Каква е същността на анархизма?

%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d1%80%d1%85%d0%b8%d0%b7%d1%8a%d0%bcКакто видяхме, „анархия“ означава „без господари“ или „без йерархична власт.“ Анархистите не са против „авторитетите“ в смисъла на експерти, които са най-добре запознати, квалифицирани и мъдри в обществото, смятайки че такива авторитети не биха разполагали с никаква власт да принуждават другите да следват техните препоръки (Вж. част В.1.“. С две думи, анархизмът е антиавторитарен.

Анархистите са антиавторитаристи, защото вярват, че не може човек да доминира над друг човек. Анархистите, по думите на Л. Сюзън Браун, „вярват в присъщото достойнство и стойността на човешката личност.“ [The Politics of Individualism, стp. 107] Господството е поначало унизително, тъй като то потопява волята и преценката на доминирания във волята и преценката на доминиращия, като по този начин унищожава достойнството и самоуважението, които идват само от личната независимост. Нещо повече, господството води до експлоатация, която се основава върху неравенство, бедност и социален упадък.

С други думи, същността на анархизма (изразена положително) е свободно сътрудничество между равнопоставени, което максимизира тяхната свобода и индивидуалност.

Сътрудничеството между равнопоставени е ключът към антиавторитаризма. Чрез сътрудничеството можем да развиваме и защитаваме нашите собствени вътрешни ценности, като уникални личности, както и да обогатяваме нашия живот и свобода, защото „нито един човек не може да разпознае собствената си човечност, и следователно да я реализира в живота, ако тя не се приложи в обществото… Моята свобода е свободата на всички и аз няма да бъда свободен, освен ако моята свобода и моите права не са утвърдени в свободата и правата на всички хора, които са равни като мен“. [Michael Bakunin, цитиран от Errico Malatesta, Anarchy, стр. 30]

Макар и антиавторитаристи, анархистите признават, че хората имат социален характер и взаимно си влияят един на друг. Ние не можем да избягаме от „властта“ на това взаимно влияние, защото, както Бакунин ни напомня:

„Премахването на това взаимно влияние би довело до смърт. И когато се застъпваме за свободата на масите, ние по никакъв начин не внушаваме премахването на някое от природните влияния, които отделни хора или групи упражняват върху масите. Това, което искаме, е премахването на влиянията, които са изкуствени, привилегировани, правни, служебни“. [цитиран от Malatesta, Anarchy, стр. 51]

С други думи, искаме да премахнем тези влияния, които произтичат от йерархичната власт. Това е така, защото йерархичните системи като капитализма отричат свободата, и като резултат, „умствените, морални, интелектуални и физически качества на хората са потискани, спирани да се развиват и деградират“ (Вж. част В.1.).

Една от „най-големите истини на анархизма“ е, че „за да бъде човек наистина свободен, трябва да позволява и на другите да живеят живота си по свой собствен начин“. Ето защо, анархистите се борят за по-добро общество, за общество, което уважава личността и нейната независимост. При капитализма „всичко е на пазара за продажба: всичко е стока и търговия“, но има „неща, които са безценни. Сред тях са живота, свободата и щастието, и това са нещата, които бъдещото общество, свободното общество, ще гарантира на всички.“ Анархистите се стремят да накарат хората да осъзнаят своето достойнство, индивидуалност и свобода и да окуражават у тях духа на бунта, съпротивата и солидарността. Заради това властимащите ни осъждат като нарушители на реда, но анархистите считат борбата за свобода като безкрайно по-добра, отколкото робското спокойствие. Анархистите, в резултат на нашите идеи, „вярват в обществения ред на всяка цена – с изключение на цената за свобода. Но този скъпоценен дар на трудещите се изглежда, че вече е загубен. Живот… те го притежават; но какво е животът, когато не носи удоволствие? [Lucy Parsons, Liberty, Equality & Solidarity, стp. 103, стp. 131, стp. 103 и стp. 134]

Накратко, анархистите се стремят към общество, в което хората си сътрудничат по начини, които увеличават свободата на всички, а не пречупват свободата на мнозинството за сметка на малцинството. Анархистите отказват да дадат власт на други, за да бъдат управлявани, за да им казват какво да правят под заплахата от наказание, ако не се подчиняват. Може би неанархистите трябва да се запитат дали това становище има нужда от каквото и да било по-подробно обяснение.

An Anarchist FAQ

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s