Анархистите подкрепят ли организацията?

%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d1%80%d1%85%d0%b8%d0%b7%d1%8a%d0%bcДа. Без сдружение един истински човешки живот е невъзможен. Свободата не може да съществува без общество и организация. Както посочва Джордж Барет:

„За да получим най-пълен смисъл от живота, ние трябва да си сътрудничим, а за да си сътрудничим, трябва да направим споразумения с нашите ближни. Но да предполагаме, че такива споразумения означават ограничаване на свободата със сигурност е абсурдно; напротив, те упражняват свободата ни.

„Ако измислим догма, при която правенето на споразумения е унищожаване на свободата, то следва, че такава свобода веднага се превръща в тирания, която забранява на хората да изпитват най-обикновените ежедневни удоволствия. Например, аз не мога да отида на разходка с приятел, защото това противоречи на принципа на свободата, тъй като трябва да се съглася да бъда на определеното място и в определеното време, за да се срещна с него. Моите пълномощия трябва да се простират само за мен, но, правейки това, аз трябва да си сътруднича с някой друг, а това, според твърденията, е срещу свободата. Очевидно е, че този аргумент е абсурден. Аз не ограничавам свободата си, а просто я упражнявам, когато се съгласявам с моя приятел да излезем на разходка.

Ако, от друга страна, реша с моите превъзходни знания, че е добре за моя приятел да извършва физическа дейност и го принудя да излезе на разходка, тогава аз ограничавам свободата му. Това е разликата между свободното споразумение и правителството.“ [Objections to Anarchism, стр. 348–9]

Що се отнася да организацията, анархистите смятат, че „организацията е единственото средство, чрез което всеки един от нас ще свикне да участва активно и съзнателно в колективната дейност и ще престане да бъде пасивен инструмент в ръцете на лидерите“ [Errico Malatesta, Errico Malatesta: His Life and Ideas, стр. 86].

Анархистите са добре запознати с необходимостта да се организират по структуриран и отворен начин. Както Керъл Ерлих посочва, анархистите „не се противопоставят на структурата“, а просто „искат да отхвърлят йерархичната структура“, докато „почти винаги са стереотипизирани като хора, които не искат структура въобще.“ Това не се отнася за „организациите, които се изграждат върху отговорността, разпръскването на власт сред максималния брой лица, ротацията на възложена работа, споделянето на опит, разпространяването на информация и ресурси“. Те лежат върху „добрите социални анархистки принципи на организация“ [“Socialism, Anarchism and Feminism”, Quiet Rumours: An Anarcha-Feminist Reader, стр. 47 и стр. 46].

Фактът, че анархистите подкрепят организацията може да изглежда странен на пръв поглед, но това е разбираемо. „Тези, които имат опит само с авторитарната организация“, твърдят двама британски анархисти, „знаят, че организацията може да бъде само тоталитарна или демократична, и тези, които не вярват във властта следователно трябва заради това да не вярват и в организацията. Това е погрешно“ [Stuart Christie and Albert Meltzer, The Floodgates of Anarchy, стр. 122]. С други думи, тъй като живеем в общество, в което почти всички форми на организация са авторитарни, това ги прави да изглеждат възможни само в този си вид. Това, което обикновено не е признато е, че този начин на организация е исторически обусловен и възниква в рамките на определен тип общество – едно общество, чиито двигателни принципи са господство и експлоатация. Според археолози и антрополози този вид общество съществува от около 5000 години, след като се появяват първите примитивни държави, базирани въз основа на завоевания и робство, в които трудът на робите създава излишък, който поддържа управляващата класа.

Преди този период, в продължение на стотици хиляди години, хората и проточовешките общества са били, както казва Мъри Букчин, „органични“, базирани въз основа на кооперативни форми на стопанска дейност, включващи взаимопомощ, свободен достъп до производствените ресурси и споделяне на продуктите от комуналния труд в съответствие с нуждите. Въпреки че такива общества вероятно са се класифицирали по възраст, не е имало йерархии в смисъл на институционални отношения като господствоподчинение, изпълнявани чрез принудителни наказания и произтичащи от класово разделение, включващо експлоатиране на една класа от друга“ (виж Murray Bookchin, The Ecology of Freedom). Трябва да се подчертае обаче, че анархистите не се застъпват за „връщане в каменната ера.“ Ние просто отбелязваме, че тъй като йерархично-авторитарният режим на организация е сравнително ново развитие в хода на човешката еволюция, няма причина да се предполага, че той по някакъв начин е „обречен“ да бъде постоянен.

Ние не смятаме, че човешките същества са генетично „програмирани“ за авторитарно, конкурентно и агресивно поведение, тъй като няма достоверни доказателства в подкрепа на това твърдение. Напротив, това поведение е социално обусловено. То може да бъде научено, както и ненаучено (виж Ashley Montagu, The Nature of Human Aggression). Ние не сме фаталисти или генетични детерминисти, а вярваме в свободната воля, което означава, че хората могат да променят начина, по който действат, включително начина, по който те организират обществото.

И няма никакво съмнение, че обществото трябва да бъде по-добре организирано, защото понастоящем голяма част от благата – произведени от мнозинството – и правомощията му се разпределят от малко, елитно малцинство, което е на върха на социалната пирамида, причинявайки лишения и страдания за останалите, особено за тези най-долу. Тъй като този елит контролира средствата за принуда чрез своя контрол над държавата (виж B.2.3), той е в състояние да потисне мнозинството и да игнорира неговото страдание – явление, което се случва в по-малък мащаб в рамките на всички йерархии. Не е чудно тогава, че хората в авторитарните и централизирани структури започват да ги мразят, защото те отричат свободата им. Както Александър Беркман заявява:

Всеки, който ви казва, че анархистите не вярват в организацията, говори глупости. Организацията е всичко и всичко е организация. Целият живот е организация, съзнателна или несъзнателна… но има разлика между организация и организация. Капиталистическото общество е толкова зле организирано, че различните негови членове страдат; но, когато нещо ви боли – вие сте болни като цяло… нито един член на организацията или сдружението не бива безнаказано да се дискриминира, потиска или игнорира. По отношение на това би било същото като да не се обръща внимание на болния зъб: в крайна сметка ще страда целият организъм“ [Пак там, стp. 198].

И все пак, точно това се случва в капиталистическото общество, като резултатът е „страда целият организъм“.

Поради тези причини, анархистите отхвърлят авторитарните форми на организация и вместо тях подкрепят сдруженията, основани върху свободното споразумение. Свободното споразумение е важно, защото, по думите на Беркман, „само когато всеки е свободен и независим, сътрудничейки си с други заради взаимопомощта, може обществото да работи успешно и да стане силно“ [Пак там, стр. 199]. Анархистите подчертават, че свободното споразумение трябва да бъде допълнено от пряката демокрация (или, както обикновено се нарича от анархистите, самоуправление) в рамките на организацията, като по този начин „свободата“ става нещо повече от избиране на господари.

Анархистката организация се основава на масово децентрализиране на властта обратно в ръцете на народа, т.е. тези, които са пряко засегнати от решенията, които се взимат. Ще цитираме Прудон:

„Ако демокрацията не е измама и суверенитетът на хората не е шега, то трябва да се признае, че всеки гражданин в сферата на неговото (или нейното) производство… всеки общински, районен или провинциален съвет на неговата собствена територия… трябва да действа пряко и лично в управлението на собствените вътрешни интереси и трябва да получи пълен суверенитет по отношение на тях“  [The General Idea of the Revolution, стр. 276].

Това също предполага нуждата от федерализъм, за да се координират съвместните интереси. За анархизма федерализмът е естествено допълнение към самоуправлението. С премахването на държавата обществото „може и трябва да се организира по друг начин, но не отгоре-надолу. Бъдещата социална организация трябва да бъде направена единствено отдолу-нагоре от свободни сдружения и федерации на работниците. На първо място в техните съюзи, после в комуните, регионите, народите и най-накрая в една голяма федерация, международна и универсална. След това сам ще се осъществи животворният ред на свободата и общото благо. Този ред далеч не отрича, а напротив, утвърждава и носи в хармония интересите на отделните хора и на обществото“ [Bakunin, Michael Bakunin: Selected Writings, стр. 205–6]. „Истинската народна организация започва отдолу“ и „федерализмът се превръща в политическа институция на социализма, свободна и спонтанна организация на народния живот.“ Либертарният социализъм „е федералистки по характер“ [Bakunin, The Political Philosophy of Bakunin, стp. 273–4 и стр. 272].

Анархистката организация се основава върху пряката демокрация (самоуправлението) и федерализма (конфедерацията). Те са изрази и среда на свободата. Пряката демокрация (демокрацията на участието) е от съществено значение, защото свободата и равенството предполагат необходимостта от форуми, в рамките на които хората могат да дискутират и обсъждат като равнопоставени, и които дават възможност за свободно упражняване на това, което Мъри Букчин нарича „творческа роля на разногласието“. Федерализмът е необходим, за да се гарантира, че общите интереси се обсъждат и съвместната дейност е организирана по начин, който отразява желанията на всички, които са ангажирани с тях. Така се гарантира, че решенията се взимат отдолу, а не отгоре от няколко управители.

Анархистките идеи на либертарната организация и необходимостта от пряка демокрация и конфедерация ще се аргументират по-нататък в глави A.2.9 и A.2.11.

An Anarchist FAQ

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s