Защо анархистите наблягат на свободата?

%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d1%80%d1%85%d0%b8%d0%b7%d1%8a%d0%bcАнархистът може да се счита, по думите на Бакунин, като „фанатичен привърженик на свободата, считайки я за уникална природа, в която съзнанието, достойнството и щастието на човечеството могат да се развиват и израстват.“ [Michael Bakunin: Selected Writings, стр. 196] Тъй като човешките същества са мислещи същества, да им се отрече свободата означава да им се отрече възможността да мислят за себе си, което пък означава да бъде отречено самото им съществуване като хора. За анархистите свободата е продукт на нашата човечност, защото:

„Самият факт, че човек има съзнание, което се различава от това на останалите, поражда у него желание да действа свободно. Жаждата за свобода и себеизразяване е много основна и доминираща черта“ [Emma Goldman, Red Emma Speaks, стр. 439].

Поради тази причина, анархизмът „предлага да се възстанови самоуважението и независимостта на индивида от всички ограничения и посегателства от страна на властта. Само в свободата човек може да се разгърне напълно. Само в свободата човек ще се научи да мисли и действа и да дава най-доброто от себе си. Само в свободата той ще осъзнае истинската сила на социалното свързване, което събира хората заедно, и което е истинската основа на нормалния социален живот“ [Пак там, стр. 72–3].

За анархистите свободата лежи върху това хората да живеят по свой собствен начин. По този начин се предизвиква активността и енергията на хората, тъй като те взимат решения за себе си и своя живот. Само свободата може да гарантира развитието на личността и разнообразието. Това е така, защото, когато хората мислят за себе си и взимат собствени решения, те трябва да разширят съзнанието си и това няма друг ефект освен да ги стимулира. Както заявява Малатеста, „за да бъдат хората възпитани на свобода и управление на своите си интереси, те трябва да се оставят да действат за себе си, да чувстват отговорност за собствените си действия, било то добри или лоши, които произтичат от тях. Те ще правят грешки, но ще ги разберат от последиците и ще пробват по друг начин“ [Fra Contadini, стр. 26].

Свободата е предпоставка за максимално развитие на човешкия индивидуален потенциал, който също е социален продукт и може да се постигне само чрез общността. Едно здраво, свободно общество ще поражда свободни хора, които от своя страна ще го оформят и ще обогатяват социалните взаимоотношения между хората, от които е съставено. Свободите, бъдейки социален продукт, „не съществуват, защото те са били правно написани на хартия, а защото са се враснали в навика на хората и всеки опит да се посегне на тях ще предизвика насилствената съпротива на масите… Човек изисква уважение от другите, когато знае как да защитава своето достойнство като човешко същество. Това не е само в личния живот; винаги е било същото и в политическия живот“. В действителност, ние „дължим всички политически права и завоевания, на които се радваме днес в по-голям или по-малък мащаб, не на добрата воля на правителствата, а на собствената си сила“ [Rudolf Rocker, Anarchosyndicalism, стp. 75].

Именно поради тази причина анархистите подкрепят тактиката на „прякото действие“. Както казва Ема Голдман, ние имаме „толкова много свобода, колкото сме готови да поемем. Анархизмът се застъпва за пряко действие, открито предизвикване и съпротива срещу всички закони и ограничения било то икономически, социални или морални“. Това изисква „почтеност, самостоятелност и смелост. Накратко казано, прякото действие призовава за свободен и независим дух и само неспирната съпротива ще ни направи свободни. Пряко действие срещу властта в завода, пряко действие срещу властта на закона, пряко действие срещу обидната, натрапчива власт над нашия морален кодекс. Прякото действие е логичен, последователен метод на анархизма.“ [Red Emma Speaks, стр. 76–7]

Прякото действие, с други думи, прилагането на свобода, се използва за съпротива на потисничеството тук и сега, както и за създаване на едно свободно общество. То създава необходимия индивидуален манталитет и социални условия, в които процъфтява свободата. И двете неща са от съществено значение, защото свободата се развива само в рамките на обществото, а не в негова опозиция. Така Мъри Букчин пише:

„Това, че хората имат свобода, независимост и автономия в даден исторически период, е продукт на дълги социални традиции и колективно развитие, в което безспорно хората играят важна роля и наистина в крайна сметка са задължени да го направят, ако искат да бъдат свободни“ [Social Anarchism or Lifestyle Anarchism, стр. 15].

Но свободата изисква подходящ вид социална среда, в която да се развива. Тази среда трябва да бъде децентрализирана и да се уповава на прякото управление на труда от тези, които го извършват. При централизацията има принудителна власт (йерархична), докато самоуправлението е същността на свободата. Самоуправлението гарантира, че хората, които са ангажирани в него ще използват (и развиват) всички свои способности – особено умствените си. При йерархията, в противовес, се заместват дейностите и мислите на всички хора в нея от тези на едно малцинство. Така вместо да развива на пълен предел способностите на мнозинството, йерархията го маргинализира и гарантира, че неговото развитие е притъпено (вж. част В.1.).

Именно поради тази причина анархистите са против капитализма и държавата. Както отбелязва френският анархист Себастиан Фор, властта се „проявява в две основни форми: политическа форма, която е държавата; и икономическа форма, която е частната собственост“ (цитиран от Питър Маршал, Demanding the Impossible, стр. 43]. Капитализмът, както и държавата, се основава на централизираната власт (т.е. началник над работника), като същинската цел е управлението на труда да не бъде в ръцете на тези, които го извършват. Това означава, че „сериозното, окончателно и пълно освобождение на работниците е възможно само при едно условие: присвояване на капитала, който включва суровини и всички оръдия на труда, в това число и земята, от всички работници.“ [Михаил Бакунин, цитиран от Рудолф Рокер, Пак там, стp. 50]

Оттук, както Ноам Чомски твърди, „последователният анархист трябва да се противопоставя на частната собственост върху средствата за производство и на робството на заплатите, което е компонент на тази система, тъй като това са неща, които не са съвместими с принципа на свободен труд, който е под контрола на производителя“ [“Notes on Anarchism”, For Reasons of State, стр. 158].

Свободата за анархистите означава антиавторитарно общество, в което отделните хора и групите практикуват самоуправление, т.е. те управляват сами себе си. Последствията от това са важни. Първо, това означава, че анархисткото общество ще бъде непринудително, което означава, че насилието и заплахата от насилие няма да се използват, за да „принуждават“ хората да направят нещо. Второ, това означава, че анархистите са категорични привърженици на индивидуалната свобода и поради тази причина те също се противопоставят на институциите, които са базирани върху принудителната власт, т.е. йерархията. И накрая, това означава, че анархисткото противопоставяне на „управлението“ означава, че анархистите се противопоставят на централизираните, йерархични и бюрократични организации, както и на правителството. Те не се противопоставят на самоуправлението чрез конфедерации на децентрализирани, местни организации, доколкото те се основават върху пряката демокрация, а на делегираната власт на „представителите“ (вж. глава А.2.9.). Властта е противоположна на свободата, а оттам и всяка форма на организация, която се основава върху делегирането на власт, е заплаха за свободата и достойнството на хората, които са подложени на тази власт.

Анархистите считат свободата за единствената социална среда, в която човешкото достойнство и разнообразие могат да се развиват. При капитализма и държавността няма свобода за мнозинството, тъй като частната собственост и йерархията гарантират, че решенията на повечето хора ще бъдат подчинени на волята на господаря, като по този начин силно се ограничава свободата на хората и става невъзможно „пълното развитие на всички материални, интелектуални и морални капацитети, които са в нас“ [Michael Bakunin, Bakunin on Anarchism, стр. 261]. Ето защо анархистите се стремят да гарантират, „че истинска справедливост и истинска свобода могат да се приложат на земята“ за сметка на „всичко фалшиво, всичко ненужно, за сметка на безумното пилеене на човешкия живот, в който хората са се превърнали в парцали, призраци, жалки карикатури на същества с кости, сухожилия, мозък и сърце, които се държат от господарите с цел тяхното съществуване; а това, което се нарича „икономия“ всъщност е най-страшното прахосване – жертване на произведеното от производителя – на всички прекрасни и благородни инстинкти за изгодата на един признак: установяването на власт [Voltairine de Cleyre, The First Mayday: The Haymarket Speeches 1895–1910, стр. 17–18] (вж. раздел В за йерархичната и авторитарна природа на капитализма и държавата).

An Anarchist FAQ

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s