Resistencia Nacional-Fuerzas Armadas de la Resistencia Nacional

bandera_farnРазвитие

Стратегическото поражение, което претърпява народното и социално движение в хода на всеобщото въстание през 1932 г., оставя дълбоки рани в целия ляв лагер, карайки го да се откаже напълно от идеите за въоръжена борба като метод за завземане на властта. Отказът се аргументира с географските и топографски особености на Ел Салвадор.

Втората световна война, както и задълбочаването на международната икономическа криза, дават мощен тласък към развитието в много страни на борба за национално освобождение, чиято пътеводна звезда е (в повечето случай) болшевишка Русия. Именно в този контекст могат да се разглеждат народните освободителни революции във Виетнам, Китай, Северна Корея, Египет. Борбата срещу капитализма и империализма продължава с Кубинската и Алжирската революция, възхода на партизанската война в Латинска Америка и Африка, възникването на градска гериля в Уругвай, Бразилия и Аржентина. Централна Америка не остава на страна от глобалните процеси: развитие на партизанска борба в Гватемала и Никарагуа, сменящи се последователно военни диктатури, безмилостна и безумна 100-часова война между Ел Салвадор и Хондурас и, накрая, икономическа криза в началата на 70-те години – всички тези събития възраждат дискусиите за възможно завземане на властта от революционните сили посредством въоръжена борба.

През 1970 г. в резултат на обединението на два младежки колектива с различно политическо направление, – комунистическо и социално-християнско, – възниква безименна организация, чиито ръководители стават Хоакин Вилялобос, Едуардо Санчо Кастанеда и Анна Гуаделупе Мартинес. През 1972 г., след нападението на пост на Националната гвардия близо до болница „Бенхамин Блум“, тази организация окончателно се оформя под името „Народна революционна армия“ (Ejercito Revolucionario del Pueblo).

В ERP се развиват интензивни идеологически дебати за възможните форми на борба и тяхната адекватна комбинация. Сред предложените форми едно от основните места заема фокизма, рачитащ на въоръжената борба, т.е. създаването на военни комитети, които посредством въстанически акции създават всички условия за революционна ситуация и печелят подкрепа от народа, ставайки авангард на националната борба.

FAPUТази концепция се противопоставя на тезата за „фронт“, хармонично съчетаващ в себе си социална, профсъюзна, политическа и въоръжена форма на борба. Именно тази стратегия на единна национална антифашистка съпротива в бъдеще води до създаването на „Фронт за обединено народно действие“ (Frente de Accion Popular Unificada – FAPU) – масова организация на RN.

Задълбочаването и ожесточаването на вътрешните дискусии води до много мрачни резултати: на 10 май 1975 г. бойци от „милитаристичната“ фракция на ERP убиват членове на ръководството на организацията, поетът Роке Далтон и Армандо Артеага. Трагедията води до окончателния разкол между двата съперничещи си лагера.

10 май 1975 г. е рождената дата на „Национална съпротива“ (Resistencia Nacional). Именно тогава, в резултат на възмутителните безсмислени убийства, ядрото, водено от Ернесто Ховел (който по-късно става генерален секретар на „Национална съпротива“), се отделя от ERP, образувайки независима революционна група.

Създадена на базата на партийна схема, „Национална съпротива“ има и свое бойно крило – „Въоръжени сили на Национална съпротива“ (Fuerzas Armadas de la Resistencia Nacional), представляващо структура с твърда йерархия, наподобяваща армейската. „Фронтът за обединено народно действие“ пък се занимава с непартийните маси. Той е разделен на различни сектори:

– школен (Accion Revolucionaria de Estudiantes de Secundaria)

– студентски (Frente Universitario de Estudiantes Revolucionarios Salvador Allende)

– селски (Movimiento Revolucionario Campesino)

– народен (Vanguardia Popular).

Още по времето на „Народна революционна армия“ терсеристката фракция на ERP започва издаването на списание „Por la Causa Proletaria“ („За пролетарско дело“). PCP става централен печатен орган на организацията. Освен него, има и други периферни издания. Алманахът „Polemica“, както се вижда от името му, е предназначен за провеждане на дебати в организацията. Свои информационни бюлетини имат също FAPU и селският сектор на масовата организация („Писма на Доминго Белтрану“).

В периода между 1976 г. и 1977 г. растежът на организацията значително се увеличава с присъединилите се към нея две много влиятелни политически групи: „Революционна организация на трудещите се“ (Organización Revolucionaria de Trabajadores) и нейното въоръжено крило, и „Работнически селски фронт“ (Frente Obrero Campesino).

През следващата година започва бурно развитие на социалната база на организацията в градовете и селата, което води до създаването на цяла мрежа от паравоенни групи: „Народна милиция“ (Milicias Populares), отговорна за воденето на въоръжена пропаганда, „Въоръжени групи на масовите сектори“ (Grupos Armados Selectos de Masas), отговорни за самозащитата и обществената мобилизация, по-ниските ешелони на градската гериля осъществяват саботажни акции, бомбени атаки, устройват засади на силите за сигурност. По същото време са организирани специални части на партизаните в Сан Салвадор и Сан Мигел, отговорни за нападенията над финансовите институции.

Триумфът на сандинистката революция през 1979 г. (с която RN има особена връзка, и FSLN, и „Национална съпротива“ твърдо подкрепят терсеристките позиции) укрепва вярата в победата на бойците от салвадорското освободително движение; в това време се правят първите опити за обединение на всички революционни сили в страната. Първата стъпка към обединението става с учредяването на „Военно-политически координационен център“ (Coordinadora Político Militar) на 17 декември 1979 г., в който влизат три организации („Народни сили за освобождение“ – FPL, „Комунистическа партия на Салвадор“ – CPS и „Национална съпротива“). ERP игнорира работата на координационния организъм заради дълбоки противоречия с трите въоръжени организации, започнали в периода след убийството на Далтон и Артеаги.

На 11 януари 1980 г. се създава „Масов революционен координационен център“ (Coordinadora Revolucionaria de Masas), който включва четири от наличните пет по това време народни движения в страната, тясно свързани с левия лагер („Народен революционен блок“ – BPR, FAPU, „Демократически националистически съюз на комунистическата партия“ – UDN PCS, „Народна лига 28 февруари“ – LP-28). През май 1980 г. към CRM се присъединява и „Народно освободително движение“ (Movimiento de Liberación Popular) – масова организация на „Революционна партия на трудещите се в Централна Америка“ (PRTC).

До края на пролетта на същата година CRM окончателно обединява в своите редици всички налични в страната революционно-демократични сили: в коалицията влизат масовият фронт „Народно-социално християнско движение“ (Movimiento Popular Social Cristiano) и „Националреволюционно движение (Movimiento Nacional Revolucionario). Така възниква „Демократичен революционен фронт“ (Frente Democratico Revolucionario).

През месец май същата година е създадено „Единно революционно ръководство“, което включва представители на четири военно-политически революционни организации в Ел Салвадор (FPL, PCS, ERP и RN). Процесът на обединение на революционните сили продължава и по-нататък, завършвайки на 10 октомври 1980 г. със създаването на „Фронт за национално освобождение Фарабундо Марти“ (Frente Farabundo Marti para la Liberacion Nacional – FMLN). Окончателната точка на обединението на различните революционни организации се поставя през декември същата година, когато към FMLN се присъединява „Революционната партия на трудещите се в Централна Америка“.

Въоръжени действия

farn 2Към този период, от 1979 г. до 1981 г., се отнасят и засилените въоръжени действия на „Национална съпротива“. От средата на 70-те години организацията крайно рядко прибягва до оръжията, предпочитайки да концентрира всички свои сили върху подготовката и обучението на масите. Засилването на държавния терор, новината за убийството в затвора през 1976 г. на Лил Милагро Рамирес (която е един от първите учредители на „Национална съпротива“), убийството от десни бойци на епископ Оскар Ромеро, както и предчувствието за гражданска война, витаещо във въздуха, карат FARN да се обърне непосредствено към въоръжената борба и към подготовката на всеобщи въоръжени действия.

Лил Милагро Рамирес

Лил Милагро Рамирес

През януари – февруари 1980 г. „командите за самозащита“ на „Национална съпротива“ практикуват въоръжена съпротива срещу полицията, която все по-често атакува мирни демонстрации. Апаратът на градската гериля започва работа по набирането на оръжия – започва разоръжаване на сътрудници на военната и гражданска полиция, което понякога приема масов характер – през февруари 1980 г. в центъра на Сан Салвадор в резултат на операция на градските партизани е разоръжен и разграбен цял отряд на националната полиция – 25 човека.

През месец март започва истинската битка. На 20 март по улиците на столичен квартал започва известната „битка в Монсерат“, когато две групи на градски партизани нападат колона от коли на Националната гвардия, в резултат на което от 40 държавни служители 33 загиват. Дошлите по тревога на мястото на събитието отряди на полицията и националната гвардия (около 60 човека), подсилени с четири танкети, се сблъскват с яростната съпротива на градските партизани. В хода на битката, която продължава 45 минути, бойците на FARN-RN успяват да напуснат мястото без загуби, докато в това време озверелите служители на демохристиянската хунта започват да претърсват близките улици и да нападат минувачи. В резултат на тяхната дейност няколко граждани са убити, тъй като са представяни като „участници в подривните групи“.

Не отстъпвайки на партизаните от столицата, провинциалните – на следващия ден след „битката в Монсерат“ – градски партизани в Санта Ана устройват засада на кортеж на Националната гвардия. Убити са четирима агенти.

На 24 март отрядът на градските партизани от Сан Мартин на входа на града устройва засада на колона от автомобили на Националната гвардия. Не по-малко впечатляващата битка завършва с пълно поражение и отстъпление на властите, които губят 19 човека.

В хода на задълбочаването на гражданския конфликт през март – април 1980 г., „Въоръжените сили на Национална съпротива“ извършват повече от 100 операции срещу режима: нападане на постове, разоръжаване, атаки, екзекуции на шпиони и информатори – всичко това е само прелюдия към една бъдеща гражданска война.

farnИнтересно е да се отбележи, че първата вълна на революционно насилие на FARN обхваща само градовете в страната. В селата организацията се ограничава до формирането на отряди за самоотбрана, които периодически оказват въоръжена съпротива на властите или са ангажирани в екзекуциите на шпиони.

Плавното вървене на страната към гражданска война продължава и през следващите месеци, и въпреки че насилието не е с такъв мащабен характер, както в началото на годината, то става част от всекидневието на салвадорското общество. Присъединявайки се към „Единното революционно ръководство“, а след това и към FMLN, „Национална съпротива“ с всичките си сили започва подготовка към бъдещото „финално настъпление“ с цел завземане на властта и установяване на режим на „революционна демокрация“, чиито тези започват да се разработват през януари 1980 г.

Междувременно, терористичната дейност на режима на проамериканската „революционна хунта“ продължава – в страната се шири кампания на убийства на политически и опозиционни деятели. Кулминацията на терора става убийството на шестима ръководители на „Демократичен революционен фронт“ (FDR) на 11 ноември 1980 г.

На 10 януари 1981 г. FMLN и FDR предават спешно вътрешно съобщение към всички организации-членки на фронта: „В 17:00 часа започва генерално настъпление. Врагът е обкръжен, дойде часът на народното правосъдие“.

Гражданската война в Ел Салвадор започва.

farn3

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s