Какво означава „анархия“?

анархия

Представката „а“/“ан“ означава „не“, „без“, „отсъствие“. Думата „архос“ означава „владетел“, „лидер“, „началник“ или „авторитет“. Или както е отбелязано от П. Кропоткин, анархия идва от гръцки и означава „обратно на властта“ [Anarchism, стp. 284].

Гръцките думи anarchos и anarchia често означават „липса на правителство“ или „съществуване без правителство“, но оригиналното значение на анархизма не означава просто „без правителство“. „Ан-архия“ означава „без господар“, или в по-широк мащаб – „без власт“. В такъв смисъл анархистите използват тази дума. Например, ние откриваме у Кропоткин, че „анархизмът отрича не само капитала, но също и основните източници на властване на капитализма: закон, власт и държава. [Пак там, стp. 150]. За анархистите анархия не е „отсъствие на ред, както много си мислят, а отсъствие на господство.“ [Benjamin Tucker, Instead of a Book, стp. 13]. Дейвид Уейк прави перфектна формулировка:

„Анархизмът може да бъде представен като универсална социална и политическа идея, която изразява отрицание на цялата власт, господство, подчинение и йерархично разделение, имайки желание да ги унищожи… Анархизъм – това е повече от антиетатизъм… (дори ако) държавата е основен предмет на анархисткия критичен анализ.“ [Reinventing Anarchy, стp. 139]

Ето защо анархизмът не е просто антиправителствено и антидържавно движение, но преди всичко, анархизмът е движение срещу йерархията. Защо? Защото йерархията е организационна структура, която въплъщава и реализира властта. Тъй като държавата е „висша“ форма на йерархия, то анархистите, по дефиниция, са антидържавници, но това не е достатъчно определение на анархизма. Това означава, че анархистите са против всички форми на йерархична организация, не само на държавата. Според Брайън Морис:

„Терминът анархия идва от гръцки и означава „отсъствие на господар“. Анархистите са хора, които отричат всички форми на принудителна и правителствена власт, всички форми на йерархия и подчинение. Те се отнасят опозиционно срещу държавата, капитала и църквата – „мрачната троица“ по думите на мексиканския анархист Флорес Магон. Така анархистите са враждебно настроени по отношение и към капитализма, и към държавата, а също и срещу всички форми на религиозна власт. Анархистите се стремят към установяването на анархия, т.е. децентрализирано общество без принудителни институции; общество организирано чрез федерация на доброволни сдружения.“ [„Anthropology and Anarchism“, С. 35-41, Anarchy: A Journal of Desire Armed, no. 45, стp. 38]

Позоваването на „йерархия“ в този контекст сравнително скоро се развива в учението, въпреки че „класически“ анархисти като Прудон, Бакунин и Кропоткин действително са употребявали тази дума, но рядко (те обикновено предпочитат термина „власт“, който използват като синоним на „авторитарност“). Ясно е от тяхното творчество, че тяхната философия е насочена срещу йерархията, срещу всяко неравенство, власт или привилегия в отношенията между хората. Бакунин говори за това, когато критикува „официалната“ власт, но подкрепя „естествените отношения“. Той заявява:
„Искате ли да лишите всеки от възможността да угнетява своя ближен? Тогава уверете се, че никой не разполага с власт“ [The Political Philosophy of Bakunin, стp. 271].

Джеф Драун обръща внимание на това, че „докато тя винаги е била скрита част от „революционния проект“, едва отскоро тази широка концепция на антийерархия се появява за по-внимателно разглеждане“. Но източникът на това се вижда ясно в гръцкия корен на думата „анархия“. [Between Anarchism and Libertarianism: Defining a New Movement]

Ние подчертаваме, че тази опозиция на йерархията за анархистите не се ограничава само до държавата или правителството. Тя включва всички авторитарни икономически и социални отношения, също и политическите, особено свързани с капиталистическата собственост и заплащането. От аргументите на Прудон: „Капиталът… в политически план е аналогичен на правителството… Икономическата идея на капитализма, политиката на правителството и властта и теологическата идея на църквата са три сходни идеи, свързани по различни начини. Това, което капиталът прави с труда, държавата го прави със свободата, а църквата – с разума. Това триединство на абсолютизма е също толкова разрушително на практика, колкото и във философията. Най-ефективно се поробва човек, на който едновременно е поробена неговата воля, тяло и съзнание.“ [цитат по: Max Nettlau, A Short History of Anarchism, С. 43-44].

Ема Голдман, изследвайки капитализма, пише, че „човек трябва да продава своя труд“ и изхожда от това, че „нуждите на работника и неговите решения са подчинени на желанията на капиталиста“ [Red Emma Speaks, стp. 50]. Четиридесет години преди нея Бакунин прави същото заключение, като се аргументира, че при съществуващата система „работникът продава своя труд и своята свобода за определено време“ на капиталиста в замяна на заплащане. [Пак там, стp. 187]

„Анархия“ означава много повече от просто „отсъствие на правителство“. Тя означава съпротива срещу всички форми на авторитарна власт и йерархия. Според думите на Кропоткин: „произходът на анархисткото начало на обществото изхожда от критиките на йерархичните организации и авторитарните концепции за общество; и от анализа на тенденциите, които са наблюдавани в прогресивното развитие на човечеството“. [Пак там, стp. 158]. Според Малатеста анархизмът е „по рождение морална революция срещу социалното неравенство“, и „специфичните причини за социалните проблеми“ може да бъдат намерени в „капиталистическата собственост и държава“. Когато угнетените „се опитват да съборят държавата и собствеността – тогава се ражда анархизмът“ [Errico Malatesta: His Life and Ideas, стp. 19].

Следователно, всеки опит да се твърди, че анархията е само антидържавно движение, е изопачаване на смисъла на думата и начина, по които е била използвана и се използва от анархисткото движение. Както казва Брайън Морис: „изследвайки произведенията на класическите анархисти… а също и характера на анархистките движения… става очевидно, че анархизмът никога не е имал такава ограничена видимост [да встъпва само срещу държавата]. Анархизмът винаги е оспорвал всички форми на власт и експлоатация и е също толкова враждебен към капитализма и религията, колкото и към държавата.“ [Пак там, стр. 40]

Анархията не е хаос и анархистите не се стремят да създадат хаос или безредие. Вместо това, ние искаме да създадем общество, което е основано върху индивидуалната свобода и доброволното сътрудничество. С други думи, ред отдолу-нагоре, а не безредие отгоре-надолу от властите. Такова общество би било наистина анархия, общество без господари.

Докато обсъждаме в раздел I как трябва да изглежда едно анархистко общество, Ноам Чомски обобщава ключовия аспект, когато заявява, че в едно истинско свободно общество „всяко взаимодействие между хората, което е повече от лично – смисъл, че предполага институционални форми в един или друг вид – в общността, или работата, семейството, по-голяма група, каквото и да е то, трябва да бъде под прекия контрол на участниците в него. Това означава работнически съвети в промишлеността, пряка демокрация в комуните, взаимоотношение между тях, свободни сдружения в по-големи групи, до организация на международно общество“. [Anarchism Interview]. Обществото повече няма да се разделя с йерархия на шефове и работници, началници и подчинени. Вместо това, анархисткото общество ще бъде основано върху свободните сдружения на участващите организации и ще се ръководи „отдолу-нагоре“. Анархистите, следва да се отбележи, се опитват да създадат колкото се може повече такива общества днес, с техните организации, борби и дейности, доколкото е по силите им.

An Anarchist FAQ

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s