Може ли да се счита анархизмът за социалистическо учение?

анархияДа. Всички течения на анархизма се противопоставят на капитализма, защото капитализмът е основан върху подчинение, отчуждение и експлоатация. Анархистите опровергават „идеята, че хората не могат да работят заедно без собственик, който да ги напътства и да присвоява част от резултатите от техния труд“ и смятат, че в анархисткото общество „освободените работници установяват свои собствени правила за това кога, къде и как да произвеждат“. Така те се освобождават от „безпощадния гнет на капитализма“. [Voltairine de Cleyre, „Anarchism“, Exquisite Rebel, стp. 75 и стp. 79]

(Отново подчертаваме, че анархистите са против всички икономически форми, основани на подчинение, отчуждение и експлоатация, включително феодализъм, съветски „социализъм“ – или по-добре да го наричаме „държавен капитализъм“ -, робство и така нататък. Ние се съсредоточаваме върху критиката на капитализма, защото сега тази форма на обществено-икономически отношения господства в света).

Индивидуалисти като Бенджамин Тъкър, заедно със социални анархисти като Прудон и Бакунин, наричат себе си „социалисти“. Те правят това, защото както пише Кропоткин в своето съчинение „Съвременната наука и анархията“, „докато социализмът се разбираше в неговия истински и широк смисъл като освобождение на труда от експлоатацията на капитала, анархистите се съгласяваха със социалистите на това време“. [Evolution and Environment, стp. 81]. Или, по думите на Тъкър, „основното правило на социализма е в това, че работната ръка трябва да бъде поставена в свое притежание“, правило, с което „и двете школи на социалистическата мисъл… държавен социализъм и анархизъм“ са съгласни. [The Anarchist Reader, стp. 144]. Следователно, определението на думата „социалист“ изначало включва „всички тези, които вярват в неотменимото право на човека да владее това, което произвежда“. [Lance Klafta, „Ayn Rand and the Perversion of Libertarianism,“ из Anarchy: A Journal of Desire Armed, no. 34]. Стремежът да се приключи с експлоатацията (или лихварството) обединява всички истински анархисти и ги поставя под социалистическото знаме.

За повечето социалисти „единственият начин за икономия на разходите за труд е, ако производителят владее оръдията на труда“. [Peter Kropotkin, The Conquest of Bread, стp. 145] Ето защо например Прудон подкрепя работническите кооперативи, където „всеки човек, участващ в сдружението има неделима част от собствеността на компанията“, тъй като „участието в загубите и доходите“ води до факта, че „колективното усилие [тоест стремежът за превишаване на доходите над разходите] престава да бъде източник на печалба за малък брой собственици и става собственост на всички работници“. [The General Idea of the Revolution, стp. 222 и стp. 223]. Имайки за цел да сложат край на експлоатацията на труда от капитала, истинските социалисти искат да създадат общество, където производителите да имат контрол върху средствата за производство (включително, трябва да се подчертае, работни места, предоставящи услуги). Как производителите ще достигнат до това е спорен въпрос сред анархистите и другите социалисти, но стремежът остава общ. Анархистите подкрепят прякото работническо управление и владението на работническите сдружения и комуни (ще поговорим повече за това при детайлното разглеждане на всеки тип анархизъм).

Освен това, анархистите също отхвърлят капитализма като авторитарен, а не само като експлоататорски. При капитализма работниците не управляват сами себе си по време на производството и не управляват резултатите от труда. Такова положение със сигурност не се основава на равна свобода за всички и не може да не бъде експлоататорско. Затова анархистите го отхвърлят. Този възглед най-добре се разкрива в трудовете на Прудон (а той от своя страна вдъхновява Тъкър и Бакунин), където твърди, че при анархизма „капиталистическата и собственическа експлоатация ще бъде спряна навсякъде, а системата на наемен труд – премахната“ и „всеки работник ще реши за себе си: дали да остане една наемна слуга, в очакване на собственика-капиталист-началник, или да участва в преустройството на обществото на доброволни начала… В първия случай работникът е подчинен, експлоатиран: за да оцелее, трябва да бъде послушен… Във втория случай той възстановява своето достойнство като човек и гражданин… той става част от организацията на производството, при която преди е бил роб… Ние не трябва да се колебаем, защото у нас няма друг избор… необходимо е да се създаде СДРУЖЕНИЕ между работниците, защото без него, те остават в подчинение на господаря, а резултатите ще бъдат два… каста на управниците и наемни работници, което е несъвместимо със свободното самоуправляващо се общество“. [Пак там, стp. 233 и С. 215-216]

Следователно всички анархисти са антикапиталисти („ако трудещите се владеят резултата от своя труд, това не е капитализъм“) [Alexander Berkman, What is Anarchism?, p. 44]). Бенджамин Тъкър, например – анархист, на който най-силно повлияват идеите на класическия либерализъм (ще говорим за това по-късно) – нарича своите идеи „анархистки социализъм“ и осъжда капитализма като система, основана върху „лихварство, заеми, наеми и печалби“. Тъкър счита, че в анархисткото некапиталистическо свободно пазарно общество капиталистите ще станат ненужни и експлоатацията на труда от капитала ще изчезне, защото „трудещите се ще обезпечават себе си със естествена работна заплата, т.е. всичко произведено“. [The Individualist Anarchists, стp. 82 и стp. 85]. Такава икономика ще бъде основана на взаимно заемане и свободен обмен на стоки между кооперативи, занаятчии и селяни. За Тъкър и другите анархоиндивидуалисти капитализмът не е истински свободен пазар, защото е развален от различни закони и монополи, които гарантират преимуществото на капиталиста над работниците, като по този начин се гарантира експлоатацията над последните чрез печалба, заем и наем. Дори Макс Щирнер, арх-егоист, не изпитва нищо освен презрение към капиталистическото общество и неговите различни „призраци“, означаващи за него идеи (такива като: частна собственост, конкуренция, разделение на труда и така нататък), които се носят като религиозни светини.

Анархистите считат себе си за социалисти, но особен вид – либертарни социалисти. Както обяснява анархоиндивидуалистът Джоузеф Лабади (повтаряйки Тъкър и Бакунин):

„Било е казано, че анархизмът не е социализъм. Това е грешка. Анархизмът е доброволен социализъм. Има два вида социализъм, правителствен и анархистки, авторитарен и либертарен, държавен и свободен. Всъщност всяка програма предлага подобряване на социалните условия и увеличава или намалява пълномощията на външните условия и властта над човека. Ако те се увеличават, това е държавен социализъм, ако намаляват – анархистки социализъм.“ [Anarchism: What It Is and What It Is Not]

Лабади често повтаря, че „всички анархисти са социалисти, но не всички социалисти са анархисти“. Коментарът на Даниел Герен е, че „анархизмът всъщност е синоним на социализъм, а анархистът преди всичко е социалист, чиято цел е да унищожи експлоатацията на човека от човека“, като това отеква в цялата история на анархисткото движение, било то в социалното или индивидуалистичното крило. [Anarchism, стp. 12]. Например, мъченикът от Хеймаркет Адолф Фишер казва почти същите думи като Лабади – „всеки анархист е социалист, но всеки социалист не е непременно анархист“ – но признава, че движението се „разделя на две фракции; комунистически анархисти и прудонисти или анархисти от средната класа“. [The Autobiographies of the Haymarket Martyrs, стp. 81]

Въпреки че индивидуалистичните и социалните анархисти до голяма степен не се съгласяват по много въпроси – например, че некапиталистическият, свободен пазар е най-доброто средство за разширяване до максимума свобода – те са съгласни, че на капитализма като отчуждение и експлоатация трябва да се противодейства, а анархисткото общество трябва по дефиниция да се основава върху съвместния, а не наемния труд. Само съвместният труд може да „намали властта на външните условия и сили над човека“ в работно време и да постигне самоуправление на производителите; това е основният идеал на социализма. Тази гледна точка може да се проследи в твърденията на Джоузеф Лабади, когато казва, че профсъюзът е „ясна илюстрация на извоюването на свободата от сдружението“ и че „без съюза работникът е много по-голям роб на своя работодател, отколкото ако е в него“. [Different Phases of the Labour Question]

Значенията на думите се променят с времето. Днес със „социализъм“ почти винаги се има на предвид държавен социализъм, система, против която са всички анархисти, тъй като тя отрича свободата и истинските социалистически идеали. Всички анархисти ще се съгласят с твърдението на Ноам Чомски по този въпрос:

„Ако понятието „ляв“ включва „болшевизъм“, то аз не съм ляв. Ленин е бил един от най-злонамерени врагове на социализма.“ [Marxism, Anarchism, and Alternative Futures, стp. 779]

Анархизмът опонира на идеите на марксизма, социалната демокрация и ленинизма. Много преди Ленин да дойде на власт, Михаил Бакунин предупреждава последователите на Маркс за „червената бюрокрация“, която ще установи „най-лошото от деспотичните правителства“, ако държавно-социалистическите идеи на Маркс бъдат осъществени. И наистина, трудовете на Щирнер, Прудон и особено Бакунин предсказват всички ужаси на държавния социализъм с невероятна точност. Анархистите са сред първите и най-последователни критици и противници на болшевишкия режим в Русия.

Във всеки случай анархистите като социалисти имат общи идеи с някои марксисти (но не и с ленинистите). Бакунин и Тъкър се съгласяват с анализа и критиката на капитализма на Маркс и неговата теория за стойността (ще говорим за нея отделно). Самият Маркс се влия от книгата на Щирнер „Единственият и неговата собственост“, която съдържа блестяща критика на това, което Маркс нарича „вулгарен“ комунизъм, наред с критиката на държавния социализъм. Също така има хора вътре в марксисткото движение, които се придържат към идеи, които са много близки до социалния анархизъм (особено до анархосиндикалисткото крило на социалния анархизъм): Антон Панекук, Роза Люксембург, Паул Матик и други, които са много далеч от Ленин. Карл Корш и други описват с добри думи анархистката революция в Испания. Разбира се, има наследници на марксизма-ленинизма, но също така има и наследници на либертарния марксизъм, който остро критикува Ленин и болшевизма, и чиито идеи се приближават към стремежа на анархизма за свободни равноправни сдружения.

Ето защо анархизмът е форма на социализъм, която е в пряко противоречие с това, което обикновено се определя като „социализъм“ (т.е. държавна собственост, държавен контрол). Вместо „централното планиране“, което много хора асоциират с думата „социализъм“, анархистите защитават свободните сдружения и сътрудничеството между хората, работниците и общините. Така встъпват срещу „държавния“ социализъм като форма на държавен капитализъм, където „всеки мъж и всяка жена са наемни работници, а държавата е единственият работодател“. [Benjamin Tucker, The Individualist Anarchists, стp. 81]. Ето защо анархистите отхвърлят марксизма (под който повечето хора подразбират „социализъм“), „идея за държава като капиталистическа, в която социалдемократическата фракция на социалистическата партия сега се опитва да редуцира социализма“. [Peter Kropotkin, The Great French Revolution, Т. 1, стp. 31].

Заради тези различия с държавните социалисти и за да се избегне объркването, повечето анархисти наричат себе си просто „анархисти“, като се счита за даденост, че анархизмът се отнася към социалистическото учение. Въпреки това, с развитието на така нареченото „либертарианство“ в САЩ, някои прокапиталистически настроени сили започват да наричат себе си „анархисти“ и именно затова насочваме вниманието си към тази гледна точка. Исторически и логически анархизмът е антикапитализъм, т.е. социализъм, и тази позиция, която подчертаваме, се подкрепя от всички анархисти (защо анархокапитализмът не е анархистки, ще разберем в по-нататък).

An Anarchist FAQ

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s