Националреволюционерите от „Montoneros“

montonerosАко сега в Латинска Америка безпрепятствено властват наркокартелите, то през втората половина на ХХ век нелегалната ниша е заета от ляворадикалните движения. Някои от тях, като колумбийците FARC, оцеляват и до ден днешен. В Латинска Америка има националреволюционна организация, която издига своите знамена в чест на своята светиня Аржентина. Става на въпрос, разбира се, за групировката „Montoneros“.

Тя се появява в началото на 70-те години и обединява католици, леви, марксисти-ленинисти, националисти, и всички, които са готови да се борят за националната независимост и социалната справедливост. В края на 70-те години групировката е разгромена, а нейните лидери се укриват в посолството на Куба в Мексико. Въпреки че това е форма на неуспешна партизанска борба, „Montoneros“ не са безделници с гранатомети. В тази малка статия няма да разкажем сложната и заплетена история на движението, а ще се ограничим до най-важното.

След Втората световна война в Аржентина на власт идва Хуан Перон. Той веднага заговаря за особеният път, по който трябва да поеме Аржентина, отивайки си американския империализъм и съветския социализъм. Доктрината получила названието „перонизъм“, съчетава в себе си дясна, национална и лява, социалистическа идея. Перон е привърженик на идеите на Мусолини, той е човек с десни възгледи, а неговата съпруга, красивата актриса Евита Перон, е клони към лявата страна. Това разделение все пак играе роля. Докато управлява Перон, той облекчава социалното напрежение и прави важни реформи. Всичко е наред до 1955 г., когато след смъртта на Евита Перон, се случва нов военен преврат – генералитетът не е доволен от социалистическата ориентирана политика. Перон, за да не потопи страната в хаос, напуска Аржентина, но част от перонистите продължават да се борят с хунтата. В резултат на това перонизмът без Перон става революционен, лежейки на основата на християнския социализъм.

По това време не Европа, а Латинска Америка е основната крепост на католицизма. На този континент католицизмът претърпява силни изменения. В работническите квартали се шири концепцията „теология на освобождението“. Това е когато Христос носи баретата на Че Гевара, а свещениците отиват там, където е мръсотията и бедността, при струговите машини и наркофавелите. Християнството се слива с бедността, пролетариата, социалистите и революцията. Първите отряди на бъдещите „Montoneros“ възникват въз основа на християнството, представяйки Христос като работник. Свещениците, вървейки сред народа, точно както руските народници, считат, че социализмът най-много съответства на учението на Христос. Първият пример за социалистическа религиозност е свещеникът Камило Торес Рестрепо, който взима оръжието и умира в първата си битка в редиците на колумбийската „Армия за национално освобождение“. Неговото дело става основа за издаването на култовото за Латинска Америка списание „Християнство и революция“, около което през 1970 г. се групира основата на бъдещите „Montoneros“.

Те се наричат с дума, която означава свободни хора на латиноамериканския континент. В „Montoneros“ участниците се сражават в безброй битки срещу властта. На знамето на движението е изобразено копие – най-простото и народно оръжие, което може да се направи самостоятелно, и да пробие корема на първия попаднал плантатор или банкер.

За начало „Montoneros“ решават да убият Педро Еухенио Арамбуру, истинският ръководител на преврата, който сваля през 1955 г. Хуан Перон. Зад него седят много престъпления, но преди всичко перонистите се разгневяват заради изнасянето от страната на балсамираното тяло на Евита Перон, което за радикалите е свещено, както Ленин за Съветския съюз. През 1970 г., преоблечени във военни униформи, бойците решават да отвлекат Арамбуру. Отвеждат го от града, създават военно-полеви съд, на който генералът е осъден на смърт и разстрелян. След това следва серия от убийства, бомбени атентати, нападения, подривни действия, обири, всичко, което е характерно за всяка партизанска война. „Montoneros“ започват да работят с масите, а когато през 1973 г. към националистите се присъединяват „Въоръжените революционни сили“ (FAR), т.е. сериозни марксисти, „Montoneros“ се превръщат в най-голямата революционна организация в Латинска Америка. Целта вече не е национална, а лявонационалистическа.

Хуан Перон, който се намира в изгнание, иска с помощта на „Montoneros“ да се върне в аржентинската политика. Той подкрепя идеята за „свободни“ избори през 1973 г., когато системата прави отстъпки, но в редиците на „Montoneros“ постепенно започва охлаждане на отношенията към генерала в изгнание. Вместо идеята, че Перон е революционер и лидер на народната съпротива, побеждава по-вярната гледна точка, че той е стар популист, който се опитва да използва „Montoneros“ за своите цели. Когато изборите през 1973 г. се печелят от привърженика на перонистките идеи Ектор Кампора, „Montoneros“ не смятат, че борбата срещу американския империализъм и социалната несправедливост е приключила. Причината за конфликта е, че „Montoneros“ искат да създадат народна милиция, която да контролира новата власт. Функционерите, разбира се, са против. Вътре в националното перонистко движение, където „Montoneros“ представляват лявата страна, а десните подкрепят новото правителство, назряват сериозни конфликти. Апотеоз стават събитията от лятото на 1973 г., когато в провокация, устроена по случай завръщането на Перон в родината, умират 13, а 365 членове на „Montoneros“ са ранени. Дясното крило напада лявото, завързва се престрелка, а тържественото приветствие на Перон е осуетено. На следващия ден разгневеният генерал прави официално обръщение, в което нарича левите перонисти провокатори, подкопаващи стабилността в Аржентина. През годината конфликтът между революционерите и дясното крило на перонизма се разгаря, но той е потушен от Перон, който е много уважаван. Но на 1 юли 1974 г. Перон умира. Войната срещу „горилите“ се разгаря с нова сила.

Аржентинските революционери наричат „горили“ тези, които защитават правителството – полицията и армията. Понякога по време на извършване на убийства партизаните ходят с маски на тези животни. През 1976 г. след военен преврат започва така наречената „Мръсна война“. Хунтата дава свобода на спецслужбите и „ескадроните на смъртта“. За пет години са убити десет хиляди човека, а тридесет хиляди са безследно изчезнали. Това е „пълзяща“ гражданска война, в която народът се представлява от „Montoneros“ и други групировки.

MontoРеволюционерите от „Montoneros“ смятат, че трябва да се борят с хунтата, която е забравила автентичния перонизъм на ранния Перон и прекрасната Евита. Те са подкрепяни от профсъюзите, бедните слоеве на населението, левите свещеници, студентите, така че за да победи движението, хунтата търси физическа разправа с несъгласните журналисти, преподаватели, интелигенцията, ръководителите на производствените кооперативи и много вярващи католици. Мръсната работа, както винаги в Латинска Америка, се върши от крайнодесните. Войната с групировката продължава още дълго, тъй като „Montoneros“ по това време се оказват едва ли не най-богатата революционна организация в света.

Движението отвлича братята Борн, собственици на най-големия в Аржентина агрохолдинг, за които е искан откуп от 60 мил. долара през 1974 г. По сегашния курс това са около 300 мил. долара. Най-големият откуп в историята. Парите са достатъчно за всички: „Montoneros“ изпращат стотици камиони на бедните в Аржентина с безплатна храна, дрехи и играчки, и снабдяват бойците с оръжие. През лятото на 1975 г. „Montoneros“ нанасят удар на ракетната фрегата „Santisima Trinidad“. Най-новият кораб в състава на аржентинския флот, който е продаден на Великобритания, все още стои на пристанището. Отряд от бойци залага на охраняемия кораб самоделна мина и го праща на дъното. Бойците взривяват „Hercules“ C-130, нападат военни бази, ликвидират чиновници, генерали, полицаи. Грабят буржоазията и раздават на бедните. Налице са хиляди взривове и престрелки. Стандартна латиноамериканска програма.

След ареста през 1975 г. на втория човек в „Montoneros“ Роберто Кието, чиято съдба все още не е известна, на организацията е нанесен сериозен удар. Лидерите внимателно прегръщат идеята за героично самоубийство. Всички командири на „Montoneros“ получават таблетки с цианид, който трябва да глътнат по време на арест. По този начин, жертвайки един живот, се спасяват десетки други. Провеждат се специални психологични тренировки, на които се заявява, че по-добре е да се самоубиеш, отколкото да попаднеш в ръцете на режима, а вярващите припомнят, че това не е грях, защото даваш живот на други свои. Масово командирите на „Montoneros“ се самоубиват, но не само с цианид. Самоубитите са няколкостотин души.

„Montoneros“ отвличат останките на Педро Арамбуру, диктатор, който убиват през 1970 г. Но не отвличат с цел откуп, а с цел шантаж. Революционерите искат в страната да бъде върнат трупът на Евита Перон, а след това те ще върнат трупа на Арамбуру. Тази акция шокира свикналата на всичко латиноамериканска общност. С времето яростният католицизъм, който формира „Montoneros“, се изпарява и на негово място идва марксизмът. Един от основателите на организацията, християнският фанатик-аскет Марио Фирменич, казва, че вярата е много хубаво нещо, но има нужда и от трезвен разчет, който може да се намери в марксизма. През 1976 г. Фирменич заедно с други лидери са принудени да избягат от страната заради правителствения терор.  „Montoneros“ вървят към своя край. Дори и в изгнание, той планира последната есхатологична битка, която трябва да се случи в Аржентина през 1978 г., когато страната домакинства на Световното първенство по футбол.

Ръководителят на „Армия Монтонеро“, Орасио Мендисабал, който обожава мемоарите на Жуков, разработва самоубийствен план за контраатака на военната хунта. За начало новобранците участват в гражданската война в Ливан. Между другото, там воюват всякакви: фалангисти, италиански фашисти, сандинисти, остатъци от „Montoneros“, както и европейски леви. Те нямат друг избор. Тезата, че в местните конфликти участват само безумни радикали не е вярна – точно обратното, в локалните конфликти участват младежи, които няма какво да губят. Отрядът влиза в Аржентина, провежда серия от относително успешни атаки срещу функционерите на режима, но е закономерно унищожен. Диверсантите обстрелват президентския дворец с РПГ, заведенията, където се обучават висшите офицерски кадри, монументалните паметници на режима, участъци на полицията, казарми и провеждат целенасочени атаки срещу къщи, обитавани от видни чиновници. По време на Световното първенство по футбол „Montoneros“ планират да прекъснат радио- и телевизионните предавания и да предадат истината за военната хунта. В „последната битка“ са убити няколкостотин бойци. Дори малцината останали от ръководството на „Montoneros“ са съдени по обвинение, че изпращат хора на сигурна смърт, тест са съучастници в колективни самоубийства.

„Montoneros“ е най-голямата революционна организация в Латинска Америка. В своя пик, в средата на 70-те години, движението е на прага на властта. Враговете са готови да се върнат в джунглата на Wall Street. Групировката е победена чрез мащабен терор сред този слой от населението, който подкрепя „благородните разбойници“. Особено доста леви вярващи католици и независими профсъюзи. Да, „Montoneros“ не успяват да изградят националния социализъм, но пък успяват да запалят народна война. Точно както се пее в тяхната бойна песен:

Ако попитате накъде вървим?
Вървим към национален социализъм.
Ако попитате как искаме да го постигнем?
Ние ще извикаме – с помощта на народна война!

montoneros_01

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s