Gruppo XXII Ottobre

„Група XXII октомври“ е първата въоръжена революционна организация в Италия, но дейността й се ограничава само до Генуа. Възникнала в резултат на влиянието от латиноамериканските действия на уругвайската „Тупамарос“ и бразилската „Национално-освободително действие“, тази група има за цел да разпространи в страната градска война с цел получаване на обществена подкрепа и в крайна сметка да свали конституционния строй, изграждайки социалистическа държава. Въпреки благородството и мащабността на поставените цели, политическата платформа на организацията е много слаба и се ограничава единствено до обявяването на радикална промяна за разлика от затъналата в парламентаризъм и загубила революционния си дух Комунистическа партия на Италия. Групата поставя в центъра на вниманието военния аспект, т.е. атаки срещу центрове на монополистичния капитал и обекти на репресивните сили на държавата.

Групата е създадена на 22 октомври 1969 г., – оттук и името, – от пет радикални комунисти: Марио Роси (който става лидер), Аугусто Виел, Джузепе Баталя, Адолфо Сангинели и Алфредо Маино. В бъдеще към тези другари се присъединяват още десетки радикали, въпреки че трябва да се отбележи, че в разцвета на организацията бройката на колектива не е повече от 20-25 човека. Въпреки че много от членовете са пролетарии, участниците в нея имат различни политически възгледи.

Някои от тях, начело с Роси, които излизат от редиците на Комунистическата партия, са въодушевени от новите, и по това време популярни, идеи на маоизма. Други, като например, Аугусто Виел, Джино Пикардо и Джузепе Баталя, принадлежали към лагера на радикалната извънпарламентарна левица, се възхищават на борбата в Третия свят и се намират под силното влияние на геваризма. Трети, – Адолфо Сангинели и Джанфранко Астара, – въобще са се намирали извън политическия живот и са привлечени в организацията заради нейните радикални декламации, провъзгласяващи т. нар. „пролетарска експроприация“, – грабежи и кражби, – която е основа на финансовото и материално благополучие на групата. Тези нестабилни елементи, които не са имали никакви политически възгледи, впоследствие ще подкопаят единството на групата.

mario rossi

Марио Роси

Можем да кажем, че „Група XXII октомври“ не е хомогенна от политическа гледна точка. От самото й начало в нея няма единство, а под знамето на организацията са обединени четирите главни направления в Лигурия по това време: маоистко, ляворадикално, криминално и дори „лявофашистко“, към което е принадлежал Диего Вандели.

Кратката история на групата може да се раздели на два етапа. Първият етап включва създаването на първоначалното ядро, което отначало се придържа към стратегията за обединение на сили с работниците и протестното движение. Вторият етап е непосредствен преход към бойни действия и избор на схема на организацията от латиноамерикански тип.

Първата акция на групата става взрива в централата на Единната социалистическа партия в Генуа на 24 април 1970 г. След това следва неуспешен взрив на сградата на американското посолство на площад Портело на 8 май: атаката се проваля, защото службите за сигурност навреме виждат бомбата и я обезвреждат.

Междувременно ръководителят на групата Марио Роси решава, че за да осигури финансовата жизнеспособност, трябва да се извърши отвличане на някой от крупните капиталисти, за чийто живот да иска голям откуп. Изборът пада върху сина на крупния индустриалец Серджо Гадолу. Похищението се провежда на 5 октомври 1970 г. и се увенчава с успех, въпреки многото грешки, направени по време на операцията, като неизползването на ръкавици, оставените в багажника на оперативния автомобил дрехи и т.н.

Похищенията, присъщи на Южна Италия, и абсолютно противоречащи си на традициите на северните области, водят генуезката полиция до объркване. Следователите заключават, че акцията не е дело на местните престъпници, които са по-склонни към търговията с наркотици и проституцията. В началото се смята, че престъпниците са от Сардиния, но след някои сигнали от страна на похитителите към бащата Гадолу, детективите стигат до извода за раждането в Генуа на нова формация от криминални елементи, вдъхновени от политиката.

Въпреки всички трудности и разногласия в рамките на групата, започнали в хода на операцията, които няколко пъти водят до провал на сделката, генуезките революционери накрая получават откуп от 200 милиона лири. Успехът на операцията популяризира изключително много групата, въпреки че повечето от членовете й след получаването на парите напускат формацията, доказвайки, че техните интереси са единствено икономически, а не политически.

Малкото останали членове са принудени да търсят подкрепа другаде. И те я намират в лицето на известния издател Джанджакомо Фелтринели, който вече е формирал своята краткотрайна, национално-революционна организация GAP (Gruppi d’Azione Partigiana), която е вдъхновена от развитието на латиноамериканската градска гериля.

На 24 декември 1970 г. групата прави нова акция: взривена е полицейска бронирана кола в близост до казармата на улица Мореско в Генуа. През 1971 г. „Група XXII октомври“ концентрира своите сили в атаки срещу големите капиталистически корпорации. Първата жертва на организацията става магазин на IGNIS в Сестри Леванте: на 6 февруари при взрива на запалителната бомба възниква огромен пожар. Ударът е предназначен към собственика на предприятието Донги, който безмилостно експлоатира своите работници, а също финансира бойните групи на неофашисткото Италианско социално движение. Специално комюнике, свързано с взрива на магазина, е обявено от бойци на групата с помощта на звукова връзка в ефира на канал RAI.

Няколко дни по-късно, на 18 февруари е взривен нефтопреработващ завод, принадлежащ на Едуардо Гароне – близък приятел на „черния принц“, неофашисткия лидер Валерио Боргезе. Резултатът е същия – огромният пожар нанася огромни щети на инфраструктурата. И отново комюнике на организацията е обявено посредством връзка в телевизионния ефир. Последната операция е доста успешна за групата – за доста дълго време заводът е извън строя. Операцията е изпипана до най-малкия детайл, а изпълнението й е без грешки.

След тези успешни действия, за „Група XXII октомври“ настъпва часът да премине към следващия тип действия – революционни експроприации. Започва планиране по ограбването на Независимия институт за социални жилища. Този странен избор за първи грабеж е направен въз основа на това, че групата разполага с достатъчно информация за учреждението, тъй като един от членовете на групата, Джузепе Баталя, е сътрудник на Института. Ако от военна гледна точка изборът е напълно приемлив, не можем да кажем същото по отношение на политиката, тъй като Институтът, както се подразбира от името му, се занимава със строителството на социални жилища, удовлетворявайки интересите на пролетариата, които „Група XXII октомври“ са ангажирани да защитават.

Акцията се провежда на 26 март 1971 г. Марио Роси и Аугусто Виел, които се придвижват с един скутер, очакват да се появи касиерът, носещ чанта с пари. Планът обаче не предвижда неочакваните обстоятелства. Касиерът Стефано Флорис междувременно е променил обичайния си маршрут, което обърква грабителите. Роси, който седи зад шофьора, не успява да грабне чантата от касиера; в отчаянието си вади пистолет и няколко пъти стреля в касиера, който е прилепил чантата към тялото си. За лош късмет на един балкон в близост се намира фотограф-любител, който успешно заснема сцената на грабежа.

omicidio-florisФотографията служи на полицейското разследване и още същата вечер Марио Роси е арестуван. Буквално за една седмица структурата на „Група XXII октомври“ е напълно разрушена: част от бойците се оказват в затвора, а по-малка част се присъединява към GAP на Фелтринели. Други бойци пък се укриват и в бъдеще стават една от основите, на които е базирана генуезката колона на „Червените бригади“

Варварското и абсолютно ненужно убийство на касиера причинява вълна от недоволство сред италианското общество. Навсякъде валят искания за справедливо наказание на извършителите и техните съучастници. Главен прокурор в процеса е Марио Соси, който в ляворадикалните кръгове е смятан за символ на репресивния апарат на италианската фашистка държава.

Арестуваните членове на "Група XXII октомври" през 1971 г.

Арестуваните членове на „Група XXII октомври“ през 1971 г.

Скоро „славата“ на групата излиза извън границите на страната: във Франция е създаден „Комитет за помощ на другарите от Група XXII октомври“, към който се присъединява известният писател Жан-Пол Сартр и не по-малко известният режисьор Жан-Люк Годар, обвинявайки Италия, че се плъзга в ямата на фашизма от латиноамерикански тип.

Въпреки международната подкрепа, всички членове на организацията са осъдени на дълги срокове (самият Марио Роси получава доживотна присъда), но историята не свършва дотук. Скоро новата радикална марксистка групировка, която все още не е известна никому, „Червени бригади“ похищава Марио Соси, като заявява, че ще го освободи, ако бъдат освободени някои членове на „Група XXII октомври“, в това число Марио Роси, Джузепе Баталя и Аугусто Виел – духовни предтечи не терора, който се олицетворява от „Червени бригади“. С отказа на правителството и последващото освобождение на Марио Соси не приключва легендата за „Група XXII октомври“. През 1976 г. „Червени бригади“ показателно разстрелват главния прокурор на Генуа Франческо Коко, който допринася много за неуспеха на преговорите за освобождаване на бойците от групата.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s