативното управление в интерес на общността ще заемат мястото на личната собственост, която се използва за правене на печалба.“ [What is Anarchism?, стp. 217]

Решението, което предлагат социалните анархисти, е обществена собственост върху средствата за производство и разпределение, като всяко работно място ще се управлява кооперативно от неговите членове. Нито едно работно място няма да съществува в изолация и ще се стреми да се сдружава с другите, за да се гарантира, че то получава суровини, от които се нуждае за производство, и за да види от какво се нуждаят другите производители. Тези връзки ще бъдат основани върху анархистките принципи на свободно споразумение и доброволна федерация. За социалните анархисти това ще се допълни от конфедеративни органи и координационни съвети на две нива: първо, между всички предприятия в определена промишленост, и второ, между всички промишлености (включително селскостопанската), стигайки до обществото. Такива федерации могат, в зависимост от въпросния тип анархизъм, да включват финансовите институции на народа.

Докато за някои анархосиндикалисти тази структура се разглежда като достатъчна, повечето анархокомунисти считат, че икономическата федерация трябва да носи отговорност пред обществото (т.е. икономиката трябва да бъде комунализирана). Това е така, защото нито всеки в обществото е работник (т.е. е дете, възрастен или болен), нито всеки ще бъде част от синдикат (т.е. безработен), но тъй като те също трябва да живеят с резултатите от икономическите решения, те също трябва да имат думата върху това какво се случва. С други думи, при анархокомунизма работниците взимат решения ден за ден относно своя труд и работни места, докато социалните критерии зад тези решения са дело на всички. Анархисткото общество се основава върху свободния достъп, а ресурсите се контролират от тези, които ги използват. Това е децентрализирана, самоуправляваща се организация на участието, чиито членове могат да се оттеглят по всяко време. От нея произлиза цялата енергия и инициатива и се влива обратно в отделните лица. Такова общество комбинира свободното сдружаване, федерализма и самоуправлението с комунализираната собственост. Свободният труд е негова основа, а социализацията съществува, за да го допълва и защитава. Такава широка обществена икономическа федерация от подобен тип не е същата като централизираното държавно представителство, което набляга на национализацията или индустрията, собственост на държавата. 

Конкретните динамики на социализираната самоуправляваща се система варират между анархистките школи. Докато индивидуалистите виждат конкуренцията между работните места като безпроблемна, а мутуалистите виждат нейните негативни аспекти, но я считат за необходима, колективистите и комунистите й се противопоставят и твърдят, че свободно общество може да функционира без нея. Освен това, социализацията не трябва да се бърка с принудителната колективизация – отделните лица и групите ще бъдат свободни да не се присъединяват към синдиката, а да опитват в различни форми на икономиката. На последно място, анархистите твърдят, че такава система би била приложима за всички икономики, независимо от размера и развитието, и може да се постигне икономика, базирана върху подходящо оразмерена технология. 

Независимо от това какъв вид анархия искат, всички анархисти се съгласяват с децентрализацията, свободното споразумение и свободното сдружаване. Обобщението на Кропоткин за това как ще изглежда анархията ни дава отлична представа за това какъв тип общество искат анархистите:

„хармонията в такова общество се получава не от покорството на закона или от подчинението на всяка власт, а от свободните сдружения, сключени между различните групи, териториални или професионални, свободно учредени в името на производството и потреблението, както и за удовлетворяване на безкрайното разнообразие от нужди и стремежи на едно цивилизовано битие.

„В едно общество, което е изградено върху този ред, доброволните сдружения биха представлявали преплетена мрежа, съставена от безгранично разнообразие от групи и федерации с всякаква големина и степен, местни, регионални, национални и интернационални, които са временни или постоянни – свързани с всякакво възможно предназначение: продукция, консумация и обмен, комуникации, санитарни възли, образование, взаимно защита, защита на територия и т.н.; и от друга страна, свързани с удовлетворяване на винаги нарастващият брой научни, артистични, литературни и социални нужди.

„Освен това, едно такова общество не би представлявало нищо непроменимо. Напротив – както се вижда в цялостния живот изобщо – хармонията би била резултат от винаги променящото се приспособяване и нагаждане на равновесие между множеството сили и влияния, и това приспособяване би било по-лесно да се получи, тъй като никоя от силите няма да е радва на специална закрила от държавата.“ [Anarchism, стp. 284]

Ако този тип система звучи „утопичен“, трябва да се знае, че тя всъщност е изпълнявана и е работила много добре в колективистката икономика, организирана по времето на Испанската революция през 1936 г., въпреки че огромните пречки, дело на провеждащата се в този момент гражданска война, както и на безпощадните (и накрая успешни) усилия на републиканците, сталинистите и фашистите, я унищожават. Също като този пример на „анархия в действие“ има и други либертарни социалистически икономически системи, които са описани писмено. Всички особености на работническото самоуправление, сдружение и така нататък ще бъдат обсъдени в следващите статии.

An Anarchist FAQ

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s