Международните връзки на „Червените бригади“

brigate_rosse

Различни източници от 70-те и 80-те години ясно показват наличието на „международен център“ на левия тероризъм, разположен в Париж, чиято мисия е да контролира действията на подривните групи, действащи в различни части на Европа (ETA, ИРА, Червените бригади и т.н.), с цел развитие на процеса за дестабилизация на Северноатлантическия алианс. Не е тайна, че именно във френската столица действат многочислени „комитети за солидарност“ с партизаните от Третия свят, предоставяйки информационна подкрепа на партизаните в Африка, Азия и Латинска Америка.

Италианският сектор на този „международен център“ е разположен в т.н. „лингвистична школа Хиперион“, която е пълна с италиански и френски граждани.

Служителите на „школата“, наред с други неща, окозват посредничество в организирането на срещи между бойци на „Червените бригади“ и чуждестранни терористи (палестинци, германци, ирландци), които от съображения за сигурност, се провеждат само в Париж.

Тези срещи, в които от страната на „Червените бригади“ взимат участие Марио Морети, Лаура Брагети, Винченцо Гуалиардо и Джовани Сенцани, се увеличават в периода след похищението и убийството на Алдо Моро.

През лятото на 1978 г. в столицата на Франция е организирана среща между Морети и представител на „Организацията за освобождение на Палестина“. Много аспекти и въпроси сближават на тази среща позициите на двете структури.

За „Червените бригади“ е необходимост получаването на оръжия и взривни вещества, укриване на бойци в Близкия Изток, провеждане на военно обучение в лагерите в Ливан.

За ООП главният въпрос е осъществяването, с помощта на „Червените бригади“, на нападения и атаки срещу израелски обекти в Италия: съгласно неформално споразумение между палестинците и италианското правителство, близкоизточните терористи не действат открито на територията на Апенините.

Първият резултат от тази среща е налице през лятото на 1978 г., когато палестинци през прохода в Лигурия пренасят малки товари с оръжия. Пренесени са автомати Калашников (един от тях по-късно е използван при нападението на Пиаца Никозия срещу римското представителство на Християндемократическата партия), гранатомет РПГ и картечница съветско производство.

През следващите срещи, които продължават до ареста на Морети (април 1981 г.), и двете организации достигат до редица споразумения, сред които:

  • оказване на помощ на избягалите бригадисти във Франция и Ангола;
  • директни доставки на оръжия от страна на ООП;
  • планиране и осъществяване на атаки срещу израелски и еврейски обекти в Италия от страна на „Червените бригади“.

Сред тези договорености е и споразумението за възможно обучение на италиански бойци в Ливан, но в действителност по тази линия „Червените бригади“ не получават никаква помощ от палестинците. Това се обяснява с нежеланието на ООП да си причинява усложнения с италианското правителство. По същата причина, палестинците никога не водят срещи с бригадистите непосредствено в Италия.

Важно е да се отбележи, че представителите на ООП, контактували с италианците, са принадлежали към марксисткото малцинство в палестинската организация. В своята автобиография-интервю „Червените бригади. Италианската история“ Марио Морети заявява, че представителите на ООП са привърженици на „комунистическото направление, което е имало голяма подкрепа в Европа. За тях е било важно да сформират в средиземноморските страни силна опозиция, по възможност въоръжена, която да отслаби позициите на американския империализъм в Близкия Изток“.

През лятото на 1979 г. ООП предава втори път оръжия на „Червените бригади“: този път, за целите на конспирацията, всичко е западно производство. Палестинците тайно прехвърлят оръжия в Кипър, където от Италия с яхтата „Papagos“ идват Марио Морети, Рикардо Дура и още двама бригадисти. Предоставени на „Червените бригади“ от ООП са около 150 автомата „Sterling“ (които са били част от голяма партида от 1000 броя, продадени от Великобритания на Турция, и взети от палестинците), десет пушки FAL белгийско производство и шест килограма пластични експлозиви.

Всички получени материали са частично разпространени между различните колони на „Червените бригади“ и частично скрити в скривалища на Сардиния и близо до Тревизо (тук е разположен най-големият таен склад „Монтело“, представляващ дупка с два метра дълбочина).

В допълнение, ООП предават на бригадистите и собствено оръжие, което е трябвало да снабди екстремистите в Италия – всичкото е белязано със синя буква F („Фронт“).

Може също така да се отбележи, че през цялата 1978 г. в Италия активно действа емисарят на „Народния фронт за освобождение на Палестина“ Жорж Хабаш, известен под псевдонима „Корто Малтезе“, който през лятото на същата година кара от Ливан до бреговете на Италия яхта с оръжия (15 автомата Калашников, експлозиви, 3 гранатомета), които след това се разпределят между „братските“ „Червени бригади“ и „Първа линия“.

След ареста на Марио Морети, „Затворническият фронт“ на „Червените бригади“, който по това време се оглавява от Сенцани, се опитва да се свърже с намиращия се зад решетките лидер, за да получи от него номера за връзка с Франция. Морети, може би шокиран от ареста, не успява да си спомни номера и поради тази причина „Червените бригади“ са принудени да преустановят международните си контакти.

През втората половина на 1981 г. вътре в организацията се оформят две противоположни крила: „партийци“ (групата на Сенцани) и „ортодоксални“ (колоните в Рим, Генуа, Местре).

Причините за възникване на вътрешните конфликти са в сферата на идеологията и стратегията за по-нататъшното развитие на революционната структура: ако „партийците“ настояват за разширена „въоръжена пропаганда“ за привличане на широките маси към борбата, то „ортодоксалните“ продължават да се придържат към милитаристичната линия на „удар в самото сърце на държавата“, игнорирайки масите и разчитайки само на развитието на пряк сблъсък между организацията и държавата.

Можем да предположим, че една от причините за разкола между „партийците“ и „милитаристите“ е оценката на международните връзки на организацията. Този проблем е добре осветен от ръкописа, намерен у Джовани Сенцани по време на ареста му, който има изключителна важност.

В статията (съкращенията, които понякога я правят трудна за разбиране) Сенцани изказва мнение, че КГБ е в състояние да ръководи дейността на големите европейски и палестински организации поради тяхното антизападно направление.

По-специално, Сенцани твърди, че СССР има изгода от разрушаването на евросоциалистическата ос, установена от Франсоа Митеран и Бруно Крайски, чиято политика е насочена към разрешаването на политическия конфликт между Запада и Изтока (в по-широк план – между социализма и капитализма). Именно ръководейки се от тази политика, франко-австрийските евросоциалисти оказват подкрепа на умереното крило на ООП, начело с Арафат, като Сенцани разглежда това като опит за противодействие на влиянието на СССР в Близкия изток.

Според Сенцани КГБ е заинтересовано в подкрепата на палестинските радикали, водени от Абу Нидал, чиято дейност е съсредоточена върху провала на проекта (подкрепян от Арафат) за мир в Близкия изток.

Този толкова внимателен анализ не би бил толкова изненадващ, ако не е позицията на Сенцани, който обвинява „милитаристите“, че са се превърнали в пешки в играта на Съветите срещу НАТО и САЩ. За разлика от „ортодоксалните“, „партийците“ на Сенцани развиват преки отношения с френските кръгове, които принадлежат към еврокомунистическото направление.

Този документ е от голям интерес, защото в него (макар и неразбираемо) е обсъдено състоянието на международните отношения между „Червените бригади“ и чуждестранните групи и страни.

Сенцани изказва една хипотеза за необходимостта от създаване на „чуждестранни колони“ на „Червените бригади“, една от които е трябвало да действа в рамките на Ирландската републиканска армия, с която в този момент организацията поддържа връзки чрез френския комунист „Пол“ (името му не се назовава).

„Чуждестранната колона“, според съставителя на текста, трябва да изпълнява следните задачи:

  • вербуване, обединяване на италиански бегълци извън граница, а също и привличане на „международни елементи“;
  • създаване на политико-дипломатически връзки с освободителните движения в Европа, а също и с представители на „прогресивните“ правителства в Третия свят. Целта е да се разшири на международно ниво въпроса за драконовското антитерористично законодателство и въпроса за условията на „политическите затворници“ в Италия. Военно-политическото сътрудничество трябва да съдейства за борба срещу „левите реформатори“ и създаването на единен фронт за освобождение;
  • логистично управление, при което чуждестранната колона служи като своеобразен тил на италианската организация, който я снабдява с оръжия и финансови средства, предоставя убежище за бегълците, разполага „пресцентър“ и идеологически център на организацията.

Въпреки че страните в документа са споменати с кодови номера, въз основа на други източници, може да се твърди, че Швейцария е първата страна в писанието, в която би могла да се създаде „чуждестранна колона“: тук се крият много италианци, отговарящи за логистиката на „Червените бригади“ и финансовите потоци. В същото време, Франция е надеждно убежище за „Червените бригади“ – поради тази причина се предвижда именно тук да се създаде нещо като европейска „централа“ на чуждестранната структура. Азиатски център на „Червените бригади“ е трябвало да бъде разположен в Камбоджа.

В някои африкански страни (от които с точност може да се определи само Ангола) „групата на Сенцани“ поддържа контакти непосредствено с висши представители на държавните власти, докато в Азия (очевидно в Камбоджа), има прекрасни отношения с местния Фронт за освобождение (може би „Кхмерският народен фронт“) и Министерството на отбраната на Камбоджа.

В Ирландия Сенцани поддържа връзки с „лица, отговорни за международните отношения“ на ИРА, които са заинтересовани да се запознаят с опита на затворническата стратегия на „Червените бригади“.

Независимо от това, че скоро вътрешният разкол между „спонтанеистите“ и „милитаристите“ ще подкопае силата на организацията и ще допринесе за разпадането на международните отношения, от този важен документ можем да заключим, че групата на Сенцани, която скоро се превръща в „Червени бригади – партизанска партия“ (BR-PG), стои на антисъветски, прокитайски позиции, което съответства на техните планове за създаване на „чуждестранна колона“ в Камбоджа, където биха действали, при подкрепата на Китай, с прословутите „червени кхмери“. В същото време „милитаристичното“ малцинство, образувало „Червени бригади – Сражаваща се комунистическа партия“ (BR-PCC), не обръща никакво внимание на въпроса за „борба с ревизионистите“ и открито приветства просъветски радикали от Третия свят (например, Хабаш от НФОП и Абу Нидал от „Арабски революционни бригади“).

С арестите на Винченцо Гуалиардо, Лаура Брагети, Марио Морети и Фулвия Милиети отношенията между Италия и структурите във Франция са нарушени и повече не успяват да бъдат възстановени.

Поради тази причина, по време на заседанието на „милитаристичния“ Изпълнителен комитет, състоящ се по време на похищението на Дозиер, ръководството е изправено пред въпроса с външните връзки, които са необходими за използване на международно ниво на резултатите от „антинатовската кампания“ на „Червените бригади“.

Опитвайки се да реши проблема, Изпълнителният комитет представя две предложения. Първото е публикуване на разпита на Дозиер в международния печат; второто се изразява в предаване на протоколите с разпита на американския генерал на българските спецслужби. Този втори план се посреща със скептицизъм, тъй като в резултат на подобен ход, „Червените бригади“ биха загубили „национално-освободителния“ характер на своята организация.

Сензационните заключения на пресата за възможно участие на българин в опита за убийство на папата и отвличането на Дозиер способстват за окончателното закриване на каналите между „Червените бригади“ и чуждестранните представители.

Скоро след похищението на Дозиер се слага и край на историята на единните „Червени бригади“ – започват да действат поотделно независими въоръжени групировки, които някога са били част от мощната организация.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s