Откъде идва анархизмът?

анархияОткъде идва анархизмът? Най-уместно е да цитираме Организационната платформа на либертарните комунисти, съставена от участници в махновското движение по време на Руската революция (вж. глава A.5.4). Те посочват, че:

„Класовата борба, създадена от поробването на работниците и техните стремежи за свобода, ражда, във време на потисничество, анархизма: идеята за тотално отричане на социалната система, основана на принципите на класи и държава, и замяната й със свободно бездържавно общество от работници под самостоятелно управление.

„Анархизмът не произтича от абстрактните отражения на интелектуалеца или философа, а от пряката борба на работниците срещу капитализма, от нуждите и потребностите на работниците, от техните стремежи за свобода и равенство, стремежи, които стават особено живи в най-добрия героичен период от живота и борбата на трудещите се маси.

„Изтъкнатите анархистки мислители, такива като Бакунин, Кропоткин и други, не са измислили идеята за анархизма, а след като са я открили у масите, просто помагат със силата на мисълта и знанието си да й предадат особен характер и да я разпространят.“ [стр. 15–16]

Подобно на анархисткото движение като цяло, махновистите са масово движение на хора от работническата класа, които се противопоставят на силите на властта, както на червената (комунистическата), така и на бялата (монархистката/капиталистическата), в Украйна от 1917 г. до 1921 г. Както Питър Маршал отбелязва „анархизмът традиционно намира своите главни привърженици сред работниците и селяните.“ [Demanding the Impossible, стр. 652] Анархизмът е създаден в борбата на потиснатите за свобода. За Кропоткин, например, „анархизмът е възникнал в ежедневните борби“ и „анархисткото движение се подновява всеки път, когато получи впечатление от някой добър практически урок: то произлиза от учението на самия живот.“ [Evolution and Environment, стр. 58 и стр. 57] За Прудон, „доказателството“ на неговите мютюалистки идеи лежи в „настоящата практика, революционната практика на тези трудови сдружения, които спонтанно бяха формирани в Париж и Лион… това показва, че организацията на уважение и трудовата организация е една и съща.“ [No Gods, No Masters, Т. 1, стр. 59–60] Наистина, както твърди един историк, „има тясно сходство между организационния идеал на Прудон и програмата на лионските мутуалисти, и има забележително сближаване [между идеите], и е вероятно Прудон да е бил в състояние да изрази своята позитивна програма по-съгласувано заради примера на копринените работници в Лион. Социалистическият идеал, който подкрепя, вече се реализира, до известна степен, от такива работници. [K. Steven Vincent, Pierre-Joseph Proudhon and the Rise of French Republican Socialism, стр. 164]

Така анархизмът идва от борбата за свобода и нашата воля да живеем напълно човешки живот, в който имаме време да живеем, да обичаме, да се забавляваме. Той не е създаден от няколко души откъснати от живота, които от своята интелектуална изолираност гледат към обществото и вземат решения въз основа на това кое е правилно и кое не. Вместо това, анархизмът е продукт на борбата на работническата класа и на съпротивата срещу властта, потисничеството и експлоатацията. Както Алберт Мелцер казва:

„Никога не е имало теоретици на анархизма като такива, макар че той привежда редица теоретици, които обсъждат аспектите на неговата философия. Анархизмът е учение, което се разработва в делото, а не се въвежда в практиката една интелектуална идея. Много често буржоазен автор си записва какво вече работи на практика при работниците и селяните; след това той е представен от буржоазните историци като лидер, а успешните буржоазни автори (позовавайки се на буржоазните историци) отнасят това към доказателството, че работническата класа има нужда от буржоазно лидерство.“ [Anarchism: Arguments for and against, стp. 18]

В очите на Кропотки, „анархизмът започва началото си от творческата съзидателна дейност на масите, изработващи учреждения на обичайното право… срещу тези мними благодетели на човечеството, които през цялото време се стремят или да унищожат тези от учрежденията на обичайното право, които пречат на образуването на личната власт, или да ги преобразуват за своите лични интереси или в интерес на своите касти… Анархизмът се появява от същия критичен и революционен протест, който дава живот и на социализма“. Анархизмът, за разлика от другите форми на социализма, „вдига своята светотатствена ръка не само срещу капитала, но и срещу стълбовете на капитализма: закон, власт и държава“. Всички анархистки автори „изготвят общ израз на анархистките принципи, както и теоретична и научна основа на неговото учение“, извлечени от опита на борбата на хората от работническата класа и от анализа на еволюционните тенденции на обществото. [Пак там, стр. 19 и стр. 57]

Анархистките тенденции и организации в обществото съществуват много преди Прудон да вземе перото през 1840 г. и да обяви себе си за анархист. Докато анархизмът, като конкретна политическа теория, е роден с възхода на капитализма (анархизмът „се появява в края на 18 век… и приема двойното предизвикателство да свали както капитала, така и държавата.“ [Peter Marshall, Пак там., стр. 4]), анархистките автори анализират историята на либертарните тенденции. Кропоткин твърди, например, че „във всички времена е имало анархисти и държавници“ [Пак там, стр. 16] Във „Взаимопомощта“ (и другаде) Кропоткин анализира либертарните аспекти на предишните общества и отбелязва тези, които успешно са изпълнили (до известна степен) анархистката организация и аспектите на анархизма. Той признава тази тенденция на действителни примери на анархистките идеи, които датират отпреди създаването на „официалното“ анархистко движение и твърде, че:

„От най-далечната, каменната епоха, мъжете и жените са осъзнавали злините, които са резултат от даването на лична власт на някои от тях… Вследствие те се оформят в първобитно племе, селска общност, средновековен съюз… и накрая в свободен средновековен град, и такива институции им дават възможност да се противопоставят на посегателствата върху техния живот, както и против чужденците, които искат да ги завладеят, и тези членове на общността, които се опитват да установят своята лична власт.“ [Anarchism, стр. 158–9]

Кропоткин поставя борбата на хората от работническата класа (от която модерният анархизъм се учи) наравно с тези по-стари форми на народна организация. Той твърди, че „работническите обединения… са резултат от народната съпротива срещу нарастващата власт на малцинството капиталисти, в този случай“ както и племето, селската общност и т.н., както и „независимите, свободно обединени „секции“ в Париж и всички големи градове и множество малки „комуни“ по времето на Френската революция през 1793 г.“ [Пак там, стр. 159]

Докато анархизмът като политическа теория е израз на борбата на работническата класа и самостоятелната дейност на отделни хора срещу капитализма и съвременната държава, идеите на анархизма постоянно се изразяват в действията на цялото човешко съществуване. Много коренни жители в Северна Америка и на други места, например, практикуват анархизма от хиляди години преди анархизмът да съществува като конкретна политическа теория. Анархистките тенденции и организации са съществували във всяка голяма революция – градските събрания в Нова Англия по време на Американската революция, парижките „секции“ по време на Френската революция, работническите съвети и заводски комитети по време на Руската революция са малка част от примерите (за подробности вижте „Третата революция“ на Мъри Букчин).

Това е предсказуемо, тъй като ако анархизмът, както твърдим ние, е резултат от съпротивата срещу властта, то всяко общество, имащо власт, ще породи съпротива и анархистки тенденции (и, разбира се, всяко общество без власт не може да бъде друго, освен анархистко).

С други думи, анархизмът е израз на борба срещу потисничеството и експлоатацията, обобщение на опита на работниците и анализ на това кое не е наред със системата, както и израз на нашите надежди и мечти за по-добро бъдеще. Тази борба съществува много преди да е съществувало понятието „анархизъм“. Историческото анархистко движение (т.е. групите от хора, които наричат идеите си анархизъм и имат за цел анархистко общество) по същество е резултат на борбата на работническата класа срещу капитализма и държавата, срещу потисничеството и експлоатацията, и за едно свободно общество и равнопоставеност между хората. 

An Anarchist FAQ

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s