Възможно ли е да бъдеш анархист без да се противопоставяш на йерархията?

%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d1%80%d1%85%d0%b8%d0%b7%d1%8a%d0%bcНе. Както вече се обосновахме в предишните теми, анархистите мразят авторитаризма. И ако някой се обяви за антиавторитарист, то той трябва да се противопостави на всички йерархични институти, тъй като те въплъщават принципа на властта. Затова, както отбелязва Ема Голдман, авторитаризмът „не е само правителство в смисъла на държава, разрушителна по отношение на ценностите и достойнството на човека. Това е комплекс от деспотия и институционален гнет, който души живота. Това е суеверие, мит, измама, бягство и раболепие, поддържащи властта и институционалния гнет“ [Red Emma Speaks, стp. 435]. Това означава, че „има и винаги ще има нужда да се откриват и преодоляват структурите на йерархията, властта, гнета и ограниченията на свободата, такива като: робство, системата на наемното робство (тоест капитализъм), расизъм, сексизъм, авторитарните школи и т.н. [Noam Chomsky, Language and Politics, стp. 364].

Затова последователният анархист трябва да встъпва срещу йерархичните отношения, също както и срещу държавата. Икономическият, социалният и политическият анархизъм предполага отхвърляне на йерархията. Аргументите срещу (ако някой се нуждае от тях) са следните:

„Всички авторитарни институти са организирани като пирамида: държавата, частната или държавната корпорация, армията, полицията, църквата, университета, болницата: всички те са пирамидални структури с малка група лица, взимащи решения отгоре за всички и голям брой хора в долната част, за които се взимат решения. Анархизмът не иска слоевете в пирамидата да се променят, не иска да представя разни хора на върха, а иска да се изкачим от дъното“ [Colin Ward, Anarchy in Action, стp. 22].

Йерархиите се „определят по същите принципи, това са организирани системи на командване и подчинение“ и затова анархистите се опитват да „унищожат йерархията по същество, а не просто да заменят една нейна форма с друга“ [Bookchin, The Ecology of Freedom, стp. 27]. Йерархията е пирамидално-структурирана организация, състояща се от редица класи, звания или длъжности по принципа на увеличаването на властта, престижа и (обикновено) възнаграждението. Учените, които са изследвали йерархичната форма са открили, че тя въплъщава два основополагащи принципа – това са отчуждението и експлоатацията. Например, в статията „С какво се занимават босовете“ (Review of Radical Political Economy, Т. 6, №2), изучавайки живота на съвременната фабрика, Стивън Марглин открива, че главната функция на корпоративната йерархия се състои не в постигането на най-голяма ефективност на производството (както казват капиталистите), а в създаването на система на тотален контрол над работниците с цел увеличаване на ефективността на експлоатацията.

Управлението в йерархичната организация се създава с принудата, т.е. с опасността от следните видове негативни санкции: физически, икономически, психологически, социални и т.н. Такъв контрол, включвайки репресии за инакомислието и съпротивата, изисква централизация, т.е. набор от деспотични отношения, в които най-голям контрол се извършва от малцинството на върха (особено лидера на организацията), докато управляващите от средното звено имат много по-малко управленски функции, а най-долу в йерархията фактически всички са лишени от власт.

Щом отчуждението, принудата и централизацията са основни особености на авторитаризма, и тъй като тези особености са въплътени в йерархичните структури, то всички йерархични учреждения са авторитарни. Нещо повече, за анархистите всяка организация, осакатена от йерархията, централизацията и авторитаризма, е подобна на държавата. Тъй като анархистите встъпват срещу държавните и авторитарните отношения, то всеки, който не иска да унищожи всички форми на йерархия, не може да се нарече анархист. Това се отнася и до капиталистическите предприятия. Както отбелязва Н. Чомски, структурата на капиталистическата фирма е изключително йерархична, наистина фашистка по своята природа:

„фашистка система… (това е) абсолютна власт, започваща отгоре-надолу… идеална държава, контролираща отгоре-надолу, с народ, подчиняващ се безпрекословно на заповедите.
Да обърнем внимание на корпорацията… Ако я подложите на щателен анализ, ще видите, че властта в нея идва строго отгоре-надолу, от съвета на директорите към мениджърите, след това към мениджърите на по-ниско звено и в крайна сметка към работниците, чрез издаването на заповеди и т.н… И няма никакъв поток на власт отдолу-нагоре. Хората могат да нарушават и да внасят предложения, но това също е характерно и за робското общество. Структурата на властта е линейна, отгоре-надолу“ [Keeping the Rabble in Line, стp. 237].

Дейвид Делеон превъзходно посочва приликата между компанията и държавата:

„Мнозинството от фабриките са подобни на военните диктатури. Най-долу са редовите, наблюдателите – сержанти, и така нататък по йерархичната стълба. Организацията може да диктува всичко: от дрехите и прическите и да се стигне до това голяма част от своя живот да го прекарваме в работно време. Организацията може да принуждава да се работи извънредно; тя може да иска да се обръщаме само към лекаря в компанията, ако имаме здравословни оплаквания; тя може да ни забрани в свободно време да участваме в политическа дейност; тя може да потисне свободата на словото, свободата на пресата и свободата на събиране, може да използва удостоверяване на личността и въоръжена тайна полиция, използваща скрито видеонаблюдение, за да ни наблюдава; може да наказва инакомислещите с „дисциплинарни временни уволнения“ (както ги нарича GM) или просто може да ни уволни. Материалните обстоятелства ни принуждават или да приемем този ред, или да се присъединим към милионите безработни… Почти във всяка работа имаме „правото“ на оставка. Основните решения се взимат отгоре, а ние, както се очаква, трябва да се подчиняваме, независимо дали работим в кула от слонова кост или в мина“ [„For Democracy Where We Work: A rationale for social self-management“, Reinventing Anarchy, Again, Howard J. Ehrlich (ed.), С. 193-4].

Ето защо последователният анархист трябва да е срещу йерархията във всичките й форми, включително капиталистическите предприятия. Ако не се прави така, значи, че се подкрепя „архията“, което за анархистите по дефиниция е недопустимо. С други думи, за анархистите „всякакви ангажименти, контракти, съглашения, подразбиращи наемно робство и изискващи приемането на зависим статут, са нелегитимни, защото ограничават и въздържат индивидуалната независимост“ [Robert Graham, „The Anarchist Contract, Reinventing Anarchy, Again, Howard J. Ehrlich (ed.), стp. 77]. Йерархията, следователно, е срещу основите на анархистките принципи. Тя отхвърля това, което ни прави хора и „лишава личността от повечето нейни съставни черти; тя отхвърля не само идеята, че човек е компетентен да управлява своя личен живот, но и неговия най-важен контекст: социалният контекст“ [Murray Bookchin, Пак там, стр. 202].

Някои заявяват, че ако сдружението е доброволно, то няма значение дали има в него йерархия. С това твърдение анархистите не са съгласни поради две причини. Първо, при капитализма работниците са принудени от икономическа необходимост да продават своя труд (следователно, и свободата си) на този, който има капитал. Този процес засилва икономическото неравенство и зависимостта на работниците, създавайки „огромна разлика в богатството… тъй като работниците… продават своя труд на капиталиста на цена, която не съставлява неговата реална стойност“. Следователно:

„За да се обрисуват страните в трудовия договор за свободни и равни по между си, трябва да се игнорира сериозното неравенство на властта в тази сделка, което съществува между работника и работодателя. Ето защо, да се изобразяват отношенията на подчинение и експлоатация като въплъщение на свобода, означава да се изложат на присмех свободата на личността и социалната справедливост“ [Robert Graham, Пак там, стp. 70].

Поради тази причина анархистите подкрепят колективното действие и организацията на работниците, тъй като те подобряват тяхното икономическо положение при сделките с работодателите и им позволяват да се защитават и да се борят за своята независимост (вж. секция J).

Второ, ако вземем за основа изследванията по въпроса за степента на доброволността на организацията, трябва според логиката да заявим, че съществуващата държавна система може да се счита за „анархия“. В съвременната демокрация никой не принуждава човек да живее в определена държава. Ние сме свободни да се преместим и да отидем, където си поискаме. Игнорирайки йерархичния характер на сдружението, можете да започнете да поддържате организации, които са базирани на нарушаването на свободата (в това число капиталистически компании, въоръжени сили, дори държавата), само защото те са доброволни. Боб Блек казва, че „от една страна, да се демонизират авторитарните маниери на държавата и, от друга страна, да се игнорират абсолютно същите, въпреки и осветени от контракти, робски отношения в големите корпорации, управляващи световната икономика, е най-лошият тип фетишизъм“ [The Libertarian as Conservative, The Abolition of Work and other essays, стp. 142]. Анархията е много повече от това просто да избираш своя господар.

Затова съпротивата срещу йерархията е ключов анархистки принцип, иначе вие не сте анархист, а „доброволен -архист“ (за подробности виж глава А.2.14 „Защо волунтаризмът не е достатъчен“).
Анархистите заявяват, че за съществуването на организацията не е задължително тя да се изгражда по йерархичен принцип. Тя може и трябва да се базира на принципите на сътрудничеството между равните хора, управляващи своите собствени интереси. Може да се направи без никакви йерархични структури (тоест без делегирането на власт в ръцете на избрани). Само, когато сдружението се самоуправлява от неговите членове, то може да се смята за наистина анархистко.

Съжаляваме, че трябваше да разбием горепосочената гледна точка с очевидни аргументи, но някои капиталистически апологети, желаейки очевидно да присвоят „анархисткото“ название заради неговото асоцииране със свободата, наскоро заявиха, че може да бъдеш и капиталист, и анархист едновременно (както в така наречения „анархо“-капитализъм). Сега трябва да стане ясно, че, тъй като капитализмът е базиран на йерархията (не говорим вече за държавата и експлоатацията), „анархо“-капитализмът са два взаимоизключващи се термина (за подробности виж секция F).

An Anarchist FAQ

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s