За какво встъпва анархизмът?

%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d1%80%d1%85%d0%b8%d0%b7%d1%8a%d0%bcТези думи на Пърси Биш Шели дават представа за какво встъпва анархизмът на практика и какви идеали преследва:

„Човекът с добродетелна душа не заповядва, нито се подчинява.
Властта, като опустошителен мор,
скверни всичко до което се докосне, докато покорството,
проклятие за всяка гениалност, добродетел, свобода, истина,
прави от хората роби, а човешкото тяло превръща в механизиран автомат“

Както показват редовете на Шели, анархистите поставят висок приоритет на свободата, желаейки я както за себе си, така и за другите. Те също така считат индивидуалността – това, което прави един човек уникален – да бъде най-важният аспект на човечеството. Те признават обаче, че индивидуалността не съществува във вакуум, а е социален феномен. Извън обществото, индивидуалността е невъзможна, тъй като човек се нуждае от други хора, за да се развива и израства.

Освен това, между индивидуалното и социалното развитие има взаимовръзка: човек израства и се формира благодарение на социалните условия, докато в същото време формира и променя социалните условия (както за себе си, така и за другите) чрез своите действия и мисли. Едно общество, което не почива на свободните хора, на техните надежди, мечти и идеи, ще бъде безстойностно и мъртво. По този начин, „изграждането на човека е колективен процес, в който участва както общността, така и отделният човек.“ [Murray Bookchin, The Modern Crisis, стp. 79] Следователно, всяка политическа теория, която се основава само на социалното или само на индивидуалното, е фалшива.

За да може да се развива индивидуалността на максимално възможна степен, анархистите считат, че е от съществено значение създаването на общество, основано на три принципа: свобода, равенство и солидарност. Тези принципи са общи за всички анархисти. Така ние откриваме, че комуниста-анархист Пьотър Кропоткин говори за революция, вдъхновена от „красивите думи за свобода, равенство и солидарност.“ [The Conquest of Bread, стр. 128] Индивидуалистът-анархист Бенджамин Тъкър пише по същия начин, като се аргументира, че анархизмът „набляга на социализма… на истинския социализъм, анархисткия социализъм: разпространяване на свобода, равенство и солидарност.“ [Instead of a Book, p. 363] Всички три принципа са взаимно зависими.

Свободата е от съществено значение за пълния разцвет на човешкото съзнание, творчество и достойнство. Бъдейки контролиран от друг, човек е лишен от шанса да действа и мисли самостоятелно, което е единственият начин да израства и развива своята индивидуалност. Господството също задушава личната отговорност, което води до еднообразие и посредственост. Така обществото, което максимизира израстването на индивидуалността, непременно ще лежи върху доброволното сдружение, а не върху принудата и властта. Цитирайки Прудон, „всички обединени и всички свободни.“ Или, както Луиджи Галеани заявява, анархизмът е „независимост на личността при свободата на сдружаване“ [The End of Anarchism?, стp. 35] (Вж. глава A.2.2 Защо анархистите наблягат на свободата?).

Ако свободата е от съществено значение за развитието на индивидуалността, то тогава равенството е от съществено значение, за да съществува истинска свобода. Не може да има истинска свобода в класово, йерархично общество, пронизано от неравенство, власт, богатство и привилегии. Защото в такова общество само малцина – тези на върха на йерархията – са относително свободни, докато другите са полуроби. Следователно, без равенство свободата се превръща в подигравка – „свободата“ да избираш господар, както е при капитализма. Освен това, дори елитът при такива условия не е наистина свободен, защото той трябва да живее в закърняло общество, което е направено лошо и безсъдържателно от тиранията и отчуждението на мнозинството. И тъй като индивидуалността се развива най-пълно при широк контакт с други свободни хора, членовете на елита са ограничени във възможностите за собственото си развитие от недостига на свободни хора, с които да си взаимодействат (Вж. също глава А.2.5 Защо анархистите подкрепят равенството?).

И накрая, солидарността означава взаимна помощ: доброволна работа и сътрудничество с другите, които споделят същите цели и интереси. Но без свобода и равенство, обществото се превръща в пирамида от конкурентни класи, където по-ниската се господства от по-високата. В едно такова общество, както знаем от личен опит, „доминираш или си доминиран“, „всеки за себе си.“ По този начин, „неравният индивидуализъм“ е насърчаван за сметка на чувството за общност. Тези на дъното негодуват срещу тези над тях, а тези на върха се страхуват от тези под тях. При такива условия не може да има широка обществена солидарност, а само частична форма на солидарност при класи, чиито интереси са различни, като това води обществото до отслабване. 

Следва да се отбележи, че солидарността не означава саможертва или самоотричане. Както отбелязва Ерико Малатеста:

„Всички ние сме егоисти, всички търсим своето собствено удовлетворение, но анархистът търси най-голямото си удовлетворение в борбата за доброто на всички, за постигане на общество, в което той ще може да бъде брат сред братя, сред здрави, интелигентни, образовани и щастливи хора. Този, който се адаптира, който е доволен да живее сред роби и прави печалби от труда на робите, не е и не може да бъде анархист.“ [Errico Malatesta: His Life and Ideas, стр. 23]

За анархистите истинското богатство са другите хора и планетата, на която живеем. Или, по думите на Ема Голдман, то се „изразява в полезните и красивите неща, в нещата, които помагат да се изградят здрави и красиви хора и обкръжение, вдъхновяващо за живот… Нашата цел е възможно най-свободно изразяване на всички скрити способности на човека… Такава свободна проява на човешката енергия е възможна само при пълна индивидуална и социална свобода,“ с други думи „социално равенство“. [Red Emma Speaks, стр. 67–68]

Също така почитането на индивидуалността не означава, че анархистите са идеалисти, мислещи, че хората и идеите се развиват извън обществото. Индивидуалността и идеите се развиват в рамките на обществото, в резултат на материалните и интелектуални взаимодействия и преживявания, които хората активно анализират и тълкуват. Анархизмът е материалистична теория, която признава, че идеите се развиват и израстват от социалното взаимодействие и умствената дейност на хората (виж „Бог и държава“ на Мъри Букчин за класическото обсъждане на материализма срещу идеализма).

Това означава, че едно анархистко общество ще бъде сътворено от човеците, а не от някакъв бог или друг трансцедентален принцип, тъй като „нищо никога не се нарежда от само себе си, най-малкото човешките отношения. Това се прави от хората и те го правят в съответствие със своите нагласи и разбирания за нещата.“ [Alexander Berkman, What is Anarchism?, стp. 185]

Анархизмът се опира върху силата на идеите и способността на хората да положат живота си върху това, което смятат за добро. С други думи, свободата.

An Anarchist FAQ

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s