Взривът на Уолстрийт

Представяме на вниманието на нашите читатели статия за нападението над Уолстрийт през 1920 г., което очевидно е направено от италиански анархисти. Убити са 38 човека и са сериозно ранени още 150 човека. Това събитие води до засилване на идеологията на  „червената заплаха“ и увеличава правомощията на правоприлагащите органи на държавата. Статията представя известни факти, както и обществената реакция и последствията. Друг италиански анархист, Ерико Малатеста, пише:

Буржоазията и властта могат да спят спокойно, докато с пропагандата на анархистките идеи се борят също с идейна пропаганда. Едва когато започнат да използват насилие срещу пропагандата, анархистите – апостоли на свободата и равенството, с болка в сърцето вместо книга ще вземат бомба.

Кой знае дали оправдава подобни актове или ги смята за гибелни за развитието на движението?

Така наречената Бомбардировка на Уолстрийт се случва на 16 септември 1920 г. в 12:01 часа по местно време във финансовия квартал Манхатън в Ню Йорк. Взривът мигновено убива 30 човека, а още 8 умират по-късно от раните си. 143 човека са сериозно ранени, докато общият брой на ранените се изчислява на стотици. Така и не се намират извършителите, въпреки че следователи и историци вярват, че тази атака е организирана от галеанисти (последователи на италианския анархист Луиджи Галеани), група отговорна за серията взривове през 1919 г. Атаката е свързана със следвоенните обществени вълнения, профсъюзната борба и антикапиталистическата борба в Съединените щати.

Луиджи Галеани

Луиджи Галеани

Бомбата на Уолстрийт отнема живота на повече хора, отколкото взривът в Лос Анджелис Таймс (1910 г.), който е смятан за най-смъртоносния терористичен акт на територията на САЩ до този момент. Този рекорд е подобрен през 1927 г. при масовото убийство в училище „Бет“.

Нападение

По обед минава файтон покрай тълпите, излезли в обедна почивка на Уолстрийт. Спира в близост до централата на банка J.P.Morgan на адрес Уолстрийт 23, най-натовареният ъгъл на финансовия район. Във вътрешността на файтона се намират 230 кг. чугунени шрапнели заедно с 45 кг. динамит, който е взривен в дадения момент и разпръсква парчета метал във всички посоки. Файтонът и конят стават на парчета, а кочияшът бяга, както е планирано.

38 жертви, повечето от които умират по време на експлозията, основно млади хора, са работили като куриери, стенографи, чиновници и брокери. Много от жертвите са пострадали сериозно. Бомбата причинява загуба от два милиона долара (около 23, 5 милиона долара коригирани спрямо инфлацията), и унищожава голяма част от сградата на J.P. Morgan.

Полицията удържа тълпа зяпачи. На преден план покрити мърти тела

Полицията удържа тълпа зяпачи. На преден план покрити мъртви тела

В момента на експлозията Уилям Ремик, президент на Нюйоркската фондова борса, преустановява търговията, за да се избегне паниката. Спасителите работят трескаво за транспортиране на пострадалите до болницата. Джеймс Саул, 17-годишен куриер, реквизира паркиран автомобил и откарва в болница 30 ранени. Полицията се втурва към мястото на инцидента, за да окаже първа помощ и реквизира всички близки превозни средства, откарвайки пострадалите в болница.

Реакция

Бюрото за разследване (предшественикът на ФБР) към Министерството на правосъдието  не стига веднага до извода, че експлозията е терористичен акт. Следователите са озадачени от броя на невинните жертви и липсата на определена цел освен относително пострадалите сгради. Проучвайки вероятността от авария, полицията се свързва с фирми, които продават и превозват експлозиви. В 15:30 часа се събира на съвет борда на управителите на Нюйоркската фондова борса и се решава тя да бъде пусната на следващия ден. Чистачите почистват за една нощ територията, за да се обезпечи нормалната търговия на следващия ден, но по този начин унищожават и доказателствата, които биха могли да помогнат на полицейските следователи да разкрият престъплението. Помощник-окръжният прокурор на Ню Йорк заявява, че времето, мястото и начина на акцията подсказват, че целите на взрива са Уолстрийт и J. P. Morgan, което предполага от своя страна, че взривът е дело на радикални противници на капитализма, такива като болшевиките, анархистите, комунистите и войнстващите социалисти.

Car Damaged in Wall Street ExplosionСледователите фокусират вниманието си върху радикалните групировки, противопоставящи се на финансовите и правителствените учреждения на Съединените щати и известни с това, че използват бомби като средство за насилствена разправа. Те установяват, че бомбата на Уолстрийт е препълнена с чугунени части, които играят ролята на шрапнели, а взривът е направен на улицата в обедния час, за да се увеличат загубите сред финансовите работници и учрежденията. Длъжностните лица в крайна сметка обвиняват анархистите и комунистите. Вашингтон Пост нарича взрива „военен акт“. Обществото „Синове на американската революция“ по-рано е планирало провеждането на патриотичния си митинг за следващия ден (17 септември) именно на тази пресечка, за да отпразнува Деня на конституцията. На 17 септември хиляди хора посещават митинга в чест на конституцията, въпреки експлозията.

Взривът кара полицията и федералните следователи да подновят наблюдението си върху дейността и движението на чуждестранните радикали. Исканията на обществото да бъдат намерени извършителите води до разширяване на ролята на Бюрото за разследване към Министерството на правосъдието на Съединените щати, включително и на Главното разузнавателно поделение, оглавявано от Едгар ХувърПолицейското управление на Ню Йорк настоява за създаването на „специална и тайна полиция“ за наблюдаване на „радикалните елементи“ в Ню Йорк.

wall-street-bombingНа 17 септември Бюрото за разследване публикува съдържанието на листовките, намерени в пощенските кутии на Уолстрийт малко преди експлозията. Те са отпечатани с червено мастило върху бяла хартия и гласят:

Запомнете, няма повече да търпим. Освободете политическите затворници или ще има сигурна смърт за вас.

Американски анархистки бойци

Бюрото за разследване веднага изключва възможността от авария. Уилям Флин, ръководител на Бюрото за разследване, съобщава, че листовките са същите като тези, които са открити след юнските анархистки взривове през 1919 г.

Разследване

Следствието, което се води от Бюрото за разследване, е в застой, тъй като сред жертвите не е открит кочияшът. Въпреки че конят е бил подкован наскоро, следователите не успяват да открият конюшнята, отговорна за това. През октомври е намерен ковачът на подковите, но и това не помага много на полицията.

wall-street-bombing-2Следователите разпитват шампиона по тенис Едвин Фишер, който е изпратил картички на приятели с предупреждение да напуснат този район до 16 септември. Той казва, че е получил информацията „по въздуха“. Следователите установяват, че Фишер редовно е изпращал подобни предупреждения, и го изпращат в психиатричната болница Амитивил, където му е поставена диагноза – безвредна лудост.

Бюрото за разследване и полицията разследват повече от три години без резултат. Случайните арести всеки път се оказват несъстоятелни. Повечето от разследванията първоначално се фокусират върху анархистите и комунистите, включително и върху групировката на галеанистите, които, според властите, са участвали във взривовете през 1919 г. По време на управлението на президента Уорън Хардинг, длъжностните лица смятат, че Съветска Русия може да е отговорна за взрива на Уолстрийт, а след това обвиняват и Комунистическата партия на САЩ. През 1944 г. ФБР, който е приемник на Бюрото за разследване, възобновява разследването. Това води до факта, че неговите агенти разглеждат множество радикални групировки, „такива като Съюз на руските работници, Индустриални работници на Света, комунисти и т.н… и в края на разследването е установено, че нито една от посочените по-горе организации не е отговорна за експлозията, а взривът е дело или на италиански анархисти, или на италиански терористи.

Един галеанист, италианският анархист Марио Буда (1884-1963), другар на арестуваните Сако и Венцети, собственик на кола, която води до по-нататъшното му задържане заради отделни грабежи и убийства, е смятан от много историци, включително и Пол Аврич, за човекът, който е заложил бомбата.

Марио Буда

Марио Буда

Аврич и други историци се придържат към мнението, че Буда е отмъстил за ареста и обвиненията срещу своите другари-галеанисти, Сако и Ванцети. Участието на Буда в създаването на бомбата за Уолстрийт е доказано от показанията на неговия племенник Франк Мафи и неговия другар-анархист Чарлз Поджи, който взима интервю от Буда в Савиняно, Италия през 1955 г. Буда (по това време известен с псевдонима Майк Бода), избягал от властите по време на ареста на Сако и Ванцети, е имал опит в използването на динамит и други взривни вещества. Той използва железни детайли в качеството им на шрапнели в своите бомби със закъснител. Смятан е за създател на някои от най-големите бомби на галеанистите. (Буда е заподозрян и за участие в експлозията по време на парада в Сан Франциско на 22 юли 1916 г.) Сред тях е и пълната с черен барут бомба, която убива 9 полицаи в Милуоки (щата Уисконсин) през 1917 година. Буда е в Ню Йорк по време на експлозията на Уолстрийт, но не е нито задържан, нито разпитван от полицията. 

Никола Сако и Бартоломео Ванцети

Никола Сако и Бартоломео Ванцети

След като напуска Ню Йорк, Буда започва да използва истинското си име и скоро отплава за Неапол. През ноември се завръща в родната Италия и повече никога не се връща в Съединените щати. Други галеанисти, които остават в САЩ, продължават да взривяват и убиват още 12 години, достигайки кулминацията си през 1932 г., когато взривяват бомба срещу Уебстър Тейър, главен съдия в делото на Сако и Ванцети. Тейър, който оцелява от експлозията, която унищожава неговия дом и ранява жена му и прислужницата му, до края на своя живот отива да живее в резиденция си в Бостън, където е охраняван денонощно.

Тейър почива от мозъчен емболизъм в Университетския клуб в Бостън на 18 април 1933 г. на възраст 75 години. Италианският анархист Валерио Иска заявява, че до известна степен Сако и Ванцети са отмъстени, тъй като Тейър умира, докато седи на тоалетната чиния „и душата му отива в канала“.

Източник: ЧКФ

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s