Защо анархистите подкрепят равенството?

%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d1%80%d1%85%d0%b8%d0%b7%d1%8a%d0%bcКакто вече беше посочено, анархистите са посветени на социалното равенство, защото това е единственият контекст, в който личната свобода може да процъфтява. Имало е много безсмислици, които са писани за „равенството“ и голяма част от тях са наистина много странни. Преди да обсъдим какво имат предвид анархистите под равенство, трябва да посочим това, което не означава равенство.

Анархистите не вярват в „равенството на способностите“, което е не просто несъществуващо, но би било много нежелателно, ако се извършва. Всеки е уникален. Биологично установените човешки различия не само съществуват, а са „повод за радост, а не за страх и съжаление“. Защо? Защото „животът сред клонинги не си струва, и само разумният човек ще се радва, че другите имат способности, които се различават от неговите“ [Noam Chomsky, Marxism, Anarchism, and Alternative Futures, стр. 782].

Това, че някои хора сериозно предполагат, че анархистите имат предвид под „равенство“ това, че всеки трябва да бъде еднакъв, е тъжно отражение на днешната държава върху интелектуалната култура и върху думите, които се изопачават – изопачаването служи, за да се отклони вниманието от несправедливата и авторитарна система и хората да бъдат отклонени към биологичната дискусия. „Уникалността на човек по никакъв начин не противоречи на принципа на равенството,“ отбелязва Ерих Фром, „тезата, че хората са родени равни предполага, че всички те споделят едни и същи основни човешки качества, че всички те споделят една и съща основна съдба на човешки същества, че всички те имат едно и също неотменно право на свобода и щастие. Освен това се предполага, че тяхното взаимоотношение означава солидарност, а не господство-подчинение. Идеята за равенство не означава, че всички хора са еднакви“ [The Fear of Freedom, стр. 228]. Така че би било по-справедливо да се каже, че анархистите търсят равенството, защото ние признаваме, че всеки е различен и, следователно, търсим пълното утвърждаване и развитие на тази уникалност.

Анархистите не подкрепят така нареченото „равенство на резултата“. Ние нямаме желанието да живеем в общество, в което всеки получава едни и същи стоки, живее в едни и същи домове, носи едни и същи дрехи и т.н. Част от причината, заради която анархистите се противопоставят на капитализма и държавата е, че те стандартизират изключително много живота (виж The McDonaldisation of Society на Джордж Райцър). По думите на Александър Беркман:

„Духът на авторитета, законите, писани или неписани, традициите и привичките ни поставят под един общ знаменател, превръщайки човека в безволеви автомат, лишен от индивидуалност и независимост. Всички ние сме негови жертви и само изключително силният успява да пробие неговите окови и то само частично.“ [What is Anarchism?, стр. 165]

Анархистите не желаят да направят този „общ знаменател“ по-задълбочен. Напротив, ние искаме да го разрушим редом с всяко социално отношение и институция, които го поставят на първо място. „Равенството на резултата“ може да бъде въведено и поддържано само чрез сила, което път няма да бъде равенство, защото някои ще имат повече власт от други! „Равенството на резултата“ е особено мразено от анархистите, тъй като ние признаваме, че всеки човек има различни потребности, способности, желания и интереси. Да направим всички консуматори също е тирания. Очевидно е, че, ако един човек се нуждае от медицинско лечение, а друг не, то те няма да получат „равни“ медицински грижи. Същото се отнася и при други човешки нужди. Както заявява Александър Беркман:

„Да не правим грешката, смесвайки равенството в свободата с принудителното равенство в концентрационния лагер. Истинското анархистко равенство означава свобода, а не изобилие. Това не означава, че всеки човек трябва да яде, пие или да носи еднакви дрехи, да работи една и съща работа или да живее по един и същ начин. В действителност е точно обратното.

Индивидуалните нужди и вкусове се различават, както се различават стремежите. Равната възможност за удовлетворяването им означава истинско равенство.

Далеч от изравняването, такова равенство отваря вратата за най-голямото възможно разнообразие от активност и развитие. Човешката природа е разнообразие… Свободната възможност на изразяване на индивидуалността означава развитие на природните различия“ [Пак там, стр. 164–5].

За анархистите понятията „равенство на способностите“ и „равенство на резултата“ са безсмислени. В йерархичното общество „равенството на възможностите“ и „равенството на резултата“ са взаимно свързани. При капитализма, например, възможностите на всяко поколение са зависими от резултатите на предишните поколения. Това означава, че при капитализма „равенството на възможностите“ без „равенството на резултата“ (в смисъл на доходи и ресурси) се обезсмисля, тъй като няма истинско равенство на възможностите между поколението на милионера и това на уличния метач. Тези, които се застъпват за равенство на възможностите“, игнорирайки пречките, създадени от резултатите в миналото, показват, че не знаят за какво говорят – възможностите в едно йерархично общество не зависят само от един отворен път, но и от един равен старт. От този очевиден факт изниква погрешната представа, че анархистите желаят „равенство на резултата“ – но това се отнася до йерархичната система, а в свободното общество това няма да се прояви (както ще видим по-нататък).

Равенството, според анархистката теория, не означава отричане на индивидуалното разнообразие или уникалност. Както Бакунин отбелязва:

„веднъж, когато равенството триумфира и е добре установено, различните индивидуални способности и техните нива на изразителност ще престанат ли да се различават? Някои ще се различават, може би не толкова много, както сега, но със сигурност някои винаги ще се различават. Пословично е, че едно и също дърво никога няма две еднакви листа, а това най-вероятно винаги ще бъде истина. Още по-вярно е по отношение на хората, защото са много по-сложни, отколкото листата. Но това разнообразие едва ли е пагубно. Напротив, то е похват на човешката раса. Благодарение на това разнообразие, човечеството е колективно цяло, в което един индивид допълва всички останали и се нуждае от тях. В резултат на това, безкрайното разнообразие от човешки индивиди е основната причина и самата основа на тяхната солидарност. Това е всесилният аргумент на равенството“ [“All-Round Education”, The Basic Bakunin, стр. 117–8].

Равенството за анархистите означава социално равенство, или, използвайки термина на Мъри Букчин, „равенство на неравните“ (други като Малатеста използват термина „равенство на условията“, за да изразят същата идея). Така той признава, че анархисткото общество признава различията в способностите и нуждите на хората, но това не позволява на тези различия да бъдат превърнати във власт. Индивидуалните различия, с други думи, „няма да бъдат без значение, защото неравенството в действителност потъва в колектива, когато не може да се придържа към някаква правна фикция или институция“ [Michael Bakunin, God and the State, стp. 53]

Ако йерархичните социални взаимоотношения и силите, които ги пораждат, се премахнат в полза на тези, които насърчават участието и са въз основа на принципа „едно лице, един глас„, то следва, че природните различия няма да се превърнат в йерархична власт. Например, без капиталистическите частни права малцинството няма да може да монополизира средствата за живот (машини и земя) и да се обогатява със системата на наемния труд и печалбите. Ако работниците управляват собствения си труд, няма да има капиталистическа класа, която да забогатява за сметка на техния труд. Прудон отбелязва:

„Какъв може да бъде произходът на това неравенство?

Както виждаме, произходът на неравенството идва от въплъщаването в обществото на тази тройна абстракция: капитал, труд и талант.

Това е така, защото обществото се разделя на три категории граждани, които съответстват на трите условия на формулата… след като тези кастови различия се оформят, една част от човешката раса винаги е поробвана от друга… социализмът по този начин превъплъщава аристократичната формула капитал-труд-талант в опростената формула на труда!… за да направи всеки гражданин едновременно и в еднаква степен капиталист, работник, експерт или художник“ [No Gods, No Masters, Т. 1, стр. 57–8].

Подобно на всички анархисти, Прудон вижда това обединяване на функциите като ключ към равенството и свободата и предлага самоуправление, тъй то може да ги постигне. Самоуправлението е ключът към социалното равенство. Социалното равенство на работното място, например, означава, че всеки има равен глас във взимането на решения как да се развива и променя работата. Анархистите са силно вярващи в максимата „това, което се отнася до нас, се решава от нас“. Това не означава, че експертните знания ще бъдат игнорирани и всеки ще решава всичко. Що се отнася до експертните знания, различните хора имат различни интереси, таланти и способности, така че очевидно ще искат да научават различни неща и да работят различна работа. Също е очевидно, че когато човек е болен, той се консултират с лекар – специалист, – който ръководи работата си, вместо да се събира обществено събрание и колективно да се решава за лечението му. Съжаляваме, че трябва да привеждаме тези съждения, но след като се заговори по темите за социалното равенство и работническото самоуправление, хората започват да говорят безсмислици. Здравият разум, който управлява болницата по социално равен начин няма да включва немедицински персонал да гласува за това как лекарите трябва да извършат операцията!

В действителност, социалното равенство и индивидуалната свобода са неразделни. Без колективното самоуправление на решенията, които засягат групата (равенство), в допълнение към индивидуалното самоуправление на решенията, които засягат личността (свобода), не би било възможно едно свободно общество. Без тези две неща някои ще имат власт над други, взимайки решения вместо тях (т.е. ги управляват). Така някои ще бъдат по-свободни от други. Това означава, че анархистите търсят равенството във всички аспекти на живота, а не само от гледна точка на благосъстоянието. Анархистите „търсят във всеки човек не просто неговото благосъстояние в обществото, но и неговата порция социална власт“ [Malatesta and Hamon, No Gods, No Masters, Т. 2, стр. 20] Необходимо е самоуправление, за да се гарантира както свободата, така и равенството. Социалното равенство означава хората да ръководят и изразяват себе си. В самоуправлението това означава, че „хората работят лице в лице със своите колеги, привеждайки уникалността на своята гледна точка по отношение на решаването на проблемите в работата и постигането на общите цели“ [George Benello, From the Ground Up, стр. 160] .

Равенството означава изразяване на индивидуалността и така то е необходима основа за индивидуалната свобода.

В раздел F.3 (Защо анархокапиталистите не придават значение на равенството?) ще продължим обосноваването на анархисткото равенство. Есето „Равенство“ на Ноам Чомски (публикувано в The Chomsky Reader) е добро обобщение на либертарните идеи по тази тема.

An Anarchist FAQ

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s