Fuerzas Populares de Liberación

народни сили за освобождениеСлед селското въстание през 1932 г., оглавено от Комунистическата партия на Ел Салвадор, правителството убива повече от 30 хил. работници и селяни, в това число и ръководителите на бунта – комунистите Фарабундо Марти, Луна и Сапата. След такъв неуспех на всички надежди, КПС окончателно се отказва от въоръжената борба като стратегия да се завземе властта. От сега нататък, доминиращата идея в партията става постепенното натрупване на сили, съпроводено от масова борба, най-вече от мирен невъоръжен характер.

Триумфът на кубинската революция поражда сред салвадорската левица дискусии за необходимостта от преразглеждане на предишната програма за борба, за приемането на нова стратегия за завземане на властта. В хода на тези дискусии сред комунистическата младеж назрява идеята за въоръжена борба като средство за завземане на държавната власт непосредствено от народа.

Все пак, въпреки тези войнствени констатации, въоръжените действия минават на заден план за сметка на мирната политическа работа: заявява се, че въоръжената борба е необходима само в период на решаващи боеве за властта посредством всеобщо въоръжено въстание.

Но първо трябва да се „организира работническата класа в градовете и селата, да се създаде профсъюзно единство, съюз между работниците и селяните, алианс с широко представителство на различните народни сектори“.

Кубинската революция показва, че за началото на въоръжена борба не е необходимо да се изчаква узряването на всички обективни революционни условия.

Необходимо е само организация на революционерите, готови да развиват безпощадна борба.

Въоръжената борба е пряко свързана с другите форми на политическа борба на масите, тя ускорява създаването и развитието на революционните структури и растежа на революционното съзнание на масовите сектори.

Въоръжената борба полага основния елемент за развитието на революционните сили, позволяващ да се ускори процеса на изменение на съотношението на военните и политическите сили в полза на революционния лагер.

Във връзка с всичко това, от всички страни се чува критика по адрес на КПС и нейното профсъюзно движение, критика на методите на борба на тези структури, критика на тактиките и стратегиите, използвани от комунистите в продължение на много години след потушаването на селското въстание. Ясно е, че пропастта между новото поколение революционери и старата комунистическа гвардия е неизбежна. И тази пропаст окончателно се оформя няколко месеца след общите избори и „футболната война“ с Хондурас.

През 1970 г. в страната възниква първата нелегална военно-политическа организация, проповядваща концепцията за народна въоръжена борба (революционна гериля). Централноамериканското революционно движение прави голям скок напред.

Появила се на 1 април 1970 г. като група от комунисти-дисиденти, „Народните сили за освобождение“ избира за постигане на своите революционни военно-политически цели стратегията на продължителна народна война, комбинация от политическа и военна работа, открита и секретна дейност.

В първия етап на стратегията за народна война пред FPL стои задачата да въвлече експлоатираните народни маси в процеса на широко изпълняване на революционно насилие. Бидейки на висота революционното съзнание на масите, може да се пристъпи към формирането на въоръжените сили на народа, народна армия.

По време на своето съществуване FPL преживява няколко фази на развитие:

1. 1970-1974 г.: развитие на военно-политическа стратегия, доказваща, че в Ел Салвадор съществуват условия за започване и успешно развитие на революционна въоръжена борба от нов вид, съчетаваща в себе си всички форми на борба. Именно на този етап, в допълнение към прекия въоръжен апарат („Народни въоръжени сили за освобождение“ – Fuerzas Armadas Populares de Liberacion), е организиран масов фронт – „Народно бойно движение“ (Movimiento Popular Combativo), което през 1974 г. се включва в „Народния революционен блок“ Bloque Popular Revolucionario), ангажиран в борбата за нуждите на народа, а също се занимава и с развитието на гражданската самоотбрана.

Недостатъците в подготовката на партизанска война в селските райони водят до това, че Салвадор Каетано Карпио (команданте Марсиал) взима решение за създаването на градска армия. В урбанизирания Ел Салвадор, малка страна без високи и труднопроходими планини, само в градските условия е възможно да се създаде революционна армия. „Предградската гериля“ (термин, въведен от самия Каетано Карпио) и въоръжената дейност в селските райони остават на заден план.

Салвадор Каетано Карпио

Салвадор Каетано Карпио

Тази фаза на развитие на FPL очертава активизацията на въоръжената борба в града с изпълняването на редица саботажни акции и нападения срещу полицията.

На този етап са заложени основите на бъдещата пропагандна работа: започва издаването на списание „El Rebelde“, а по-късно започва работа и „Radio Farabundo Marti“. В годините на гражданска война FPL взима участие в организацията на международната информационна агенция „Prensa Salpress“, а също и в дейността на „Института по кинематография на революционен Ел Салвадор“ (El Instituto de Cine El Salvador Revolucionario).

2. 1975-80 г.: нарастването на масовия фронт практически спира, в резултат на което на преден план излиза непосредствено въоръжената борба на недоволните от правителството народни маси за събаряне на капиталистическата диктатура и изграждане на ново социалистическо общество. Чрез координирането както на масовите, така и на въоръжените действия с други революционни структури в страната, FPL върви по пътя на пряка борба за власт.

3. 1981-92 г.: в началото на 80-те години ситуацията в Ел Салвадор окончателно върви към революционна война, чието начало е положено от генералното настъпление на герилята на 1 януари 1981 г. Активно участие в конфликта взима и FPL, интегрирайки се във FMLN.

От 1970 г. до 1980 г. организацията натрупва значителни сили, успявайки да консолидира бойните единици от градската гериля с първите в страната отряди на селските партизани, получаващи името „Народна армия за освобождение“ (Ejercito Popular de Liberacion), и действащи съвместно със селската милиция (Milicias Populares de Liberacion). Именно тези сили стават авангард на януарското настъпление, което бележи края на системата, базирана на многочислени военни диктатури, насаждани в страната от Съединените щати в продължение на много години.

народни сили за освобождение1През 1983 г. организацията е подложена на сериозна криза, свързана с мистериозната смърт в Манагуа на команданте Анна Мария (Мелида Аная Монтес), втория човек в йерархията на FPL. Несправедливо обвинен в отстраняването на идеологически съперник, генералният секретар на FPL Салвадор Каетано Карпио, също живеещ в столицата на Никарагуа, на 12 април (шест дни след смъртта на Анна Мария) се самоубива.

команданте Анна Мария

команданте Анна Мария

В организацията започва разпад. Първоначално ориентиран към Москва и страните от социалистическия блок, Каетано Карпио налага във FPL желязна дисциплина, безмилостно премахваща от неговите съратници „дребнобуржоазните предразсъдъци“. И сега, след смъртта на генералния секретар, се създават множество дисидентски групи, които се борят да изразят своите собствени позиции по отношение на по-нататъшното развитие на организацията.

Единството във FMLN, което в първите четири години от войната представлява само шумни лозунги, във връзка с вътрешната криза във FPL е на ръба на краха. Различните вътрешни дискусии, ту затихващи, ту назряващи с нова сила, водени до 1988 г., разклащат вътрешната структура на „Народните сили за освобождение“ и FMLN.

4. 1992-95 г.: след подписването на мирно споразумение и започването на борба за възстановяване на страната, FMLN трансформира своя военен апарат в политическа партия, която взима участие  през 1994 г. в първите свободни избори, на които фронтът печели второ място.

На 9 декември 1995 г. във Финка Ел Еспино се състои последният конгрес на FPL, на който е взето решение за окончателно интегриране на военните и милицейски сили на организацията във „Фронта за национално освобождение“. По този начин, 25-годишната история на FPL окончателно приключва с пълното присъединяване към революционната партия.

Източник: Никитич Винтер

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s