Ejército Revolucionario del Pueblo

erp-elsalvadorПроизход

Ембрионът на бъдещата „Народна революционна армия“ възниква благодарение на активната дейност на различни младежки, студентски и работнически групи, сред които в края на 1968 г. – началото на 1969 г. възниква широка дискусия относно методите за завземане на властта в една страна, опустошена от дълбока криза.

В този период в страната възниква малка бойна група, получила името „Салвадорско революционно действие“ (Acción Revolucionaria Salvadoreña). Въпреки че не сплотява своите сили и извършва няколко малки саботажни акции с използването на взривни вещества, с усилията на правоприлагащите органи тези организацията е напълно разгромена и голяма част от нейния състав се оказва в затвора.

През 1969/70 г. се появява още едно партизанско ядро, в което действат главно студенти. Именно тази група другари прави първата съпротивителна военно-политическа акция в Ел Салвадор: похищава и след това убива олигарха Ернесто Регалдо Дуеняс. В резултат на тази операция ядрото получава своето име – не фантазирайки, журналистите го наричат просто „Група“ (El Grupo). Отприщените след тази акция репресии от страна на правителството слагат край на дейността на „Група“: някои нейни участници бягат в чужбина, други влизат в затвора.

В Университета в Ел Салвадор през 1970 г., на фона на повишения революционен ентусиазъм, е създадена още една военно-политическа организация – Comandos Organizadores del Pueblo, която включва млади марксисти и радикални леви християни, последователи на теологията на освобождението и на колумбийския свещеник-партизанин Камило Торес Рестрепо.

В същия момент, в хода на ожесточени дебати в рамките на младежкото крило на Комунистическата партия на Ел Салвадор, част от радикалните комсомолци напускат организацията, образувайки група за въоръжена борба.

Развитие

През цялата 1971 г. и част от 1972 г. Алехандро Ривас Мира и няколко други бивши другари от „Група“ провеждат срещи с бойни другари с цел обединение на силите, в резултат на което се създава федерация от по-малки организации, всяка от които запазва своята структура, но е длъжна да се подчинява на обединеното ръководство, съставено от представители на всички колективи. През този период към федерацията се присъединява и група, която впоследствие, след разрива с коалицията заради идеологически различия, образува „Революционна партия на трудещите се в Централна Америка“ (Partido Revolucionario de los Trabajadores Centroamericanos).

Скоро тази федерация от независими групировки се преструктурира в единна организация, чието публично появяване се случва на 2 март 1972 г. посредством убийството на двама сътрудници на Национална гвардия на пост близо до болница „Бенхамин Блум“ и взимането от тях на първите пушки G-3. Нападението, получило много целенасочено наименование („Войната за бедните започна, а мирът за богатите приключи“ – „La guerra de los pobres ha comenzado, la paz para los ricos ha terminado“), става първата акция, отговорност за която поема „Народна революционна армия“.

guerrillerosПрез същата година ERP установява контакти с още една новосформирана революционна организация – „Народни сили за освобождение“ (Fuerzas Populares de Liberación), в резултат на което е публикувано съвместно комюнике и се подписва пакт за взаимопомощ и координация на действията при формирането на масова организация от нов тип, която не се осъществява никога поради разногласия между двете групи.

След дебюта на 2 март, ERP продължава да осъществява акции на въоръжена пропаганда, атакувайки банки и търговски офиси и похищавайки крупни бизнесмени с цел откуп. По време на изпълнението на тези операции умират първите и много ценни бойци на „Армията“, такива като Карлос Менхивар Мартинес (1973 г.), Франсиско Антонио Гереро (1974 г.) и много други.

На този етап на развитие на организацията Ривас Мира еднолично формира ръководство, ставайки едновременно първи секретар на политическото бюро и командващ Военния комитет.

Фазата през 1973/74 г. е от решаващо значение за по-нататъшното развитие на ERP. Задълбочаващите се вътрешни дебати по въпроса за стратегията и тактиката на борба водят до формирането на две основни позиции.

От една страна седят хора, които залагат на въстаническите действия и наблягат на военната практика, отхвърляйки тезата за въоръжен народ, разчитайки изключително на своите сили за приближаване към революционна ситуация. В контекста на тази позиция основният проблем на революционната организация на тези хора е създаването на въоръжен авангард, политическа армия, способни да се противопоставят на правителството.

От другата страна седят хора, които не оспорват необходимостта от въоръжени действия, но настояват за по-тясна работа с народните маси и въоръжаване на народа.

Задълбочаването на вътрешния дебат хвърля организацията в тежка криза, утежнена от строгите управленски практики и вертикалната схема на вземане на решения, способстващи за укрепване на милитаристичните тенденции в ръководството и пълното игнориране на колективното обсъждане. Развитието на тези тенденции връща ERP към нейното федералистично минало, където всяка група изпълнява своя дейност в независимост от останалите групи.

Безкрайните спорове и дискусии, водещи до разрив между групите, достигат своята кулминация през май 1975 г., когато за работа в ЦРУ е обвинен един от ръководителите на антимилитаристичната опозиция Роке Далтон и е „арестуван“ от самите бойци Армандо Артеага, работник, един от главните военни ръководители на организацията, отказващ да изпълни заповедта за задържането на Далтон. След безуспешните опити на посредниците от FPL да разрешат кризисната ситуация, ръководството на ERP, възглавено от Ривас Мира и Хоакин Вилялобос, взима решение за наказване на двамата „предатели“, което е една от първите фатални грешки, водещи до излизане от редиците на „Народна революционна армия“ на терсеристката група „Национална съпротива“. Друга грешка е триумфът на милитаристичната линия, която напълно се отказва от идеята за народен фронт, в резултата на което приключват дейност току-що създадените „Фронт Луис Морено“ (Frente Luis Moreno) и „Селски лиги“ (Ligas Campesinas).

Роке Далтон

Роке Далтон

В средата на 1975 г. се провежда първият пленум на организацията, на който се анализира вътрешната криза и се взимат някои решения, най-важното от които става решението за създаване на „Партия на салвадорската революция“ на базата на демократичен централизъм. Тук е чут докладът на Рафаел Арсе Сабла, който разработва два централни документа на партията: „Златно зърно“, който се занимава с икономическата структура на страната и нейната зависимост от световния капиталистически пазар, и „Фашизъм или революция“, анализиращ политико-обществената ситуация в Ел Салвадор. През септември същата година авторът на двата документа загива в престрелка с властта по време на отстъпление от превзетия град Виля Ел Кармен, и ERP не само губи един от най-изявените си лидери, но и главният инициатор за създаването на партията.

Рафаел Арсе Сабла

Рафаел Арсе Сабла

Пред лицето на националната и международна изолация, в която се оказва ERP след убийствата на Далтон и Артеага, Ривас Мира търси нови съюзници в революционната борба. Като много прагматичен човек, скоро той установява връзки с Комунистическата партия на Китай. На посещение в Пекин в края на годината, Мира заявява, че КПК е истинска марксистко-ленинистка партия и той ще води борба срещу съветските и кубинските ревизионисти, както правят китайските другари начело с Мао Цзедун.

При завръщането в страната на ръководителя на ERP, в рамките на организацията избухва нова криза: най-милитаристичния сектор, воден от симпатизанта на Кубинската революция Владимир Рохел, заявява своето несъгласие с прокитайското направление на „Народната революционна армия“. Вътрешният конфликт води до това, че през януари 1976 г. Рохел е екзекутиран по обвинение в „предателство“. По този начин, Мира способства лично за падението на своя авторитет и за пълния и морален крах на организацията: дребнобуржоазният индивидуализъм, присъщ на тази личност, съчетан със сектантска прокитайска политика, води до широко дезертьорство от редиците на ERP и разпадането на множеството сектори за борба, които губят перспективи за развитие, благодарение на своето провалено ръководство.

Все пак, въпреки грубите политически грешки, ERP е придружена и с някои успехи: явният милитаристически акцент на стратегическата политика по създаването и развитието на „Военни народни комитети (Comités Militares del Pueblo), започнали да функционират в средата на 1975 г. и продължаващи през следващата година като организация „Въстанически отряди“ (Destacamentos Insurrecciónales), позволява на организацията да привлече в своите редици градски и селски кадри, действащи в условията на нелегални и въоръжени действия.

Процес на поправяне на грешките

През 1977 г. „Партия на салвадорската революция – Народна революционна армия“ (Partido de la Revolucion Salvadorena – Ejercito Revolucionario del Pueblo) реализира широка кампания на вътрешни дебати, която еволюира в програма за самокритика, в хода на която е посочена грешката в пренебрегването на работата с масите, като е взето решение да се коригира този пропуск. Организацията признава и това, че екзекутираните Далтон и Артеага са погрешно обвинени.

lp28Един от основните резултати на програмата за вътрешни дебати е решението за създаване и развитие на „Народни лиги 28 февруари“ (Ligas Populares 28 de Febrero) – масови фронтове на PRS-ERP, които са длъжни да привлекат подкрепата на масите към партията, развивайки гериля в Морасан, Усулутан, Сан Висенте, Унион, Санта Ана и другите партизански бази, разпръснати из кантона Чалатенанго и градските райони на страната.

По-късно, през 1979 г., по време на стратегическото финално настъпление в Никарагуа, ERP, ръководеща се от принципите на интернационализма, изпраща голям контингент от свои бойци в помощ на сандинистите. През същата година, след военния преврат на 15 октомври в Ел Салвадор, ERP на 16 и 17 октомври окупира градовете Мехиканос, Кускатансинго, Сан Маркос и Ел Матасано, опитвайки се да разобличи превратаджиите и да призове народа на борба срещу християнско-демократическата „революционна хунта“.

През януари 1980 г. ERP и „Народни лиги 28 февруари“ взимат активно участие в създаването на „Масова революционна координация“ (Coordinadora Revolucionaria de Masas), обединяваща масовите фронтове на салвадорските революционни организации. Малко по-късно, ERP влива силите си в единния „Фронт за национално освобождение Фарабундо Марти“, създаден на 10 октомври 1980 г.

Народна война

По време на гражданската война, „Народна революционна армия“ със своите сили допринася за победата на революционния лагер. ERP разполага с широко използване на специални отряди и мобилна артилерия.

Организацията изключително способства за развитието на военната стратегия на FMLN, състояща се в концентрирането на силите и получила името „Съпротивлявай се, развивай се и върви напред“. Именно тази концепция позволява на „Фронта“ след стратегическото настъпление на 10 януари 1981 г. да постигне първата си голяма победа над правителствените сили в така наречената „Битка при Москароне“ на пътя Торола – Сан Фернандо, департамент Морасан. В тази битка са взети в плен повече от 50 войници и офицери, убити са повече от сто противници, взето е и огромно количество оръжия и дори един хеликоптер.

brigadaЕдна от най-дръзките кампании, която се провежда от специалния отряд на ERP „Бригада Рафаел Арсе Сабла“, е вземането на антена в близост до вулкана Какауатике: по време на силния щурм е взета укрепителна позиция, разположена на стръмен склон, пътят към който е миниран, а под укреплението са изкопани разклонени катакомби.

Преходът на гражданския конфликт към нов етап на позиционна война и непосредствената помощ на правителството от страна на САЩ кара ERP в края на 1984 г. да се откаже от стратегията по разпръсването из цялата страна на партизански центрове, като окончателно става една от частите на народната армия FMLN, чийто организационен лозунг гласи „Да направим Ел Салвадор страна на партизани“. Бойците от ERP организират един от най-мощните отряди, действащи в редиците на „Фронта“, който е отговорен за множество дръзки нападения срещу казарми и позиции на врага, като нападенията срещу казармата на Трета пехотна бригада Сан Мигел и Тренировъчния център на ВС в Унион.

В този период ERP постига огромни успехи в укрепването на единна логистична мрежа на FMLN, което позволява да се обърне хода на гражданската война.

По време на същия период, „Народна революционна армия“ носи значителен стратегически принос в пропагандата посредством собственото нелегално радио „Radio Venceremos“, което скоро става официален глас на „Фронт за национално освобождение“. Освен това, в ERP се развива „Команда за информация“ (Comando de Informacion – COMIN), трансформираща се скоро в общонационалната пропагандна структура „Sistema Venceremos“, чийто главен печатен орган става „Международно списание Ел Салвадор“ (Revista Internacional El Salvador). Тази структура в хода на въоръжения конфликт е отговорна за създаването на фото и кино прегледи, разкриващи пред световната общност истинската ситуация в страната и реалните цели на освободителното движение.

В допълнение към всички по-горе, „Народна революционна армия“ става платформа, на която лежи международната дейност на салвадорската гериля: практически във всички страни от Западна Европа и Северна Америка с помощта на емигранти от ERP са създадени представителства на „Фронта“, занимаващи се с дипломатически въпроси и организация на солидарни кампании.

Въпреки всичко това, в рамките на партията за пореден път се зараждат разногласия, имащи перспективата да отслабят структурата й. Критиката на опозиционното крило на партийната схема и исканията да се преразгледа военната логика водят до реорганизация през 1984 г. на ЦК на партията и създаване на Регионални комитети, независими от ръководството на партията. Въпреки това, дейността на тези ръководещи органи не отговаря на очакванията на привържениците на федерализма. В тези условия се взима решение отново да се съсредоточи цялата власт в ръцете на Политическия комитет, което отново води до противоречия и конфликти в партийната среда.

След приключването на гражданската война и установяването на официален мир, през март 1992 г. в Хокоатике се състои Пленарно събрание на ЦК на партията, което отхвърля всички „нови тези“ на опозицията начело с Хоакин Вилялобос за децентрализация на партийната схема, които все по-силно се чуват през последните години на войната, и утвърждава, с подкрепата на почти всички регионални ръководители, старата проверена от времето организационна линия.

През 1994 г. ERP официално се саморазпуска, за да стане част от политическа партия FMLN.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s